Чтение онлайн

Той сграбчи ръката ми и ентусиазирано я разтърси нагоре-надолу. Същевременно усетих как сложи нещо в шепата ми.

След това останах сам в коридора. Разтворих ръката си и видях в нея красив сребърен пръстен с името на Стейпс, гравирано върху него. До него имаше втори пръстен, който изобщо не беше от метал. Беше гладък и бял и върху повърхността му с груби букви също бе гравирано името на прислужника. Нямах представа какво би могло да означава нещо такова.

Върнах се в стаите си, почти зашеметен от неочаквания си късмет.

> 65.

> Красива игра

На следващия ден оскъдните ми вещи бяха преместени в покои, които маерът смяташе за по-подходящи за човек, ползващ се с пълното му благоразположение. Стаите бяха общо пет — три от тях с прозорци, гледащи към градината.

Беше любезен жест, но не се сдържах да не си помисля, че тези помещения са още по-далече от кухнята. Докато стигнеше до мен, храната ми щеше да е студена като камък.

Беше минал едва час, откакто се бях настанил, когато пристигна куриер с пръстена на Бредон и картичка, на която пишеше: „Възхитителен нов апартамент — кога?“

Обърнах картичката, написах „Веднага щом пожелаете“ и изпратих момчето обратно.

Поставих сребърния му пръстен върху поднос във всекидневната си. Сега в купата до него измежду железните пръстени проблясваха два сребърни.

Отворих вратата и видях как Бредон ме гледа като бухал с тъмните си очи, обрамчени от ореола на бялата му брада и коса. Той се усмихна и ми се поклони, пъхнал бастун под мишницата. Предложих му да седне, след което се извиних учтиво и го оставих за малко насаме в гостната, както изискваше изтънченото поведение.

Едва бях прекрачил прага на вратата, когато чух от съседната стая да се разнася звучният му смях.

— Хо, хо! — възкликна той. — Ето това вече е нещо!

Когато се върнах, Бредон седеше до дъската за так и държеше двата пръстена, които наскоро бях получил от Стейпс.

— Това безспорно е сериозен обрат — отбеляза той. — Очевидно съм преценил погрешно ситуацията, когато вчера куриерът ми бе върнат от вратата ти от един доста навъсен страж.

Усмихнах му се.

— Последните няколко дни бяха доста вълнуващи — обясних аз.

Бредон наведе глава, изкикоти се и така заприлича на бухал дори повече от обикновено.

— Смея да твърдя — каза той, като вдигна сребърния пръстен, — че това само по себе си говори много. Но това — той посочи с бастуна си към белия пръстен — е нещо съвсем различно.

Издърпах един стол и седнах срещу него.

— Ще бъда откровен с вас — рекох. — Мога само да гадая от какво е направен този пръстен, камо ли да предположа какво означава.

— Това е забележително откровено признание от твоя страна — повдигна вежди Бредон.

Свих рамене.

— Чувствам, че положението ми тук стана донякъде по-сигурно — признах аз. — Дотолкова, че мога да си позволя да не съм чак толкова предпазлив с хората, които са се държали добре с мен.

Той се изкикоти отново и остави сребърния пръстен върху дъската.

— По-сигурно — повтори той, — предполагам, че наистина е така. — Вдигна белия пръстен. — От друга страна, не е странно, че не знаеш какво е това.

— Мислех, че има само три вида пръстени — споделих аз.

— В общи линии това е истина — отвърна Бредон, — но даването на пръстени е доста стар обичай. Обикновените хора са го правели дълго преди то да се превърне в игра на благородниците. И макар Стейпс да диша същия разреден въздух на високо като останалите от нас, няма никакво съмнение, че семейството му е съвсем обикновено. — Бредон остави белия пръстен върху дъската и сплете пръстите си над него. — Тези пръстени били изработвани от материали, които били подръка на обикновените хора. Младият влюбен можел да подари на онази, която ухажвал, пръстен от зелена трева. Пръстен от кожа пък обещавал услуга и така нататък.

— А пръстенът от рог?

— Пръстенът от рог показва враждебност — отговори Бредон, — силна и продължителна вражда.

— А, разбирам — доста изненадан казах аз.

Бредон се усмихна и вдигна светлия пръстен на светлината.

— Но това — заяви той — не е рог. Структурата му е различна, а и Стейпс никога не би дал пръстен от рог заедно със сребърен. — Той поклати глава. — Не. Освен ако не греша, това е пръстен от кост — рече той и ми го подаде.

— Прекрасно — мрачно отбелязах аз, докато го въртях в ръцете си. — И какво означава това? Че ще ме наръга в черния дроб и ще ме хвърли в някой пресъхнал кладенец?

— Пръстенът от кост е символ за голям и траен дълг.

— Разбирам. — Опипах пръстена между ръцете си. — Трябва да призная, че предпочитам просто да ми дължат услуга.

— Не просто услуга — обясни Бредон. — Обикновено такъв пръстен се изработва от костта на починал член на семейството. — Той повдигна вежди. — И макар да се съмнявам, че случаят е такъв, все пак посланието е ясно.

— И то е…? — Вдигнах поглед, леко зашеметен от цялата тази информация.

— Че такива пръстени не се дават с лека ръка. Това не е някоя от игрите, които играят благородниците, нито е пръстен, който трябва да бъде показван. — Той ме погледна. — Ако бях на твое място, щях да го прибера.

Грижливо напъхах пръстена в джоба си.

— Много ми помогнахте — признах аз. — Иска ми се да можех да ви се отплатя…

Бредон вдигна ръка и ме прекъсна по средата на изречението. След това с бавно и тържествено движение посочи с пръста си надолу, сви ръката си в юмрук и почука с кокалче върху дъската за так.

Усмихнах се и извадих камъните.

* * *

— Мисля, че най-после започвам да схващам как се играе — отбелязах аз един час по-късно, след като загубих със съвсем малка разлика.

Бредон отблъсна стола си от масата с изражение на отвращение.

— Не — не се съгласи той. — Точно обратното. Схванал си основните принципи, но пропускаш цялостния смисъл на играта.

— Работата е там, че след всичкото това време вече съм близо до победата — подразних го аз и започнах да разпределям камъните.

— Не — упорстваше Бредон, — изобщо не е така. Так е изтънчена игра. Точно затова ми е трудно да намеря хора, които умеят да я играят. В момента играеш грубо като някой главорез. Дори може да се каже, че играеш по-зле, отколкото преди два дни.