Чтение онлайн

— На колко години е тя, Джек?

— Нанесохме се няколко месеца преди да се роди Сали.

— Дърводелската работа е съвършена. Това там библиотеката ли е?

— Да, сър. — Къщата беше проектирана така, че човек можеше да гледа от хола в библиотеката. Голямата спалня беше над нея. В стената имаше квадратен отвор, от който се виждаше в хола, но Райън постави върху него картина. Джексън забеляза, че тя е на релса и може да се мести настрани. Причината беше напълно ясна. Джек ги поведе към библиотеката. Всички харесваха това, че единственият прозорец в нея се намираше над бюрото му и гледаше към залива.

— Нямаш ли прислужник. Джек?

— Не, сър. Кати мисли да вземе гледачка, но все още не е успяла да ме убеди. Всички готови ли са за вечеря?

Отговорът беше енергичен. Картофите вече се намираха във фурната и Кати беше готова да започне царевицата. Джек извади месото от хладилника и изведе мъжете навън.

— Ще ви хареса, капитане. Джек прави страхотен стек.

— Тайната е във въглищата — обясни Джек. Беше взел шест разкошни на вид парчета телешко филе и хамбургер за Сали. — Става добре и ако месото е хубаво.

— Зная, че е късно да те питам, Джек, но откъде се снабдяваш с такова месо?

— Мой бивш клиент от борсата снабдява ресторанти. Тези парчета са от Канзас сити. — Джек ги постави на решетката с вилица с дълга дръжка. Разнесе се приятно пращене. Той намаза месото с малко сос.

— Панорамата е впечатляваща — отбеляза негово височество.

— Приятно е човек да гледа как минават корабите — съгласи се Джек. — Но сега май са по-нарядко.

— Сигурно слушат радио — каза Роби. — Тази вечер се очаква силна буря.

— Не съм чул такова нещо.

— Това е предната част на студения фронт. Много бързо се развива над Питсбърг. Понеже утре ще излитам, преди да тръгнем насам, се обадих до метеорологичната служба в Пакс. Казаха ми, че на радара бурята изглежда много свирепа. Силен дъжд и вятър. Очаква се към десет часа да завали.

— Тук често ли има такива бури? — попита негово височество.

— Да, капитане. Няма смерчове като в Средния запад, но от гръмотевичните бури тук на човек му се изправят косите. Миналата … не, преди две години докарвах един самолет от Мемфис и имах чувството, че се намирам върху някой от онези пръти за скачане*. Просто нямаш никакъв контрол над самолета. Тези бури могат да бъдат наистина страшни. Долу в Пакс вкарват всички самолети в хангари, а тези, които останат, ги връзват здраво за земята.

[* Pogo stick (англ.) — прът с дръжка в горната част, стъпала за краката в средата и пружина в долната част, така че човек може да подскача нагоре-надолу и настрани. — Б.пр.]

— Няма да е зле да ни поохлади малко — каза Райън.

— Така е. Това е просто гръмотевична буря, капитане. Големи бури има само три или четири пъти в годината. Може и да се съборят няколко дървета, но ако човек не е на открито или в някоя малка лодка, няма страшно. Долу в Алабама при наближаването на такава буря бихме се плашили от смерчове. А това наистина е страшно!

— Виждали ли сте смерч?

— Неведнъж, капитане. Повечето се появяват през пролетта. Когато бях десетгодишен, видях как един смерч пресече пътя, вдигна една къща, сякаш е новогодишна играчка, и я пусна четвърт миля встрани. Странни са смерчовете. Онзи дори не събори ветропоказателя от черквата на баща ми. Такива са. Струва си да ги види човек, но от безопасно разстояние.

— Значи главната опасност при полета е турбулентността?

— Да. Но другата опасност е водата. Има случаи, когато самолети са всмуквали толкова много вода през въздухозаборниците, че двигателите им са загасвали веднага. — Роби щракна с пръсти. — Изведнъж се озоваваш на безмоторен самолет. Определено това не е приятно. Затова, ако е възможно, трябва да се избягват бурите.

— А когато не е?

— Капитане, веднъж трябваше да кацна на един самолетоносач по време на буря — беше вечер. Тогава без малко не намокрих панталонките си — за първи път, откакто съм бил на две години. — Той дори потрепера.

— Ваше височество, трябва да ви благодаря, че измъкнахте всичко това от Роби. Познавам го повече от година, но никога не си е признавал, че леко се притеснява горе във въздуха — ухили се Джек.

— Не исках да разваля имиджа — обясни Джексън. — Човек трябва да опре пистолет в главата на Джек, за да го накара да се качи на самолет, и не исках да го плаша повече.

Беше добре, че сега на верандата имаше сянка и духаше лек северен бриз. Джек обръщаше стековете над въглищата. В залива имаше няколко кораба, но повечето от тях, изглежда, се насочваха към пристанището. Джек за малко не припадна от страх, когато един реактивен изтребител префуча с рев покрай скалата. Обърна се навреме, за да види белия самолет, който се отдалечаваше на юг.

— По дяволите, Роби, за какво е всичко това? Правят го от две седмици.

Джексън гледаше как двойната опашка на самолета изчезва в маранята.

— Изпитват ново оборудване на F-18. Какво толкова има?

— Шумът! — Райън преобърна стековете.

Роби се засмя:

— О, Джек, това не е шум. Това е звукът на свободата.

— Не е лошо, майоре — отсъди негово височество.

— Е, а какво ще кажете за звука на обяда? — попита Райън.

Роби грабна чинията и Джек натрупа месото в нея. Салатите вече се намираха на масата. Кати правеше превъзходна спаначена салата с домашен сос. Джек видя Сиси, която носеше царевицата и картофите, и беше наметнала престилка, за да пази роклята си. Той раздаде месото и направи хамбургер на Сали с питка хляб. След това сложи дъщеря си в специалния висок стол. Неприятно беше само това, че никой не пиеше. Беше купил четири бутилки отбрано калифорнийско вино за стековете, но, изглежда, всички, бяха в пълно въздържателско настроение.

— Джек, пак има проблеми с тока — каза жена му. — За момент дори си мислех, че няма да мога да довърша царевицата.

Агентът от тайната служба застана в средата на пътя и принуди микробуса да спре.

— Да, сър? — попита шофьорът.

— Какво правите тук? — Сакото на агента беше разкопчано. Не се виждаше пистолет, но шофьорът знаеше, че той е някъде там. Преброи още шест души на около десет метра от микробуса, и други четирима, които се виждаха лесно.

— Хей, аз тъкмо обясних на полицаите. — Мъжът махна е ръка назад. Двете коли на щатската полиция се намираха само на двеста метра по-назад.

— Ще ми кажете ли?

— Има проблем с трансформатора в края на пътя. Искам да кажа, виждате, че това е кола на „БГ&Е“, нали?

— Ще почакате ли тук?

— Няма проблеми, човече. — Шофьорът се спогледа с пътника на дясната седалка. Агентът се върна е още един човек, който държеше радиотелефон.

— Какъв е проблемът?

Шофьорът въздъхна:

— Трети път. Има проблем в електротрансформатора на края на пътя. Хората тук оплакаха ли ви се от електричеството?

— Да — каза Авери. — И аз забелязах това. Какво ги предизвиква?