Чтение онлайн

— Помислих си, че изглежда познат. Задържали са го в Анаполис.

— Това е един от хората, които избягаха от Лонг Кеш. Много лош тип с няколко убийства зад гърба си. Благодаря ти, мистър Мъри.

— Благодари на морските пехотинци. — Мъри взе едната чаша чай. Наистина имаше нужда от кофеин. — Мога ли да позвъня оттук? — След минутка отново се свърза с централата на ФБР. Високоговорителят на телефона беше включен, за да може Оуенс да чува.

— Бил, заподозреният е човек на име Нед Кларк, убиец с присъда, който миналата година е избягал от затвора. От елитните убийци на ИРА е.

— Имам лоши новини, Дан — отговори Шоу. — Изглежда, е имало нападение над семейството на Райън. Щатската полиция разследва въоръжено нападение на кола, принадлежаща на доктор Каролайн Райън. Нападателите са били в един фургон и са се измъкнали, след като убили служител на пътната полиция.

— Къде е Джек Райън?

— Още не знаем. Видели са го да напуска академията в колата на свой приятел. Полицаите сега търсят тази кола.

— Какво става със семейството му? — обади се Оуенс.

— Откарали са ги с хеликоптер в Центъра за лечение на шокове и травми в Балтимор. Местната полиция има указания да наблюдава мястото, но то и без това е охранявано. Щом намерим Райън, ще му дадем и охрана. Добре, а този Нед Кларк ще го съобщя на федералните власти утре сутринта. Предполагам, че мистър Оуенс желае да му го върнат.

— Да — Оуенс се облегна в стола си. Сега той трябваше да се обади по телефона. Както често се случваше в полицейската работа, добрите новини бяха съпътствани от лоши.

— Мистър Райън? — Човекът, който го извика, беше лекар. Може би лекар. Носеше нещо като нощница от розова материя, наподобяваща хартия, и странни розови галоши върху маратонки. Нощницата му беше изцапана с кръв. Райън прецени, че не е по-възрастен от тридесет години. Лицето му беше уморено и мрачно. От картончето на гърдите му се виждаше, че се казва доктор Бари Шапиро, заместник-ръководител на Центъра за лечение на шокове и травми. Райън опита да се изправи, но установи, че краката му не се подчиняват. Лекарят му махна с ръка да не става. Приближи се бавно и се строполи в креслото до дивана.

„Какви лоши вести носите?“ — помисли си Райън. Съзнанието му копнееше за новините и в същото време се боеше да узнае какво е станало със семейството му.

— Казвам се Бари Шапиро. Занимавах се с дъщеря ви — бързо заговори той. Имаше особен акцент, който Райън забеляза, но реши, че това не е толкова важно. — Е, жена ви е добре. Горната част на лявата ръка е счупена и разкъсана, и главата й е порязана много зле. Когато лекарят от хеликоптера видял раната на главата — главите кървят много, — решил ла я доведе тук за всеки случай. Проведохме пълни изследвания и установихме, че с наред. Леко сътресение, но не е нещо сериозно. Ще се оправи.

— Тя е бременна, док…

— Забелязахме това — усмихна се Шапиро. — Няма никакви проблеми. Нищо опасно за бременността й.

— Тя е хирург. Ще има ли някакво трайно увреждане?

— О? Не знаех това. Ние не обръщаме голямо внимание на самоличността на пациентите — обясни Шапиро. — Не, не би трябвало да има проблеми. Раната на ръката е голяма, но не е нещо сериозно. Ще заздравее напълно.

Райън кимна, но не смееше да зададе следващия въпрос. Лекарят направи пауза, преди да продължи. „Сега на лошите новини ли идва ред…“

— Дъщеря ви е много болно момиченце.

Джек за малко не се задави. Железният юмрук, който стягаше стомаха му, се поотпусна с един милиметър. „Поне е жива. Сали е жива!“

— Очевидно не си е поставила колана. Когато колата се е блъснала, тя е изхвърчала напред. Много силно. — Джек кимна. Сали обичаше да си играе със закопчалката на колана. „Мислехме си, че е толкова интересна“, с горчивина си припомни Райън. — Е, на двата й крака са счупени пищялките, както и лявата бедрена кост. Всичките ребра отляво и шест отдясно са счупени — класически случай на смачкан гръден кош. Тя не може да диша сама, на респиратор е и с това няма проблем. Пристигна с големи вътрешни наранявания и силни кръвоизливи, сериозни наранявания на жлъчката и далака, както и на дебелото черво. Сърдечната й дейност спря точно когато я докараха тук, вероятно — или почти сигурно — поради липсата на кръв. Веднага възстановихме работата на сърцето и започнахме кръвопреливане, за да компенсираме загубената кръв — бързо продължи Шапиро. — Този проблем също е под контрол. Доктор Кинтър и аз работим върху нея почти от пет часа. Трябваше да махнем далака — това не е проблем. Живее се и без далак. — Шапиро не каза, че далакът е важен за инфекциозната защита на организма. — Черният дроб имаше средно голямо звездообразно разкъсване и нараняване на главната артерия, която подава кръв в него. Трябваше да махнем около една четвърт от черния дроб. Това също не е проблем. Мисля, че отстранихме и проблема с разкъсаната артерия. Смятам, че тя е трайно възстановена. Черният дроб е важен орган. Образуването на кръвни телца и биохимическият баланс до голяма степен зависят от него. Без черен дроб не може да се живее. Ако функциите на черния й дроб се възстановят…тя може би ще оцелее. Лесно оправихме дебелото черво. Отрязахме около тридесет сантиметра от него. Краката й са обездвижени. Ще ги оправим по-късно. Ребрата…е, това ще боли, но не заплашва живота й. Нараняването на черепа е минимално. Предполагам, че гръдният й кош е поел основния удар. Получила е сътресение, но няма признаци за вътрешночерепни кръвоизливи. — Шапиро прекара дланите си по брадясалото си лице.

— Всичко зависи от функциите на черния й дроб. Ако черният дроб продължи да работи, тя вероятно ще се възстанови напълно. Наблюдаваме състава на кръвта й и ще знаем със сигурност какво ще стане след около осем или девет часа.

— Нищо ли не се знае дотогава? — Лицето на Райън се сгърчи в агонизираща гримаса. Железният юмрук отново стегна хватката си. „Тя все още може да умре…“

— Мистър Райън — бавно каза Шапиро. — Зная какво изживявате. Ако дъщеря ви не беше докарана с хеликоптера, то сега щях да ви кажа, че е мъртва. Още пет минути забавяне, и тя нямаше да оцелее. Толкова близо до смъртта се намираше. Но тя е жива и искам да ви уверя, че правим всичко по силите си, за да я запазим. А това, което вършим тук, е най-доброто. Моят екип от лекари и сестри е най-добрият в света и точка. Никой не може да ни излезе насреща. Ако има начин, ще го намерим. „А ако няма — помисли си той, — няма да го намерим“

— Мога ли да ги видя?

— Не — поклати глава Шапиро. — В момента и двете се намират в реанимационната зала. Там е чисто като в операционна. И най-малката инфекция може да бъде смъртоносна за един пациент с травма. Съжалявам, но това може да бъде твърде опасно. При тях има опитна сестра всяка секунда, а само на пет метра от стаите им дежури екип от лекари и санитари.

— Добре — каза Джек, като почти изохка. Облегна главата си на стената и затвори очи. „Още осем часа? Но нямаш никакъв избор. Трябва да чакаш. Трябва да правиш каквото ти кажат.“ — Добре.

Шапиро си тръгна и Джексън го последва, като го спря до асансьора.

— Докторе, не може ли Джек да види дъщеричката си? Тя…

— Не може. — Шапиро залитна към стената и почти се свлече, като изпусна дълга въздишка. — Вижте, точно сега момиченцето, впрочем как се казва то?

— Сали.

— Да. Точно сега се намира в леглото си, съблечена чисто гола със закачени в двете й ръце и в единия крак системи с вътрешновенозна течност. Част от главата й е обръсната. Вързана е към половин дузина монитори и диша с помощта на респираторен апарат „Енгстрьом“. Краката й са бинтовани. Тя е просто една голяма рана от бедрата до главата. — Шапиро погледна пилота. Беше твърде уморен, за да може лицето му да изрази някакви чувства. — Вижте какво, тя може и да умре. Аз не мисля, че това ще стане, но не можем да бъдем сигурни. При нараняване на черния дроб не се знае, докато не дойдат резултатите от изследванията на кръвта. Просто не може. Ако тя почине, желаете ли приятелят ви да я види така? Желаете ли той да я помни така до края на живота си?

— Не — тихо каза Джексън, изненадан от силното си желание това момиченце да оживее. Жена му не можеше да има деца и Сали беше станала нещо като тяхно собствено дете. — Какви са шансовете й?

— Не обичам да прогнозирам и да цитирам цифри. Те не означават нищо в случай като този. Съжалявам, но тя или ще се оправи, или ще почине. Вижте, аз не говорих тези неща просто така на… Джек ли казахте? Това е най-доброто място, където може да попадне човек. — Очите на Шапиро се спряха на гърдите на Джексън. Той бутна с пръст значката с позлатени крилца. — Вие пилот ли сте?