Чтение онлайн

усмихнатия път. Как може да не си знаел за Ктаех? Той… Той е чудовище.

— За бога, Баст! Това ли е всичко? Целият се изпотих. — Квоте видимо се успокои. —

Сблъсквал съм се с неща, далеч по-лоши от…

— Няма нищо по-лошо от Ктаех! — изкрещя младежът и отново удари по масата със

свития си юмрук.

Този път се чу пукане и една от дебелите дъски се огъна и се сцепи.

— Реши, млъкни и слушай! Наистина ме слушай! — Баст сведе поглед за момент, като

внимателно подбираше думите си. — Знаеш ли кои са ситите?

— Те са фракция на фае — сви рамене Квоте, — могъщи, с добри намерения…

— Щом използваш думите „добри намерения“, значи не ги разбираш — размаха ръце

помощникът. — Но ако може да се каже, че някои фае работят в името на доброто, това са

те. Тяхното най-старо и важно задължение е да не позволяват на никого да се доближава до

Ктаех. На никого.

— Не видях никакви пазачи — рече съдържателят с такъв тон, сякаш успокояваше

плашливо животно.

Баст прокара ръце през косата си и я разроши.

— За цялата сол, която е в мен, не бих могъл да отгатна как си се промъкнал покрай тях,

Реши. Ако някой успее да се доближи до Ктаех, ситите го убиват. Правят го от осемстотин

метра разстояние с дългите си рогови лъкове. След това оставят тялото да изгние. Ако някой

гарван кацне на тялото, прострелват и него.

Летописеца леко се прокашля и след това попита:

— Ако онова, което казваш, е вярно, защо някой би отишъл при Ктаех?

За момент изглеждаше, че младежът се кани да му се нахвърли, но вместо това той само

въздъхна горчиво.

— Което си е право, моят народ не е известен с взимането на правилни решения —

призна той. — Всяко момиче и момче във Фае знае какво представлява Ктаех, но въпреки

това винаги има някой, който е готов да го потърси. Ходят при него, за да получат отговори

или за да зърнат нещо от бъдещето. Или пък се надяват да отмъкнат някое цвете.

— Цвете ли? — учуди се Квоте.

Баст отново го погледна изненадано.

— Не си ли чувал за рина? — Когато на лицето на съдържателя не се появи никакво

разбиране, помощникът поклати обезсърчено глава. — Цветята са панацея, Реши. Те могат

да излекуват всяка болест, да премахнат всяка отрова и да заздравят всяка рана.

При тези думи Квоте повдигна вежди.

— А — рече той и сведе поглед към подпрените си върху масата ръце. — Разбирам. Сега

ми е ясно защо хората са привлечени от Ктаех, макар да знаят, че трябва да стоят далеч от

него. — Съдържателят вдигна поглед. — Трябва да призная, че не разбирам какъв е

проблемът — каза той извинително. — Виждал съм чудовища, Баст. Едва ли може да се

каже, че Ктаех е такова.

— Може би използвах погрешна дума, Реши — призна Баст. — Но не мога да се сетя за

по-подходяща. Ако имаше дума, която да означава „отровен“, „омразен“ и „заразен“, щях да

употребя нея. — Той си пое дълбоко дъх и се приведе напред на стола си. — Реши, Ктаех

може да вижда в бъдещето. Не по някакъв неясен, пророчески начин. Той вижда цялото

бъдеще. Вижда го съвършено ясно — всичко, което е възможно да се случи, всички

безкрайни разклонения на настоящия момент.

— Наистина ли може да го направи? — повдигна вежди Квоте.

— Може — сериозно отвърна младежът. — И освен това е напълно и съвършено

злонамерен. В повечето случаи това не е проблем, защото не може да напусне дървото. Но

когато някой дойде при него…

Очите на съдържателя се зареяха в далечината и той кимна сякаш на себе си.

— Ако познава толкова добре бъдещето — бавно каза той, — то тогава трябва да е

наясно как точно ще реагира съответният човек на всяка негова дума.

— Освен това е зъл, Реши — кимна Баст.

— Това означава, че всеки, който е повлиян от Ктаех — замислено продължи Квоте, —

ще бъде като стрела, изстреляна към бъдещето.

— Стрелата удря само един човек, Реши. — Тъмните очи на помощника бяха празни и

изпълнени с безнадеждност. — Всеки, повлиян от Ктаех, е като кораб с чума, доплувал до

някое пристанище. — Той посочи изписания до половина лист, който Летописеца държеше

в скута си. — Ако ситите знаят за съществуването му, няма да пестят усилия, за да го

унищожат. Те биха убили дори и нас, защото сме чули какво е казал Ктаех.

— Защото всичко, което е пренесло влиянието на Ктаех далеч от дървото… — промълви

съдържателят и сведе поглед към ръцете си.

Той дълго седя мълчаливо и накрая кимна замислено.

— И така, млад мъж, който търси щастието си, отива при Ктаех и взима цвете. Кралската

дъщеря е смъртно болна и той и отнася цветето, за да я излекува. Двамата се влюбват,

въпреки че тя е сгодена за принца на съседното кралство…

Баст гледаше втренчено и безизразно Квоте, докато той говореше.

— В една лунна вечер те опитват дръзко бягство — продължи съдържателят, — но той

пада от покрива и двамата са заловени. Омъжват принцесата против волята и тя промушва

принца с нож по време на първата им брачна нощ. Принцът умира. Започва гражданска

война. Нивите са изгорени. Следват глад и чума…

— Това е историята на войната на Фастингсуей — едва доловимо каза помощникът.

Квоте кимна.

— Това е една от историите, разказани ми от Фелуриан. Едва сега разбрах частта за

цветето. Тя не спомена за Ктаех.

— Не би го направила, Реши. Смята се за лош късмет. — Баст поклати глава. — Не, не

лош късмет. Това е все едно да изплюеш отрова в нечие ухо. Просто така не се прави.

Летописеца възвърна част от хладнокръвието си и отново придърпа стола си към масата,

като продължаваше да държи внимателно листа. Намръщено погледна масата, която беше