Чтение онлайн

— Готов ли си, Джейми? — запита Тайърър. Чувстваше се особено, повдигаше му се, без да знае дали е от вълнение или страх, от умора или отчаяние. От пожара насам Фуджико непрекъснато изникваше пред очите му с писъци, обхваната от пламъци. — Да побързаме, Отами-сама — обърна се той към Хирага. Двамата се бяха разбрали никога повече да не използват имената Хирага и Накама. — Нахлупи шапката по-ниско над лицето си.

Излезе на улицата. Увери се, че няма опасност, и даде сигнал и на останалите.

— Ти води, Джейми — прошепна Филип.

Един гвардейски патрул приближи към тях и те, обзети от ужас, потънаха в сянката. Войниците отминаха. Тайърър си пое дъх.

Джейми отново ги поведе напред, заобикаляйки развалините. Отправи се към пристана в другия край на главната улица. Много хора се разхождаха по тия места. Джейми разпозна някои от тях и забави крачка, за да не привлича вниманието върху себе си. Срещна Дмитрий, запътен за вкъщи. Американецът му се усмихна кисело. Днес сутринта Дмитрий, ухилен до уши, го бе издирил и му бе съобщил, че е намерил Неми, че тя е добре — имала само няколко натъртвания.

— Веднага ме запита: „Джами-сама добре?“ Аз потвърдих и тя ти праща целувки. Предадох й, че ще я потърсиш, щом се освободиш.

— Благодаря ти, камък ми падна от сърцето. Боях се, че с нея е свършено.

— Нали си спомняш какво…

— Спомням си, но първо трябва да поговоря с нея. Тя да не е мебел, за Бога!

— Ей, по-полека бе, човек, далеч съм от подобна мисъл. Нямах предвид нищо…

Джейми въздъхна, докато си проправяше път през развалините на някаква спиртоварна за саке. Наближаваха главната улица. „Дмитрий е добро момче — помисли си Макфей, — но Неми ми е скъпа и…“

— О, Боже, погледни! — Той посочи група изтощени самураи огнеборци, наклякали около разпален на пристана огън, на който си варяха чай. Бързо прецени какво да прави. Нямаха изход. — Няма да ни се размине, хайде.

Джейми излезе на пристана и любезно вдигна шапка пред огнеборците и военачалника им. Те, кажи-речи не му обърнаха внимание. Разнебитените подпори на пристана и понтонния мост навлизаха на петдесет метра навътре в морето. Дъхът му секна. Катерът не ги чакаше, нито пък се виждаше да се задава откъм пристана на Струанови на север. Навътре в залива „Красавицата от Атланта“ чакаше със запалени светлини. Около нея се тълпяха гребни лодки.

Днес следобед Джейми бе помолил Макструан да му заеме катера тази вечер за кратко посещение при капитана на „Красавицата“ Джони Таумаст, негов стар приятел. Филип се бе втурнал при Макфей, след като Сър Уилям потвърди предполагаемата смърт на Хирага. Заеквайки от вълнение, Тайърър му бе разказал, че за негово щастие Хирага е жив и здрав и се крие в един кладенец в Пияния град. Японецът му бе спасил живота предишната нощ и Филип изложи на Макфей своя план как на свой ред да му помогне.

— Просто тайно ще го качим на „Красавицата“ и ни лук яли, ни лук мирисали.

— Ще помоля Джони Таумаст да ги скрие, но само ако получиш съгласието на Уили. Хирага си остава уби…

— Официално Хирага е мъртъв… Накама, Хирага — все тая. Така заяви Уили, а сержантът потвърди, че бил загинал в пожара. Накама умря веднъж завинаги, а също и Хирага. Струва си да го спасим, Джейми, затова е най-добре да го качим на някой кораб! Просто помагаме на двама студенти самураи да видят света, нашия свят, за около година и нещо и един от тях се казва Отами.

