Чтение онлайн

– Разбирам – казвам аз, като се старая усмивката ми да е достатъчно сдържана. – Е, поне си откровен.

– Няма друг начин – отвръща той, взема една празна чаша и започва да приготвя за себе си ром с кола. – Установил съм, че сега повечето момичета се боят от обвързване също толкова, колкото и мъжете, и ако си откровен още в самото начало, има голяма вероятност да се отървеш невредим след преспиване с някоя само за една нощ.

Кимам и притискам сламката с пръстите си. Няма как открито да му призная, но напълно съм съгласна с него и дори го намирам за ободрително. Всъщност преди не съм мислила много по въпроса, но тъй като и без това не искам да имам връзка с когото и да било на сто метра от мен, все пак съм човешко същество и не бих имала нещо против от прекарване за една нощ. Само не и с него, нито пък с някого в това място. Е, аз съм твърде млада и неопитна за прекарване за една нощ, а и това питие вече започна да ме удря право в главата. Истината е, че никога досега не съм правила подобно нещо и макар мисълта да е вълнуваща, тя може да ме накара и да се надрискам от страх. Била със само с двама мъже: Иън Уолш, моята първа любов, който отне девствеността ми и умря при автомобилна катастрофа три месеца по-късно, а след това с Кристиян Диъринг, моя прероден Иън, шушумигата, която ми изневери с някаква червенокоса курва. Доволна съм, че така и не го наругах с онази гадна фраза от четири думи, която започва с “Да е…” и завършва с “ти”, защото дълбоко в себе си имах усещането, че когато ми го каза, той не знаеше за какво, по дяволите, говори. И все пак може би е знаел, защото, след като ходихме още пет месеца, той се заплесна по друга, понеже така и не му го казах.

Поглеждам към бармана и забелязвам, че ми се усмихва и търпеливо чака да кажа нещо. Този мъж е свестен. Или е това, или пък просто се опитва да се държи приятелски. Признавам, че е хубав. Не е на повече от двадесет и пет и има кротки кафяви очи, които се усмихват преди устните му. Забелязвам колко добре оформени са бицепсите и гърдите му под тясната тениска с къси ръкави. И има хубав тен. Определено е живял през повечето време от живота си някъде наблизо до океана. Преставам да го гледам, когато се усещам, че се питам как ли изглежда по бански и без тениска.

– Аз съм Блейк – казва той. – Брат съм на Роб.

Роб ли’? А, да човекът, който притежава “Подземието”.

Протягам ръка и Блейк леко я разтърсва.

– Камрин.

Чувам гласа на Натали през музиката, преди дори да успея да я видя. Тя си проправя път през скупчените хора, застанали близо до дансинга, за да стигне до мен. Веднага забелязва Блейк, очите светват, а на лицето грейва огромната безсрамна усмивка. Деймън, който я следва и тя продължава да стиска ръката му, също го забелязва, но само вторачва безизразния си поглед в мен. Това ме кара да се почувствам много странно, обаче отхвърлям тази мисъл, когато Натали притиска рамото си в моето.

– Какво правиш тук? – пита тя с неприкрита обвинителна нотка в гласа. Ухилила се е до уши и поглежда на няколко пъти ту мен, ту Блейк, преди да съсредоточи цялото си внимание върху мен.

– Поръчах си едно питие – отвръщам аз. – И ти ли дойде за едно, или за да провериш какво правя?

– И двете! – отвръща тя, пуска ръката на Деймън, протяга ръка и започва да барабани с пръсти по барплота, усмихвайки се на Блейк.

– Нещо с водка.

Блейк кимва и поглежда към Деймън.

– Ще взема ром с кола – казва той.

Натали притиска устни до ухото ми и усещам горещия дъх, когато прошепва:

– По дяволите, Кам! Знаеш ли кой е той?

Забелязвам как Блейк леко се подсмихва, след като я е чул.

Усещам как лицето ми се зачервява от притеснение и прошепвам в отговор:

– Да, казва се Блейк.

– Това е братът на Роб – просъсква тя и мести погледа си към него.

Поглеждам Деймън с надеждата, че ще разбере намека и ще я отмъкне нанякъде, но този път се преструва, че не е разбрал. Къде се дяна онзи Деймън, когото познавам, този, който ме подкрепяше, когато ставаше дума за Натали? Аха, ще

трябва пак да се е разсърдил. Държи се така само когато Натали си е отворила прекалено много голямата уста или е казала нещо, което Деймън просто не може да подмине. Тук сме едва от около тридесет минути. Какво би могла да стори за толкова кратко време. После си казвам: ами това е Натали и ако има някоя, която може да вкисне приятеля си за по-малко от час, без дори да го разбере, това е тя. Смъквам се от стола, хващам я под ръка и я отвеждам настрани от бара. Деймън, който вероятно е разбрал какъв е планът ми, остава при Блейк.

Музиката като че ли е станала още по-силна. Бандата едва е завършила една песен и веднага започва следващата.

– Какво си направила? – питам аз и я обръщам с лице към мен.

– Какво искаш да кажеш с това какво съм направила? – тя дори не ми обръща внимание.

Вместо това тялото се движи едва забележимо в такт с музиката.

– Нат, сериозно те питам.

Най-после спира и гледа право в мен, търсейки отговорите.

– За да ядосаш Деймън? – подсказвам аз. – Беше в настроение, когато дойдохме тук.

Тя хвърля за миг поглед към Деймън, който е застанал при бара и отпива от питието си, а после ме поглежда с недоумение.

– Нищо не съм направила… – вдига нагоре очи, за да изглежда замислена, опитвайки се да си припомни какво може да е казала или сторила.

После слага ръце на хълбоците.

– Какво те кара да мислиш, че е ядосан?

– Ами гледа с онзи негов поглед – казвам аз и поглеждам обратно към него и Блейк. – Мразя, когато двамата се карате, особено пък когато трябва да прекарвам вечерта с вас, а вие се връщате отново и отново към някаква глупост, случила се преди години.

Обърканото изражение на Натали изведнъж се сменя с дяволита усмивка.

– Аха, мисля, че ти си една параноичка и може би се опитваш да отвлечеш вниманието ми, за да не кажа нещо за теб и Блейк.

Поглежда ме със закачливия си поглед, който ме вбесява.

Вдигам нагоре очи.

– Няма нищо между мен и Блейк, просто разговаряхме.

– Разговорът е първата стъпка. Това, че му се усмихваше – продължава да ме гледа закачливо, – а аз съвсем ясно те видях, когато се приближавах, е следващата.

Тя скръства ръце и пъчи напред бедрото си.

– Обзалагам се, че вече си разговаряла с него, без да му се налага да измъква отговорите от теб… По дяволите, та ти вече знаеш името му.

– За човек, който иска да си прекарам добре и да се запозная с някой мъж, ти не знаеш как да млъкнеш, когато нещата са тръгнали в такава посока.

Натали се оставя на музиката да диктува движенията и дори повдига леко ръце над главата, като поклаща изкусително бедра. Продължавам да стоя неподвижна.

– Нищо няма да се случи – казвам строго. – Получи това, което искаше, разговарям с някого и нямам намерение да му казвам, че имам хламидиоза, така че, ако обичаш, не прави сцени.

Тя се съгласява с дълбока въздишка и престава да танцува достатъчно дълго, за да ми каже:

– Предполагам, че си права. Ще те оставя с него, обаче ако той те закара на етажа на Роб, ще искам подробности.

Сочи заплашително пръст към мен, леко притваря едното си око и свива устни.

– Добре – отвръщам аз, просто за да се отърва, – но недей да затаяваш дъх от любопитство, защото това няма да стане.