Чтение онлайн

— Да, бих го направила. — Анжелик бавно затвори ветрилото и го пусна в скута си. Нито за миг не бе откъсвала очи от него.

За момент Горнт се почувства като хипнотизиран. Внезапно го осени надежда.

— „Бих го направила“ ли каза? Искаш да кажеш, че ти би го направила. Но аз не бих го направил, така ли? Не бих изгубил властта си?

Анжелик се усмихна. Това бе отговор.

„Отново Мона Лиза — помисли си Горнт. — Чудно как се променя лицето й. Колко непочтена всъщност е тя и колко бдителен ще трябва да бъда, за да обуздая тази млада кобилка. Все още не разбирам, но нерешителният никога не печели.“.

Едва се удържа да остане на мястото си.

— Обичам те заради всичко, което си, но най-вече заради блестящия ти ум. А сега ми отговори официално — ще се омъжиш ли за мен?

— Да — отвърна Анжелик.

— Алилуя! — възкликна Горнт, зашеметен, но не помръдна от мястото си.

Ветрилото на Анжелик замръзна във въздуха.

— Алилуя ли? И само толкова? — прошепна тя, а сърцето и заби лудо.

— О, не, но първо ми кажи какви са твоите условия.

— Смяташ ли, че ще поставям условия?

— Започвам да схващам какъв е начинът ти на мислене, поне от време на време.

— Кога се качваш на „Красавицата от Атланта“?

— В последния момент. Имаме толкова… толкова неща да си кажем.

— Да. Едуард, децата ни като католици ли ще растат и ще се венчаем ли в католическа църква?

— Това условие ли е?

— Само въпрос.

Горнт се намръщи, опита се да предвиди и огледа нещата от всички страни — това море гъмжеше от подводни скали и изискваше предпазливост.

— Защо не. Както знаеш, аз не съм католик — бавно изрече той, — но щом така искаш, нямам нищо против…

— Осени го внезапно хрумване, което щеше окончателно да разреши проблемите. — Алилуя!

— Какво?

— Просто ми хрумна нещо. Ще поговорим за него след малко. А сега, Анжелик, стига увъртания — сгълча я Горнт. — Какви са условията ти? Какво се върти във вълшебната ти главица?

Тя се изправи. Повдигна се на пръсти и докосна с устните си неговите. Нейните устни бяха нежни, а дъхът й уханен.

— Благодаря ти за предложението и за всичко, което вече стори за мен.

Горнт я прегърна през кръста. И двамата забелязаха, че телата им сякаш са създадени едно за друго, но никой не го призна.

— Условията ти!

— Ти ми ги кажи, Едуард.

Сега, след като му бе отговорила на най-главния въпрос и му бе дала ключа към загадката, Горнт не бързаше.

— Предполагам, че са три — развеселено рече той.

— Ако позная, ще ми кажеш ли останалите?

— Дадено.

Допирът на силно притиснатото му към нея тяло й доставяше удоволствие. Той изпитваше същото и това го разсейваше до немай-къде. „Бъди предпазлив. Това е главният й коз, а играта е в най-опасния си стадий — сега се решава бъдещето ми. Проклятие! Лесно е, прекалено лесно, да задълбоча тази целувка, да я грабна на ръце и да я отнеса на леглото в съседната стая и да загубя, още преди да съм стигнал до вратата.“

За него бе далеч по-вълнуващо да се сдържа, да изчака най-подходящия момент — както с Морган Брок, — да отложи страстта си за по-късно и вместо това да се опита да втълпи в съзнанието й собствените си намерения. „Три условия ли? Досещам се поне за пет“ — мислеше си Горнт с желанието да спечели. Необходимо му бе да спечели, както във всичко останало.

— Редът няма значение, нали? — запита я Едуард. — Първото е успешно да проведа преговорите за по-голяма сума, да речем, поне за четири хиляди годишно. Следващото е да прекарваме известно време в Париж и в Лондон, да речем, един месец на всеки две години. Заедно с пътя дотам това прави едно шестмесечно пътешествие. И трето: парите на Тес, колкото и да са, ще бъдат само твои, аз няма да имам права над тях. — Горнт забеляза, че клепките й трепнаха, и разбра, че е спечелил. — А в допълнение — да те обичам до полуда и завинаги.

— Колко си умен, Едуард. Сигурна съм, че ще сме много щастливи. — Анжелик отново се усмихна някак особено. — Е, пет хиляди е по-добре от четири, а два месеца в Париж или Лондон — по-добре от един.

— Обещавам ти да направя всичко възможно да ги кача до пет — незабавно й отговори той. — И съм съгласен с двата месеца в Париж. Друго?

— Нищо особено. Ще имаме нужда от къща в Париж. Щом веднъж видиш този град, и ти ще го заобичаш. Друго няма, но само ми обещай, че ще ме гледаш като писано яйце.

— Няма защо да ме молиш за това. Но щом искаш, ще ти обещая. — Притисна я още по-силно в прегръдките си. Анжелик се почувства защитена, макар все още да не бе напълно уверена в него. — Желая те, както никога досега не съм желал жена. Това не е хубаво, но на всичкото отгоре си потресаващо умна. Кроежите ти… не, тази дума е неподходяща — полетът на въображението ти… — За момент Горнт я отстрани от себе си и се втренчи проницателно в очите й. — Ти си просто изумителна, откъдето и да го погледнеш.

Анжелик се усмихна, но не отмести ръцете му от себе си.

— Е, и?

— Ще, се венчаем в католическа църква.

— Ах!

— „Ах“, нали! — Той се засмя. — Внезапно ми хрумна, че вече бездруго си го решила. Точно това е мечтаното от теб разрешение, умнице моя: в момента, в който сключиш католически брак, завинаги преставаш да представляваш заплаха за Тес. За нея такава венчавка напълно обезсилва протестантската морска сватба, макар и законна пред английските власти.

Тя се засмя и се сгуши до него.

— Значи смяташ да разкажеш на онази жена как си ме убедил да се омъжа за теб, а ти като протестант си приел да сториш такава жертва и при това положение тя със сигурност ще ти даде всичко, което поискаш, и за двама ни, стига то да е приемливо, нали?

— Да. — Горнт въздъхна. — Ти какво изискване имаш предвид?

— Нищо особено. Но Малкълм веднъж ми обясни значението на Жокейклуб както в Хонконг, така и в Шанхай. Разказа ми, че цялата търговска мощ е съсредоточена в ръцете на техните съвети. Нали онази жена има достатъчно влияние, за да ти осигури поста на управител в единия и място в съвета на другия?

Горнт се разсмя и силно я притисна към себе си.

— Ти си самото съвършенство, госпожо. Тъкмо заради това съм готов дори да стана католик.

— Няма нужда, Едуард.

— Шанхай ще ти хареса. А сега и аз имам условия.

— О?

Горнт с радост забеляза как в погледа й се прокрадна безпокойство, но не разкри удовлетворението си и придаде малко по-суров израз на лицето си. „Няма защо да й поставям предварителни условия — помисли си развеселено: — Един съпруг има неотменни права, като например собственост върху всички земни блага на съпругата. Слава Богу, че този свят принадлежи на мъжете.“