Чтение онлайн

в мен отново се надигна онзи лудешки смях. Потиснах го, доколкото можах, но чувствах как

все още трепти в мен, когато я погледнах в очите и и се усмихнах.

Лоси стреснато отстъпи назад и бледата и кожа стана аленочервена.

Пени протегна ръка, за да и помогне да запази равновесие.

— За бога, момиче! Какво ти става?

Лоси с мъка откъсна поглед от мен.

— Погледни го, Пени, погледни го наистина. Той прилича на фае. Погледни в очите му.

Пени погледна лицето ми с любопитство, след това и тя леко се изчерви и скръсти ръце

пред гърдите си, сякаш я бях видял гола.

— Милостиви боже! — задъхано възкликна тя. — Тогава значи всичко това е вярно.

Нали?

— Всяка дума — отвърнах аз.

— Как успя да избягаш от нея? — попита Пени.

— О, хайде стига, Пени! — невярващо извика цигуларят. — Нали не се хващаш на

историята на това пале?

— Мъжът, който познава жените, изглежда по определен начин, Бен Крайтън — обърна

се разпалено към него Лоси. — Не че ти имаш някаква представа от това. Когато той беше

тук преди няколко цикъла, харесах лицето му и реших да го подкача. Но щом се опитах да го

задявам… — Тя не довърши, сякаш търсеше подходящите думи.

— Това си го спомням — обади се един мъж от бара. — Беше доста забавно. Мислех, че

той ще се напикае от страх. Не успя да и каже и дума.

— И какво толкова — може след това да си е намерил някоя фермерска дъщеря — сви

рамене цигуларят. — Не искам да кажа…

— Млъкни, Бен — прекъсна го Пени с тих, но властен глас. — Брадата не е единствената

промяна в него. — Очите и огледаха лицето ми. — Господи, ама ти си права, момиче! Той

наистина прилича на фае! — Цигуларят се готвеше отново да каже нещо, но Пени го стрелна

с пронизващ поглед. — Млъкни или са махай оттук! Не искам никакви свади тази нощ.

Цигуларят огледа помещението и разбра, че нещата се бяха обърнали срещу него. Той

почервеня и излезе навън с намръщено лице.

Лоси отново се приближи до мен и отметна косата си назад.

— Наистина ли е толкова красива, колкото казват? — Тя гордо вирна брадичка. — По-

красива от мен?

Поколебах се, след това меко отвърнах:

— Тя е Фелуриан, най-красивата от всички. — Протегнах ръка и докоснах врата и на

мястото, където къдравата и червена коса се спускаше надолу, след това се наведох и

прошепнах седем думи в ухото и: — Но въпреки това и липсва твоят огън.

И тя ме обикна заради тези седем думи, а гордостта и бе спасена.

— Как успя да се измъкнеш? — попита Пени.

Огледах стаята и видях, че вниманието на всички е насочено към мен. Необузданият смях

на фае отново ме изпълни отвътре. Усмихнах се лениво. Шаедът ми се изду.

Тогава застанах отпред, седнах на плочата пред камината и им разказах своята история.

По-скоро им разказах някаква история. Ако им бях разказал цялата истина, те нямаше да

повярват. Нямаше да повярват, че Фелуриан ме е пуснала, защото използвах песента за нея

като залог. Това просто не се връзваше с класическите истории за нея.

Онова, което им разказах, беше по-близо до историята, която очакваха да чуят. В тази

история преследвах Фелуриан във Фае. Телата ни се преплитаха едно в друго на нейната

сумрачна поляна. След това, докато си почивахме, и свирех музика, която беше достатъчно

приятна, за да я накара да се смее, достатъчно мрачна, за да я уплаши, и достатъчно нежна,

за да я разплаче.

Но когато се опитвах да си тръгна от Фае, тя не ме пускаше. Беше твърде влюбена в

моя… талант.

Предполагам, че не бях особено сдържан. Намекнах доста силно, че Фелуриан ме ценеше

високо като любовник. Знам, че нямам друго извинение за това си поведение освен факта, че

тогава бях шестнайсетгодишен младеж, горд от наскоро придобитите си умения, на когото

не му беше чуждо малко самохвалство.

Казах им как Фелуриан се е опитала да ме хване в клопка във Фае и как сме се борили с

магия. За тази част заех малко от историята на Таборлин Великия. Разбира се, имаше огън и

светкавици.

Накрая бях победил Фелуриан, но бях пощадил живота и. От благодарност тя ми бе

ушила магическо наметало, беше ме научила на тайни магии и ми беше подарила сребърен

лист в знак на благоразположението и към мен. Разбира се, листът беше чиста измислица.

Но историята нямаше да звучи както трябва, ако тя не ми беше дала три подаръка.

Като цяло историята беше добра. И дори и да не беше напълно вярна… все пак в нея

имаше и известна истина. В своя защита ще кажа, че можеше да се отърва изцяло от

истината и да разкажа много по-добра история. Лъжите са по-прости и в повечето случаи са

и по-смислени.

Лоси ме наблюдаваше през цялото време и, изглежда, приемаше цялата история като

някакво предизвикателство към уменията на смъртните жени. Когато историята свърши, тя

изяви претенциите си към мен и ме отведе в малката си стая на най-горния етаж на „За

няколко пенита“.

В онази нощ почти не успях да мигна и Лоси май се доближи много повече до това да ме

убие от изтощение, отколкото някога го бе правила Фелуриан. Тя беше възхитителна

партньорка, точно толкова прекрасна колкото и Фелуриан.

Чувам ви да питате как е възможно това? Как която и да е смъртна жена би могла да се

сравнява с Фелуриан?

По-лесно е да го разберете, ако мислите за това като за музика. Понякога мъжът се

наслаждава на някоя симфония. А друг път някоя обикновена жига му допада повече.

Същото се отнася и до правенето на любов. Един вид любене е подходящ за меките

възглавници на някоя горска поляна, а друг е съвсем естествен за омачканите чаршафи на

тесните легла по горните етажи на странноприемниците. Всяка жена е като инструмент,