— Ако ни хванат, ще хвърчи перушина, и то нашата.

— От къде на къде ще ни хванат. Отами си е Отами — това е истинското му име. Той ми разправи, че ти и шоя сте скалъпили разни търговски сделки. Само ще спечелиш, когато се завърне, всички ще спечелим.

Най-сетне Джейми се бе съгласил. Бе се срещнал с шоя и уредил заема, за който самият той поръчителства. По това време слънцето вече залязваше. Тайърър бе отишъл при кладенеца да подготви Хирага и Акимото и ето ги сега на пристана.

— Къде е катерът, Джейми? — неспокойно запита Тайърър.

— Ще дойде.

И четиримата се чувстваха изключително застрашени. Стояха в края на пристана близо до разклатените, хлъзгави от водорасли стъпала. Безпокоеше ги присъствието на самураите и техния военачалник, който наперено се разхождаше нагоре-надолу.

— Тайра-сама, военачалник помниш? Той от наказателни. Помниш военачалник от порти? — прошепна Хирага.

— Какви порти?

— В Йедо. Ваша голяма къща в Йедо, когато първо срещнал.

— О, Господи! — Спомените връхлетяха Филип — якият самурай, който настояваше да претърси Легацията, а те стояха вътре, заобиколени и притиснати отвсякъде. Тогава Хирага се бе спасил, защото го бяха изнесли на носилка, бинтован като болен от морбили.

— Сега пък какво има? — запита Джейми. Тайърър му обясни. Иззад рамото на Филип Макфей забеляза, че самураят се е втренчил в тях. Стресна се: — Много е любопитен.

— Сега и аз го разпознах — рече Тайърър. — Най-добре… виж, ето го! — Катерът изскочи с пухтене от тъмнината, светлините на мачтата му мъждукаха неясно. Боцманът им махна и те му отвърнаха. Вълните от бързия му ход се удариха в подпорите и ги изпръскаха.

— Бързо се качвайте — развълнувано нареди Джейми. Филип го бе убедил, че Хирага не е убиец, а борец за свобода, а и той самият вече бе разбрал колко е полезен. Напълно бе се уверил, че един шиши и приятел, който говори английски, ще е изключително ценен за в бъдеще, особено ако точно той го е напътствал и му е помогнал. Макфей бе подготвил преписка със сведения и документи до хора, с които японецът да се срещне в Англия и Шотландия, списък къде да отиде, какво да разгледа. Щеше да му ги обясни, преди корабът да отплава.

„Филип е гений“ — ухили се Джейми. Погледна го и затаи дъх. Японският военачалник крачеше към тях.

Изпята им бе песента.

И Хирага бе разбрал същото. Посегна към мечовете си, увити в кимоната.

— Акимото, ще го убием.

— Чакай! Вземи! — Тайърър бързо подаде на Хирага голям плик с препоръчителни писма до баща си и чичо си, до един адвокат и до декана на университета. — Щях да ти обясня всичко на катера, но няма време.

Джейми, разчитам на теб. — За последен път се взря дълбоко в очите на Хирага и му протегна ръка. — Благодаря. Ще ти бъда приятел до края на живота си. Върни се жив и здрав. — Усети яко ръкостискане, видя мимолетната усмивка на японеца, обърка се и плувнал в студена пот, се отправи към врага.

Военачалникът не бе стигнал средата на пристана, а Тайърър вече здраво стоеше върху дъските и се кланяше най-официално. Оня изсумтя, подвоуми се с ръка върху дългия си меч, но отвърна на поклона. Опита се да подмине, ала Тайърър отново се поклони и на своя възможно най-добър японски заяви умишлено бавно и тромаво:

— Ах, господин офицер, искам кажа колко мъже самураи добре се справят с огън. Помниш от Йедо, нали? Моля извиниш от име на мой господар, водач на гай-джин в Нипон, приеми големи благодаря, че помогнал спаси всички къщи наши.