Чтение онлайн

– Е, да, ама първо ще ти вземем нещо ново за обличане.

– А, не – отказвам решително, докато тя ме извежда през стъклените врати навън сред свежия летен въздух. – Това, че се съгласих да дойда с теб в “Подземието”, е достатъчен компромис от моя страна. Отказвам да обикалям магазините. Имам достатъчно дрехи.

Натали ме хваща под ръка, докато вървим по тротоара покрай редицата броячи за паркиране. Усмихва се и ме поглежда.

– Е, добре. Тогава поне ще ме оставиш да те облека с нещо от моя гардероб.

– Какво му е лошото на моя?

Тя свива устни и прави физиономията: “защо изобщо задавам такъв смешен въпрос”.

– Ами че това е “Подземието” – отвръща тя, като че ли няма по-очевиден отговор, Е, добре. Има основание. С Натали може и да сме най-добри приятелки, но различията във вкусовете ни се забелязват веднага. Тя е момиче с предпочитание към рокерски стил и е луда по Джаред Лето[16] още от участието му във филма “Боен клуб”. Аз съм по-сдържана и рядко нося дрехи в черно, освен ако не съм на погребение. Не че Натали винаги се облича в черно или косата е с прическа емо, но тя никога не би се възхитила на нещо от моя гардероб, защото твърди, че в него всичко е твърде семпло. Аз пък се старая да бъда различна. Знам как да се обличам и съм сигурна, че привличам вниманието на мъжете, съдейки по начина, по който ми зяпат задника в любимите ми дънки. Никога не съм имала проблем с дрехите, които нося. Обаче “Подземието” е за хора като Натали и затова предполагам, че ще трябва да изтърпя за една вечер облекло като нейното, за да не бия на очи. Не се старая непрекъснато да съм в крак с модата. Никога не съм го правила. Обаче определено мога да стана такава за няколко часа, ако това ще ми помогне да се слея с обстановката, вместо да стана обект на дръзки погледи и да привличам вниманието.

Спалнята на Натали е пълна противоположност на човек, маниакално обсебен на тема чистота. А това е още едно нещо, по което тя и аз напълно се различаваме. Аз подреждам дрехите си в гардероба по цветове. Тя оставя своите в коша при леглото си със седмици, преди да занесе всичките в пералнята да се изперат отново заради гънките. Аз бърша праха в стаята всеки ден. Мисля, че Натали изобщо не бърше праха в стаята си, освен ако броите за чистене избърсването на двата сантиметра прах от клавиатурата на лаптопа .

– Това ще ти стои идеално – казва Натали и ми показва тънка, тясна бяла туника с три четвърти ръкави с надпис “Scars on Broadway”[17]отпред. – Тясна е и ще е чудесна за циците ти.

Слага туниката върху гърдите ми, за да види как ще ми стои.

Правя гримаса, недоволна от първия избор. Тя вдига учудена нагоре очи, а после свива рамене.

– Добре де – казва Натали и хвърля туниката върху леглото.

Бърка в гардероба и вади друга, която ми показва с широка усмивка, което е част от тактиката да ме накара да я харесам. Зъбатата усмивка ме кара да не отхвърля направо и този избор.

– Нямаш ли нещо, което да не е с някакъв случаен надпис отпред? – питам аз.

– Ама това е Брендън Бойд – вика тя и ме гледа с широко отворени очи. – Как може да не харесваш Брендън Бойд.

– Него самия си го бива – категорична съм аз, – но нямам намерение да му правя реклама върху гърдите си.

– Аз пък нямам нищо против да го разположа върху гърдите си – отвръща тя и с възхищение оглежда тясната туника с остро деколте, което много прилича на това, което се опита да ми предложи първоначално.

– Ами тогава ти я носи.

Тя ме поглежда и кима, сякаш да покаже, че обмисля идеята.

– Мисля, че ще го направя.

Сваля туниката, която е облякла, и я хвърля в коша за пране до гардероба, а носле намъква през главата си тази на Брендън Бойд и я изпъва върху огромните си цици.

– Добре ти стои – казвам аз и я наблюдавам как се възхищава от това, което вижда в огледалото под няколко различни ъгъла.

– Абсолютно си права – казва тя.

– Как ли би се почувствал Джаред Лето, ако види това? – подмятам шеговито.

Натали се смее, отмята назад дългата си тъмнокестенява коса и посяга към четката, за да я среши.

” – За мен той винаги ще бъде номер едно.

– Ами Деймън, твоето невъображаемо гадже?

– Престани – вика тя и ме поглежда чрез отражението си в огледалото. – Ако продължаваш да ме занасяш така за Деймън… – престава да се реши и се извръща към мен. – да не би да си падаш по Деймън?

Рязко отдръпвам назад глава и свивам вежди.

– Не, Нат! Какви ги говориш?

Натали се смее и продължава да се реши.

– Тази вечер ще ти намерим мъж. Това е, от което имаш нужда. Той ще оправи всичко.

Мълчанието ми веднага подсказва, че е отишла твърде далеч. Мразя, когато прави така. Защо някой непременно трябва да бъде с някого? Това е глупава заблуда и е наистина прекалено емоционален начин на мислене.

Тя оставя обратно четката за коса върху шкафа, обръща се към мен, присмехулното изражение изчезва и тежко въздъхва:

– Знам, че не биваше да го казвам… Виж какво, заклевам се да не говоря повече за това, става ли?

Вдига нагоре и двете си ръце, за да покаже, че се предава.

– Вярвам ти – качвам аз, отстъпвайки пред искреността .

Разбира се, знам също, че едно обещание не би я спряло напълно. Тя може и да не се опитва директно да ме прикачи към някого, но е достатъчно да даде знак с черните си мигли на Деймън за някого в заведението и той веднага ще е наясно какво се иска от него.

Обаче тяхната помощ не ми е нужна. Не искам да се захващам с никого.

– Ох! – казва Натали, завряла глава в гардероба. – Тази туника е идеална! Обръща се и ми показва една по-широка черна туника, отворена на раменете. Отпред има надпис: ГРЕШНИЦА.

– Купих я от, Дот Топик” – казва тя и я сваля от закачалката.

Тъй като не искам това избиране на дрехи да продължава безкрайно, свалям своята тениска и вземам туниката от нея.

– Черен сутиен – казва тя. – Добър избор.

Намъквам туниката и се поглеждам в огледалото.

– Нали? Кажи го – вика тя и застава широко усмихната зад мен. – Харесваш я, нали?

Само се усмихвам в отговор и поглеждам надолу, за да видя, че краят на дрехата едва покрива горната част на бедрата ми.

И чак тогава забелязвам, че на гърба има надпис СВЕТИЦА.

– Добре – казвам. – Наистина ми харесва – извръщам се към нея и строго я поглеждам, – но не чак толкова, че да продължа да ползвам и други неща от гардероба ти, така че не си прави илюзии. Доволна съм от моите хубави туники, които се закопчават догоре, така че много ти благодаря.

– Никога не съм казвала, че дрехите ти не са хубави, Кам – тя се хили и подръпва сутиена ми отзад. – Винаги изглеждаш страхотно, момиче… Ако не бях с Деймън, щях съвсем да хлътна по теб.