Чтение онлайн

— Дяволски разумно. Не е зле и ние да го въведем.

— Жалко за Андре… — рече Бабкот и Сър Уилям отново го побиха тръпки — страхотен късмет извадихме, дето никой друг от нашите не е загинал. Просто не ми е ясно, как Филип е останал жив? Уилям, той не е на себе си след гибелта на момичето. Защо не го пуснеш в отпуск за една-две седмици — нека иде в Хонконг или Шанхай.

— Работата е най-доброто лекарство, освен това ми е нужен тук.

— Сигурно си прав. — Бабкот отново се прозя. — Боже, колко съм изморен. Знаеш ли, Хоуг тази вечер заминава с пакбота!

— Каза ми или поне ми съобщи, че ти вече нямаш нужда от него. Навярно Тес му е наредила, щом разбере, че Анжелик не чака дете, незабавно да й докладва.

— Да, донякъде заминава и по лични причини, Уилям — внезапно е закопнял да се върне в Индия. Смята, ще намери щастието си там. Да се надяваме, че е така — великолепен лекар е, само дето много приказва. — Бабкот се навъси и потисна прозявката си. — Съобщи ли ти какво е писала Тес?

— На Анжелик ли? Не. Разправя, че не му била показала писмото. Каквото и да правим и да струваме, голям зор ще видим, докато разберем. — Сър Уилям наблюдаваше строго лекаря. — Хевънли се отби преди време, но и той не ми каза нищо — само, че искала да удостоверя подписа под писмото й до Тес.

Бабкот се поободри.

— Много бих дал, за да науча какво й пише.

— Аз само ще го подпиша като свидетел. Не е редно да го чета.

Бабкот въздъхна и пак се прозя.

— Толкова ми е мъчно за нея. Бих искал да й помогна с нещо… такова чудесно момиче. Ужасно несправедливо бе всичко това — за нея и Малкълм. Е, аз да тръгвам. Радвам се, че ще остане още при нас. От нея ще излезе ефектна съпруга. Ще ти се обадя след няколко часа.

— Наспи се добре и благодаря за усилията ти. Между другото — на Сър Уилям не му се искаше лекарят да си отива, но се страхуваше, че ако той остане, ще се изкуши да му разкаже за сведенията на Андре и да поиска мнението му. — Кога ще посетиш Анджо?

— След седмица-две, когато настойката се изчерпи. Без нея никакъв го няма.

— Толкова ли е зле?

— Да. Остават му само няколко месеца. Анализите ми са напълно точни — загазил го е. Най-добре да заложим на Йоши. — Бабкот мъчително се прозя. — Смяташ ли, че Анджо или Йоши, или двамата заедно са дали заповед за палежа?

— Или единият, или другият — или и двамата, — никога няма да научим. — Бабкот тръгна да излиза. — Джордж, от медицинска гледна точка възможно ли е, ако една жена е пила успокоително, някой да я обладае, без тя да усети?

Бабкот премига, извърна се — от изтощението му нямаше и помен.

— Защо, по дяволите, ми задаваш подобни въпроси?

— Просто ми хрумна внезапно, като спомена за опиумната настойка. Преди няколко дни Сергеев ми развиваше едни безумни теории за опиатите — за вредата и ползата от тях. Възможно ли е подобно нещо?

Бабкот размисли и кимна. Този предлог му се стори неубедителен. Познаваше проницателния ум на Уили и се запита на какво ли се дължи въпросът му. Но не настоя.

— Ако дозата е била голяма, а мъжът не се е държал дивашки — да, напълно. — Лекарят изчака, но Сър Уилям само кимна замислено и той махна с ръка и си отиде.

Посланикът отново отвори папката.

Пръстите му се разтрепериха, докато препрочиташе препроводителното писмо. „Всичко е напълно ясно. Цялата верига е започнала от опиата на Джордж в Канагава. Ако Анжелик се бе събудила, оня несъмнено би я убил. Оцеляла е, но обезчестена. И все пак защо не я е убил японецът? Защо я е оставил жива? Абсолютно нищо не разбирам. И какво ли се е случило във Френската легация през нощта, когато се е върнал? Да не беше Джордж…

Ами какво да кажем за самия Джордж? Щом е могъл да й даде такъв опиат, за да я приспи и да опази здравия й разсъдък, със сигурност лесно би сторил същото и с Андре, за да отърве жената, в която съвсем очевидно е влюбен, от изнудване. Една свръхдоза от същото успокоително…

Джордж Бабкот? Боже Господи, май започвам да се побърквам. Изключено е той да стори такова нещо! Или не е? Ами Анжелик — изключено да е извършила всичко това! Или не е? Какво, по дяволите, да правя?“

— Извинете, сър — каза Бертрам. — Госпожица Анжелик е тук.

— Покани ги да влязат. После можеш да си вървиш. Вечерята е в девет. Погрижи се „Красавицата“ да не замине без дипломатическата ни поща.

— Слушам, сър. Но тя е сама, господин Скай го няма.

Сър Уилям стана от стария си стол. Чувстваше се зле и изморен. Папката на Андре бе захлупена на бюрото.

Анжелик влезе, привлекателна както винаги, но променена — лицето й изглеждаше безжизнено и неразгадаемо. Бе облечена с палто, носеше шапка и ръкавици. „Черното й отива — помисли си дипломатът, — подчертава прозрачната й кожа. Толкова е млада и хубава, по-млада от Вертинска. Интересно, дали е плакала?“

— Добър вечер, как си Анжелик?

— О, добре, благодаря ви — отвърна му тя с равен глас, от който бе изчезнала предишната й самоувереност.

— Господин Скай каза ли ви, че се налага да удостоверите подписа ми тази вечер?

— Да. — Дипломатът отиде до бюрото си, разсеян от картините, които Андре бе изобразил толкова ярко.

— Аз… моля, седни. — Анжелик се подчини. Той я погледна и забеляза, че някаква сянка прекоси прекрасните й очи. — Какво има? — запита я ласкаво.

— Нищо. Аз… днес следобед научих за Андре… че е загинал. Щях да дойда по-рано, но… — С видимо усилие Анжелик се отказа от тази тема, извади плика от чантичката си и го сложи на масата. — Как да се подпиша?

Сър Уилям събра връхчетата на пръстите си, разстроен, че отново, и то толкова скоро, призракът на Андре нахълта в стаята не по негово хрумване.

— Да ти кажа, не зная. От Скай разбрах, че наред с останалите условия си приела изискването на госпожа Тес Струан да се откажеш от титлата „госпожа Струан“.

— Ако искате, прочетете писмото — унило рече Анжелик.

— Благодаря ти, но няма нужда. — Сър Уилям едва устоя на непреодолимия си порив да прегледа краткия документ. — Не е моя работа какво се договаряш с нея, стига да не ме молиш за съвет.

Анжелик вдървено поклати глава.

— Е, тогава…

— Скай си е изработил някакво законово мнение. Не съм сигурен, че е прав, но нямам никакви доводи срещу него. Ти се отказваш от титлата „госпожа“ завинаги. Но както той самият напълно основателно изтъкна, това ще стане, чак след като си се подписала. Затова най-добре е да пишеш „Анжелик Струан, по баща Анжелик Ришо“, като по този начин ще обхванеш всички възможности.

Посланикът я наблюдаваше как се замисли, а от съзнанието му не излизаше ужасяващата история, която Андре бе разказал от пламтящия си гроб. „Изключено е да е крила толкова неща от нас, ама напълно е изключено.“