Чтение онлайн

— Ще поговорим за това утре — отвърна тя. — Лека нощ, Скоти.

Отидох при Ашли, която споделяше моето безпокойство. Колко било хубаво да дойдат тези хора, за да се запознае с тях. Хора, за които бе слушала от мен. Но тя явно се страхуваше от тях.

— Страхуваш ли се?

— Да, както Кати се страхува от наборната комисия. И по същата причина. Те искат нещо от теб, Скоти.

— Нека това не те притеснява.

— Не мога да не се притеснявам. Тези хора са умни. Няма да дойдат тук, ако не смятат, че могат да получат от теб… каквото и да искат да получат.

— Няма да позволя да ме убедят, Аш.

Тя се обърна на другата страна и въздъхна.

Цели седем години Куин не бе поставил хронолит на американска земя, поне нямаше такъв на север от мексиканската граница. Заедно със Северна Европа, Южна Африка, Бразилия, Канада и Карибските острови ние бяхме нещо като архипелаг на относително спокойствие в един свят, завладян от лудост. Въздействието на Куин в Америка бе по-скоро икономическо, отколкото политическо. Глобалният хаос, особено в Азия, бе намалил търсенето на готова продукция. Парите се пренасочваха от леката промишленост към отбранителната индустрия. Така се получаваше относително ниско ниво на безработица, но същевременно недостиг и дори дефицит на стоки от първа необходимост. Копърхедските организации тръбяха тревожно, че икономиката постепенно се съветизира, и вероятно поне за това имаха право. Все още нямаше истинска прокуинистка партия в Конгреса, нито нейни застъпници в Белия дом. Нашите куинисти (и техните радикални съюзници) бяха улични бойци, а не организатори. Поне засега. Друг въпрос бяха уважавани копърхед като Уит Делахънт — такива имаше навсякъде, но те предпочитаха гласовете им да не се чуват.

Бях чел някои образци на копърхедската литература, академични писатели като Додие, Пресинджър, Парижската група и популисти (най-вече „Императорски одежди“ на Форестал, когато стана бестселър). Имах известна информация и за музикантите и писателите, които представляваха общественото лице на нелегалните куинистки движения. Като цяло исканията им ми звучаха като надежди за по-добър живот, неизменно свързани със създаването на куинистка диктатура.

Но все още нямаше никакви преки доказателства за съществуването на самия Куин. А той съществуваше без никакво съмнение, вероятно някъде в южната част на Китай, но по-голямата част от Азия бе изолирана от световните телекомуникационни системи, а инфраструктурата там се намираше в състояние на тотален срив, милиони измираха от глад и несекващи войни. Хаосът, който бе помогнал да бъде създаден Куин, служеше като щит да не бъде разкрит своевременно.

Дали технологията за построяване на хронолити вече беше в ръцете му?

Най-вероятно да, каза ми Сю.

На другата сутрин — беше неделя, Ашли, все още обезпокоена, отиде да навести братовчедка си Алатея в Сейнт Пол. (Алатея се прехранваше с продажбата на декоративни медни съдове от врата на врата. Не мога да кажа, че двете бяха особено близки, Ашли се срещаше с нея по-скоро движена от необходимостта да поддържа роднинската връзка.) Седях със Сю в кухнята, закусвахме, аз се наслаждавах на почивния си ден, а Рей бе излязъл да търси някъде прясно кафе — бяхме изчерпали домашните запаси.

Имало, каза ми Сю, не повече от шепа хора в целия свят, които разбирали достатъчно добре съвременната теория за хронолитите, за да придобият представа как се създава подобен артефакт. И тя била един от тях. Ето защо федералното правителство проявявало такъв противоречив интерес към нея, като ту й помагало да напредва в работата си, ту й пречело. Но не това бил най-големият проблем в момента. Големият проблем, призна тя, бил, че изпадналото в отчаяние китайско правителство още преди години създало собствена интензивна изследователска програма, целяща конструирането на технически средства за тау-въздействие, но изолирало своите центрове от международната общност.

Защо това да е проблем, попитах.

Защото разкъсваното от вътрешни междуособици китайско правителство най-сетне се бе сринало под тежестта на собственото си безсилие и сега същите тези изследователски центрове най-вероятно бяха под прекия контрол на куинистите.

