Чтение онлайн

— Докато съм ваш настойник, ще ви охранявам и пазя, ваша светлост — рече Йоши. Очите му премигнаха към момичето, толкова мъничко и нежно на вид. — Както и вашето семейство.

Тя не срещна погледа му. Не бе нужно. И двамата знаеха, че войната е обявена.

— Ние се радваме на защитата ти, Торанага-сама.

— Аз не! — изкрещя Нобусада. — Беше мой съперник, а сега си нищо! След две години ще навърша осемнайсет и тогава ще управлявам сам, а ти… — Шогунът завря треперещ пръст в невъзмутимото лице на Йоши, всички бяха ужасени, с изключение на момичето. — Докато не се научиш да се подчиняваш, аз ще… ще те заточа на Северния остров завинаги. Ние ще отидем до Киото!

После демонстративно обърна гърба си. Един телохранител отвори вратата. Мъжете от свитата се поклониха и останаха така, докато шогунът не изхвърча навън. Жена му го последва, след нея и останалите и когато двамата останаха сами, Анджо попи потта по врата си.

— Тя е… тя е източникът на цялата му… възбуда и на „блестящите му идеи“ — заключи той кисело. — Откакто пристигна, глупакът стана още по-тъп и не защото само леглото му е в ума.

Йоши скри изумлението си, че Анджо може да изрече гласно толкова дръзка забележка.

— Чай?

Анджо кимна навъсено, отново му завидя за изискаността и стила. „Нобусада не е чак толкова глупав за някои неща — помисли си той. — Съгласен съм с мнението му за теб, колкото по-скоро бъдеш отстранен, толкова по-добре, ти и Санджиро, и двамата сте голяма грижа. Дали Съветът ще гласува ограничение на твоята власт като настойник, или ще те изгони? Истина е, че лекомисленият хлапак пощурява всеки път, щом те види — а също и жена му. Ако не беше ти, щях да се оправя с тая кучка, хич не ме е еня дали е природена сестра на Императора, или не. И като си помисля само, че едва не изпаднах в немилост заради този брак, но и спомогнах тайро И да заеме поста си въпреки съпротивата на Императора срещу женитбата. Та нали отклонихме първото му неохотно предложение да даде трийсетгодишната си дъщеря, после пък не приехме едногодишното му бебе, докато в края на краищата, притиснат отвсякъде, той склони за природената си сестра.

Разбира се, тясната връзка на Нобусада с императорското семейство ни укрепи срещу Санджиро и външните владетели, срещу Йоши и тези, които искаха той да стане шогун. Връзката ще стане всемогъща, щом тя роди син — тогава ще улегне и цялата й жлъч ще секне. Бременността й е просто наложителна. Лекарят на момчето ще увеличи дозата женшен или ще му даде някои специални хапчета, за да подобри оназирила на момчето; ужасно е, че е толкова отпуснат на неговата възраст. Да, колкото по-скоро роди половинката му, толкова по-добре.“

Той допи чая си.

— Ще се видим на срещата утре.

После двамата си размениха формални поклони.

Йоши си тръгна и отиде до назъбените стени, нуждаеше се от чист въздух и от време за размисъл. Под себе си виждаше каменните укрепления, заобиколени с трите рова, с непревземаемите позиции, подвижните мостове, чудовищните стени. В замъка имаше помещения за 50 000 самураи и 10 000 коня наред с просторните коридори и дворците за избрани, верни семейства. Отсам вътрешния ров живееха само семейства Торанага. И навсякъде градини.

В централната кула се намираше светилището на управляващия шогун, както и най-защитените жилища — тези на семейството му, на придворните и васалите. Там бяха, разбира се, и съкровищниците. Като настойник Йоши живееше в кулата, нежелан и изолиран, но също в безопасност и със собствена охрана.

