Чтение онлайн

все същия нюанс на пурпурно, който бях видял, когато се събудих, но аз продължих: —

Трябва да бързам, ако искам да се срещна с…

Съзнанието ми се вцепени толкова бързо, колкото ако някой ми бе нанесъл силен удар

по тила. Почувствах страст — необуздана, пламенна и неутолима. Изпитвах нуждата да я

имам, да притисна тялото и в моето и да вкуся дивата сладост на устните и.

Единствено благодарение на обучението си в Арканум успях да съхраня представата за

собствената си идентичност. Дори и с негова помощ едва смогвах да я запазя.

Фелуриан седна с кръстосани крака на възглавниците срещу мен. Лицето и беше

разгневено и ужасяващо, а очите и — студени и сурови като далечни звезди. С преднамерено

спокойствие тя бутна от рамото си една пеперуда, която бавно размахваше криле. В този

прост жест имаше толкова ярост, че стомахът ми се сви, когато осъзнах едно нещо: никой

никога не напускаше Фелуриан. Никога. Тя държеше мъжете, докато телата и умовете им се

пречупеха под напрежението на обичта към нея. Държеше ги, докато и омръзнеха, а когато

ги отпратеше, мъжете полудяваха, защото се налага да я напуснат.

Бях безсилен. Бях нещо ново за нея. Бях играчка, която беше любима, защото е най-

новата. Можеше да мине дълго време, преди да и омръзна, но този момент щеше да настъпи.

И когато накрая ме освободеше, съзнанието ми щеше да се разкъса от копнеж по нея.

97.

Кръв и горчилка

Докато седях, заобиколен от коприна, и постепенно губех самоконтрола си, усетих как

вълна от студена пот облива тялото ми. Стиснах челюсти и почувствах как в гърдите ми се

разгаря искрица гняв. В моя живот умът ми е бил това, на което винаги съм можел да

разчитам — единственото нещо, което неизменно ми е принадлежало.

Усетих как решителността ми се стопява, когато естественото ми желание бе заменено

от нещо животинско, което не бе в състояние да разсъждава отвъд собствената си похот.

Частта от мен, която все още беше Квоте, беснееше, но чувствах как цялото ми тяло

реагира на присъствието и. Ужасен, но омагьосан, си дадох сметка, че пълзя по

възглавниците към нея. Едната ми ръка намери тънкия и кръст и аз се наведох, за да я

целуна със страшен копнеж.

Нададох вътрешен вой. Бяха ме били, шибали с камшик и намушвали с нож. Бях гладувал.

Но каквото и да се бе случвало с тялото ми или със света около мен, умът ми бе оставал моя

собственост. Хвърлих се срещу решетките на килия, направена от лунна светлина и желание.

И някак успях да се удържа далеч от Фелуриан. Дъхът ми разкъсваше гърлото, сякаш

търсеше начин да се измъкне навън.

Тя се излегна на възглавниците и главата и се наклони към мен. Устните и бяха бледи и

съвършени. В полупритворените и очи проблясваше глад.

Насилих се да извърна поглед от лицето и, но нямаше безопасно място, към което да го

насоча. Шията и беше деликатна и гладка и потрепваше от ускорения и пулс. Едната и гърда

стоеше заоблена и налята, а другата беше леко наклонена на една страна, следвайки линията

на тялото и. Те се издигаха и спускаха, движеха се нежно и хвърляха сенки върху кожата и на

светлината от свещите. Зад бледорозовото на полуотворените и устни зърнах съвършената

белота на зъбите и…

Затворих очи, но по някакъв начин това само още повече влоши нещата. Топлината на

тялото и ме караше да се чувствам така, сякаш съм застанал близо до огън. Кожата на

талията и беше мека под ръката ми. Фелуриан се размърда под мен и гърдата и леко докосна

гръдта ми. Почувствах дъха и върху шията си. Потреперих и започнах да се потя.

Отново отворих очи и я видях да ме гледа втренчено. Изражението и беше невинно,

почти обидено, сякаш не можеше да проумее как е възможно да и откажат. Подхранвах

слабия пламък на гнева в мен. Никой не ми бе причинявал нищо подобно. Никой. Държах се

далеч от нея. На челото и се появи лека бръчка, сякаш бе раздразнена, гневна или се

съсредоточаваше.

Тя се пресегна и докосна лицето ми, очите и бяха напрегнати, все едно се опитваше да

прочете нещо, написано дълбоко в мен. Когато си спомних за докосването и, се опитах да се

отдръпна, но тялото ми просто потрепери. Капки пот се стекоха по кожата ми и започнаха

леко да се плъзгат по копринените възглавници и плоския и корем под мен.

Фелуриан нежно докосна бузата ми. Аз нежно се наведох да я целуна и нещо се отприщи

в съзнанието ми.

Сякаш усетих внезапно прещракване и последните четири години от живота ми

изчезнаха. Изведнъж се оказах отново на улиците на Тарбеан. Три момчета, по-големи от

мен, с мазни коси и упорити очи ме бях извлекли от счупената щайга, където спях. Две от

тях ме притискаха на земята. Лежах в една застояла локва вода, която беше леденостудена.

Беше рано сутринта и звездите вече не се виждаха.

Един от тях запуши устата ми с ръка. Това нямаше особено значение. Бях в града от

месеци. Знаех, че е по-добре да не викам за помощ. В най-добрия случай нямаше да дойде

никой. В най-лошия — щеше, и тогава само щяха да станат повече.

Двама ме държаха. Третият сряза дрехите ми. Поряза ме. Казаха ми какво ще направят.

Дъхът им пареше ужасно лицето ми. Смееха се.

Там, в Тарбеан, полугол и безпомощен, усетих как в мен се надигна нещо. Отхапах два от

пръстите на ръката върху устата ми. Чух писък и псувни и единият от тях се отдалечи със

залитане. Напрягах се отново и отново да се измъкна от този, който все още беше върху ми.

Чух как собствената ми ръка се счупи и хватката му се отпусна. Започнах да вия от болка.

Отхвърлих го от себе си. Изправих се, като продължавах да крещя, а дрехите висяха на

парцали по тялото ми. Съборих един от тях на земята. Опипом намерих паве и го използвах,

за да му счупя единия крак. Спомням си как изхрущя. Удрях с камъка, докато счупих и двете