— Ето, че всичко си застава на мястото — поклати глава тя. — Куин е някъде в Азия и държи тази технология в ръцете си. Остават само няколко години до Чъмфонската победа, която сега изглежда като напълно възможно събитие. Във всеки случай не можем да направим нещо срещу това. Цяла Югоизточна Азия е в ръцете на различни прокуинистки движения — ще ни е нужна огромна армия, за да окупираме хълмовете около Чъмфон, а това би означавало да пренасочим войски и снабдителни линии от Китай, нещо, което никой не би искал да направи. В края на краищата нещата се подреждат… постепенно и неизбежно.

— Сенките на нещата, които трябвада се случат.

— Именно.

— И ние сме безпомощни да го спрем.

— Още не зная, Скоти. Струва ми се, че може да се направи нещичко. Че аз мога да го направя. — Усмивката й бе едновременно палава и тъжна.

Но разговорът само ме разтревожи още повече и аз реших да сменя темата. Поинтересувах се какво прави напоследък Хич Палей. (Не го бях виждал след Портильо.)

— Още държим контакт — рече тя. — До няколко дена ще мине през града.

Сигурно се дължеше на вродения чар на Сю, но още същата вечер Ашли седеше до нея на дивана и слушаше внимателно интерпретацията й за Епохата на хронолитите.

Когато се присъединих към тях, Аш казваше:

— Все още не разбирам защо според теб е толкова важно, да бъде разрушен поне един.

Докато обмисляше отговора си, Сю приличаше на религиозен фанатик, въвлечен във важен теологичен спор.

Което в известен смисъл беше самата истина. Като преподавателка по физика в „Корнел“ тя бе станала известна с навика си да сравнява микрочастиците (адрони, фермиони и всички останали вариации на техните съставни кварки) с божествата от индуистката митология — всяко със свои различия и същевременно части от една всеобхватна божествена природа. Сю не беше религиозна, никога не бе посещавала Мадрас, родния град на нейните родители, но използваше тази метафора често, забавлявайки по този начин аудиторията. И сега си спомних нейното описание на двуликия Шива — разрушителя и създателя на живот, аскетичния младеж и притежателя на неуморно осеменяващ фалос, — Сю бе открила присъствието на Шива във всяка двойнственост, във всяка квантова симетрия.

Тя сплете пръсти.

— Ашли, кажи ми как определяш термина „паметник“.

— Ами — Ашли също придоби замислен вид, — това е предмет или конструкция, наподобяваща сграда. Архитектурно произведение.

— И по какво се различава от къщата или храма?

— Предполагам, че не можеш да използвашпаметник по начина, по който използваш къща или църква. Той просто е там и обявява на всички за съществуването си.

— Но има предназначение, нали? Също както и къщата.

— Не зная дали мога да го нарека полезен… но предполагам, че изпълнява определена цел. Само че не е чисто практична.

— Точно така. Паметникът е конструкция с определено предназначение, което не е практично, а духовно, или поне символично. Той символизира нечия сила или превъзходство, или е възпоменание на някои обществени събития. Притежава материална структура, но значението му, неговото предназначение и цел са да въздействат на човешкия ум.

— Това важи ли за хронолитите?

— Тъкмо там е въпросът. Като оръжие за разрушение хронолитът не се отличава от конвенционалните средства. Сам по себе си той не постига нищо особено. Той е инертен обект. Значимостта му се крие в царството на скритите послания и интерпретации. И точно туке бойното поле, Ашли — тя се чукна с пръст по слепоочието. — Тук са всички странности на тази архитектура. Нищо в материалния свят не може да се сравни с паметниците и катедралите, които строим в главите си. Някои от тези конструкции са съвсем опростени и непосредствени, други са красиви, грозни или опасно нестабилни. Но точно тази архитектура има далеч по-голямо значение от всяка друга, защото от нея творим нашето бъдеще. Историята е само фосилизиран запис на това, което мъжете и жените конструират в мозъците си. Разбираш ли ме? И геният на Куин няма нищо общо с хронолитите — те са техническо средство, просто карат природата да скача през обръч. Геният на Куин е, че той ги използва, за да колонизира световете на ума, да гради конструкциите си право в главите ни.