Отвъд външния ров пък беше първият защитен пръстен от дворци на даймио. Имаше огромни, богати, обширни резиденции, после — верига от по-малки дворци, после — още по-малки, по едно седалище за всеки даймио. Разположението им бе избрано лично от шогуна Торанага, в съответствие с неговия нов закон за санкин-котай, алтернативната резиденция.

„Санкин-котай — повеляваше законът — изисква всеки даймио веднага да си построи и вечно да поддържа «подходяща резиденция» под стените на моя замък и точно на мястото, определено от мен, където даймио, семейството му и няколко старши васали трябва да живеят постоянно — всеки дворец да е пищен и да е без отбранителни съоръжения. Веднъж на три години ще бъде разрешено на даймио да се върне в своето феодално владение и да постои там със своите васали, но без съпругата си, партньорката, майка си, баща си, децата или внуците си, или който и да е член на семейството му — заповедта за напускане или оставане на даймио да се издава внимателно, съобразно следния списък и график…“

Думата „заложник“ не се споменаваше никога, макар че вземането на заложници, наредено или предложено, за да се осигури угодничеството, беше древен обичай. Дори самият Торанага като дете е бил заложник на диктатора Города, а членовете на семейството му — заложници на наследника на Города, Накамура, негов съюзник и господар, а той, последният и най-великият. Торанага реши просто да сведе обичая до „Санкин-котай“, за да държи всички в робство.

„В същото време — пишеше той в завещанието си, поверителен документ за избрани потомци — на следващите шогуни се препоръчва да насърчават всички даймио да строят екстравагантно, да живеят изискано, да се обличат разкошно и да се забавляват разточително — най-бързият начин да им се отнемат годишните постъпления от коку. Така всеки ще потъне в дългове и ще става все по-зависим от нас — и най-важното, беззъб, докато ние ще продължим да пестим и да се въздържаме от прахосничество.

Въпреки това, някои феодални владения — Сацума, Мори, Тоса, Кий например — са толкова богати, че въпреки разточителството им остават огромни свръхпечалби. Следователно от време на време управляващият шогун ще трябва да кани даймио, за да го награди с някоя и друга левга нов път, с дворец или градина, с увеселителен дом или храм, на суми, периоди и толкова често, колкото е утвърдено в този документ…“

— Толкова умен, толкова далновиден — измърмори Йоши. Всеки даймио, попаднал в копринената мрежа, ставаше безсилен да се разбунтува. Но всичко това се руши от глупостта на Анджо.

Първата „воля“ на Императора, донесена на Съвета от Санджиро — преди Йоши да бе станал член, — бе именно за премахването на този древен обичай. Анджо и останалите бяха увъртали, спорили и накрая се бяха съгласили. Почти същата нощ дворците се изпразниха от жени, държанки, деца, роднини и войни и за няколко дни опустяха, като се изключеха няколкото предани васали.

„Нашата най-важна юзда я няма вече — помисли си горчиво Йоши. — Как можа Анджо да направи такава глупост?“

Той премести поглед отвъд дворците към столичния град, в който живееха милион души; те обслужваха и изхранваха замъка, кръстосан от потоци и мостове, построен предимно от дърво. Виждаха се пожарища — цветята на земетресенията — по целия път до морето. В пламъци бе и нечий огромен дървен дворец.

Йоши отбеляза лениво, че е собственост на даймио на Сай. Чудесно. Сай подкрепя Анджо. Семейството му си беше отишло, но Съветът може да му заповяда да го построи наново и разходите ще го съсипят завинаги.

Не му обръщай внимание, по-важното е какъв е нашият щит срещу гай-джин? Трябва да има някакъв? Всички говорят, че можели да подпалят Йедо, но не и да влязат в замъка или да поддържат дълга засада. Не съм съгласен. Вчера Анджо отново припомни на старейшините добре познатата история за обсадата на Малта преди около триста години, когато турските армии не могли да изкарат шестстотинте смели рицари от замъка им. Анджо бе казал: