Чтение онлайн

— Желаете ли да чакате от вътрешната страна на вратата? — предложи му тя.

— Много сте любезна, мадам, но не, благодаря. Може да я изпусна, а искам да я изненадам, разбирате ли? Желая ви всичко хубаво. — Отпусна дръжката на ножа, който стискаше в джоба на палтото си.

Сержант Къмингс приключи с разглеждането на документите и излезе навън. Едва сега забеляза човека пред входната врата. Сержантът реши, че чака някого и се опитва да се скрие от студения вятър. Поне така изглеждаше. Провери часовника си. Беше четири и петнадесет.

— Мисля, че приключихме — каза Бърни Кац.

— Справихме се — съгласи се Кати Райън.

Всички в операционната зала се усмихваха. Операцията беше продължила повече от пет часа, но окото на младежа отново беше цяло. Можеше да се наложи още една операция и неминуемо щеше да носи очила до края на живота си, но все пак това беше по-добре, отколкото да остане едноок.

— Като се има предвид, че не си оперирала цели четири месеца, ти се справи добре, Кати. Това хлапе ще вижда и с двете си очи. Искаш ли да го кажеш на семейството му? Аз трябва да ида до тоалетната.

Майката на момчето чакаше на същото място, където бяха седели и семейство Джеферсън, и лицето й изглеждаше също така напрегнато. До нея стоеше човек с фотоапарат.

— Спасихме окото — бързо каза Кати.

Фотографът седна до жената, беше казал, че е от вестник „Балтимор сън“, щрака с апарата си в продължение на няколко минути. Кати обясни процедурата на майката, като се опитваше да я успокои. Не беше никак лесно, но тя имаше голям опит.

Пристигна човек от общественото осигуряване, а Кати използва момента да стане и се отправи към съблекалнята си. Свали лекарското си облекло и го метна в коша за пране. Бърни Кац седеше на пейката и разтриваше врата си.

— И аз имам нужда от почивка — отбеляза Кати. Стоеше по бельо марка „Гучи“. Протегна се. Кац се обърна, за да се наслади на гледката.

— Наедряваш, Кати. Как е кръстът?

— Схванат. Същото беше и със Сали. Отклони погледа си, докторе. Ти си семеен човек.

— Какво да правя, като бременните жени изглеждат секси?

— Радвам се, че поне изглеждам така, защото съвсем сигурно не се чувствам по този начин. — Седна на пейката пред шкафчето си. — Мислех, че няма да се справим с това око, Бърни.

— Имахме късмет — призна Кац. — За щастие Господ пази глупаците, пияниците и малките деца. Е, понякога.

Кати отвори шкафа си. Погледна се в огледалото, което държеше вътре, и видя, че прическата й наистина напомняше Медузата. Направи гримаса на отражението си.

— Нуждая се от още отпуска.

— Но тя току-що ти свърши — отбеляза Кац.

— Точно така — изсумтя доктор Райън. Нахлузи панталона си и протегна ръка към блузата.

— Когато бебето реши да излезе, ще имаш отпуск. Беше дошъл ред на якето.

— Бърни, ако беше акушер-гинеколог и плещеше такива неща, пациентките ти щяха да те убият.

— О, каква загуба за медицината щеше да бъде това — отговори Кац.

Кати се засмя.

— Добре, Бърни. Целуни Ани от мен.

— Разбира се, а ти я карай по-полека, защото ще кажа на Мадж Норт да ти се скара.

— Ще се видя с нея в петък, Бърни. Казва, че съм наред.

Кати се втурна навън. Махна с ръка на сестрите и отново ги поздрави за отличната работа в операционната. Отиде в асансьора. Вече държеше ключовете си в ръка.

Зеленото порше я чакаше. Кати отключи вратата и захвърли чантата си зад седалката, преди да се настани на шофьорското място. Шестцилиндровият двигател заработи веднага, стрелката на оборотомера се помести на мястото за минималните обороти. Тя остави двигателя да загрее за една минута, като през това време закопча колана си и отпусна ръчната спирачка. Гърленото ръмжене кънтеше по бетонните стени на паркинга. Когато стрелката за температурата започна да се мести, Кати включи задната скорост. След малко премести скоростния лост на първа и тръгна към Бродуей. Провери часовника на арматурното табло и изохка — трябваше да се отбие и в магазина на път за дома си. Е, поне имаше поршето, с което можеше да играе на гоненица.

— Целта се движи — обади се един глас три етажа по-нагоре. Съобщението беше предадено по телефона в скривалището на Алекс, а след това — отново по радиото.

— Мамицата му, време беше — пет минути по-късно изръмжа Милър. — Дяволите да я вземат, защо закъснява? — Отминалият час го беше вбесил. Бяха там тридесет минути по-рано, а и тя закъсняваше с още толкова. Трябваше да се успокои. Може би е в детската градина, за да си вземе детето.

— Тя е лекар. Случва се — каза Алекс. — Да тръгваме. Пикапът тръгна, последван от микробуса. Фордът щеше да бъде пред супермаркета срещу „Джайънт Степс“ точно след тридесет минути.

— Тоя сигурно чака някое много красиво момиче — каза Ригс, когато се върна в будката на постовия.

— Още ли е там? — изненада се Къмингс. Преди три седмици старшина Брекенридж беше предупредил охранителния взвод за възможна заплаха срещу доктор Райън. Къмингс знаеше, че преподавателят по история винаги излизаше през този портал, но днес закъсняваше. Сержантът виждаше, че кабинетът му още свети. Дежурствата тук бяха скучни, но Къмингс гледаше сериозно на тях. Трите месеца, прекарани в Бейрут, го бяха научили на всичко това. Излезе и застана от другата страна на улицата.

Къмингс гледаше тръгващите коли. Повечето шофьори бяха цивилни. Той отдаваше чест на онези, които бяха офицери от военноморските сили, според уставите. Вятърът ставаше все по-студен. Сержантът беше облечен с памучен потник под блузата си и той му топлеше, но ръкавиците от козя кожа към синята му униформа бяха напълно безполезни. Започна да пляска с ръце и да се върти натам-насам. Не гледаше към жилищния блок и с нищо не показваше, че знае, че там има човек. Стъмваше се и вече беше трудно да го види.

— Пристигна бързо — каза човекът в пикапа. Погледна часовника си. Тя беше пристигнала с пет минути по-бързо от обикновеното. „По дяволите — помисли си той. — Сигурно е хубаво човек да има едно такова малко порше.“ Погледна номера: CR-SRGN. Да, това беше тя. Взе радиото и каза:

— Здравей, мамо! Аз съм у дома.

— Крайно време — отговори мъжки глас. Микробусът беше спрял на улица „Джойс“ на половин миля оттук, западно от шосето за Ричи.

След по-малко от две минути видя как жената излиза от детската градина. Бързаше.