Чтение онлайн

Директорът явно се заинтересува, но се стараеше всячески да не показва вълнението си:

— Хитра играчка! Може да е от полза за работата ни. Ще ни дадете ли спецификациите на още няколко модела?

— Спецификациите? Разбира се! Ще проверим дали пасват на вашия репликатор, така че да можете да си вадите, колкото искате образци. Първият действуващ модел, а може би и следващите два или три — искаме да потопим в Скорпвил.

— И тогава просто ще чакаме и ще наблюдаваме какво ще стане.

Изображението бе неясно и понякога трудно за тълкуване въпреки имитираното цветово кодиране, което разкриваше подробности, неразличими иначе от човешко око. То представляваше разгъната 360-градусова панорама на морското дъно; далече вляво тъмнееше келпът, в средата се виждаха няколко голи скали, а вдясно — отново келп. Всичко това приличаше на неподвижна снимка, но изменящите се в долния ляв ъгъл цифри отчитаха, че времето тече, а понякога и картината се променяше с отскачане, като отбелязваше някакво ново движение в предавания информационен шаблон.

— Както виждате — започна заместник-командир Варли, привличайки вниманието на присъствуващите зрители в залата на Тера нова, — когато дойдохме, наоколо нямаше никакви скорпиони. Но вероятно са чули или почувствували тупването на нашия… ъ… пакет на дъното. И ето го първия разузнавач — появи се след една минута и двадесет секунди.

Сега изображението се сменяше рязко на всеки десет секунди и при всеки нов кадър се виждаха все повече и повече скорпиони.

— Ще задържа този — каза научната секретарка, — за да можете да го разгледате по-подробно. Виждате ли онзи скорпион — вдясно? Погледнете лявата му щипка — има поне пет от онези метални гривни! Изглежда, сякаш заема някакъв висок ранг — ето, в следващите кадри другите скорпиони се отстраняват от пътя му, а той изследва тайнствената купчина отпадъци, току-що паднала от «небето» — много интересен кадър — вижте как добре използува щипките и мустачните си пипала едновременно — с единия комплект действува силово, с другия постига точност — сега дърпа парчето тел, но нашият малък подарък е прекалено тежък, за да го помръдне — погледнете какво предприема — обзалагам се, че дава заповеди, въпреки че не се улавят никакви сигнали — може би са инфразвукови — ето, идва още един от големите.

Кадърът се измени рязко, като се наклони под невероятен ъгъл.

— Ето че тръгваме, дърпат ни с тях — и ти беше прав, доктор Колдър — отправят се към пещерата в централната скала — пакетът е прекалено голям, за да влезе вътре — точно както предвиждахме, разбира се — това е най-интересното.

Бяха обмислили всичко с подробности. Наистина пакетът се състоеше предимно от отпадъци, но те бяха внимателно подбрани. Имаше парчета от стомана, мед, алуминий и олово, дъски, пластмасови тръби и плочи, късове от желязна верига, метално огледало — и няколко макари медна тел с различна дебелина. Целият куп тежеше около триста килограма и всичко бе идеално завързано, така че да може да се придвижва само като едно цяло. Шпиониращата топка бе фино маскирана в единия край, прикрепена с четири отделни къси парчета тел.

Сега двата големи скорпиона атакуваха упорито балата отпадъци и сякаш действуваха по предварително съставен план. Мощните им щипки бързо измъкнаха парчетата тел, с които тя бе омотана, отстраниха веднага дървените и пластмасовите парчета; явно бе, че ги интересуват само металните. Огледалото ги накара да спрат. Изправиха го и се вгледаха в отраженията си — невидими, разбира се, в акустичното изображение на шпиониращото кълбо.

— А ние очаквахме, че ще се нахвърлят върху него — големи битки стават, когато се пусне огледало в аквариум с риби. Но те може би са се познали. Това, изглежда, говори за известна степен на интелигентност.

Скорпионите изоставиха огледалото и започнаха да мъкнат по морското дъно другите отпадъци. В следващите няколко кадъра картините бяха безнадеждно размазани. Когато изображението отново се стабилизира, сцената бе коренно различна.

— Имаме късмет — събитията се развиват точно както се надявахме. Те са изтеглили шпиониращото кълбо в охраняваната пещера. Но това не е тронната зала на кралицата на скорпионите — ако има кралица на скорпионите, в което много се съмнявам… Хипотезите ви, моля?

Дълго време всички останаха мълчаливи. Разучаваха странния спектакъл. Изведнъж някои възкликна:

— Та това е склад за отпадъци!

— Но с каква цел…

— Вижте! Това е десеткилограмов външнобордови мотор — някой трябва да го е изпуснал!

— Сега знаем кой е откраднал котвените вериги!

— Но защо? Няма никакъв смисъл.

— Явно има — за тях.

Мойсей Колдър се изкашля с цел да привлече вниманието; рядко се случваше то да не изиграе ролята си.

— Това все още е само хипотеза — започна той, — но фактите, изглежда, все повече я потвърждават. Забележете, тук всичко е метално, подбрано внимателно от най-различни източници… И така, за едно разумно морско същество металът трябва да е много мистериозен, нещо съвсем различно от всички други естествени продукти на океана. Скорпионите, изглежда, все още са в каменната епоха — и няма начин да излязат от нея, както е станало на Земята с нас, хората. Без огъня те са в капан. Мисля, че може би виждаме повторение на нещо, което се е случило някога и на нашата родна планета. Знаете ли откъде праисторическите хора са получили първото си желязо? От Космоса! Не се изненадвам, че изглеждате учудени… Но в природата желязото никога не се среща в чист вид — то ръждясва много лесно. Единствените източници на желязо за първобитните хора са били метеоритите. И нищо чудно, че са ги обожествявали; нищо чудно, че дедите ни са вярвали в съществуването на свръхестествени същества отвъд небето… Дали същото не става и тук? Настоявам да обмислите сериозно това. Ние все още не знаем доколко са интелигентни скорпионите. Може би събират метали просто от любопитство или от възхищение пред техните — дали да кажа магически? — качества. А ще открият ли как да ги използуват за нещо повече от украшения? До каква степен могат да прогресират в развитието си под водата? А ще останат ли там? Приятели мои, мисля, че трябва да изследвате скорпионите, колкото е възможно по-добре. Нищо чудно да поделяте планетата си с друга разумна раса. Ще се съюзите ли с нея, или ще враждувате? Дори и да не са наистина разумни, скорпионите могат да бъдат смъртоносна заплаха или полезен помощник. Може би ще трябва да ги опитомите. Между другото проверете за справка «Карго-култ» в историческите ви банки данни… пише се: К-А-Р-Г-О К-У-Л-Т. Много бих искал да видя следващото действие на пиесата. Дали има скорпиони-философи — да кажем, дори в момента, — които да се събират в келповите си гори, за да решат какво да правят с нас?… Затова, моля ви, поправете антената за далечна космическа връзка, за да можем да контактуваме! Компютърът на «Магелан» ще очаква вашите съобщения — докато бди над нас по пътя ни към Сейгън-2.

— Какво е това «бог»? — запита Мириса.

Колдър въздъхна и вдигна поглед от прастария документален филм върху скенера:

— Ох… Ами сега! Защо питаш?

— Защото вчера Лорън каза: «Мойсей мисли, че скорпионите може би търсят своя бог».

— Така ли каза? Ще си поговорим с него по-късно. А ти, млада госпожице, искаш от мен да ти обясня нещо, което е терзаело духовете на милиони хора в продължение на хиляди години и за което е писано и говорено много повече от всичко друго в историята на човечеството. Колко време можеш да отделиш тази сутрин?

Мириса се засмя:

— О, поне час. Не ми ли каза веднъж, че всяко нещо, което наистина е важно, може да се обясни само с едно изречение?

— Ъ! Е, в живота си съм срещал всевъзможни, много дълги, сложно заплетени изречения. А сега откъде да започна…

Той се изправи през прозореца на библиотеката, зареял поглед към обширната поляна и смълчания — ала толкова красноречив! — корпус на кораба-майка, извисен над нея. Оттук е започнал човешкият живот на тази планета; нищо чудно, че често се сещам за рая. А аз не съм ли змията, готвеща се да опетни невинността му? Но не е възможно да сервираш нещо ново на момиче, толкова умно, колкото Мириса, или нещо, което тя да не е предположила вече.

— Трудното при обяснението на думата «бог» е — започна той бавно, — че за всеки отделен човек тя никога не е означавала едно и също — особено за философите. Ето защо през третото хилядолетие постепенно излязла от употреба, освен за ругатни в някои среди, но прекалено сквернословни, за да се изразяват като възпитани хора… Била заменена с невероятно множество специфични думи. Това поне прекратило споровете от недоразуменията, предизвикали деветдесет процента от бедите в миналото… Собственият бог, понякога наричан Първи бог, станал Алфа. Той представлявал същество, за което се предполагало, че бди над живота на всеки индивид, на всяко животно! — и че възнаграждава доброто и наказва злото, обикновено в съмнително съществуване след смъртта.

Кланяли се на Алфа, молели му се, организирали пищни религиозни церемонии, строели огромни храмове в негова чест…

След него идвал богът, който създал Вселената и оттогава или се намесвал, или не се намесвал в нея. Той бил Омега. До момента, в който приключили с анализа на божествата, философите успели да включат всички букви на старогръцката азбука, но Алфа и Омега ще са ни предостатъчни за тази сутрин. Бих казал, близо десет билиона човешки години са минали в разговори за тях.

Алфа бил безизходно впримчен в религията — и оттук дошло неговото падение. Може би щеше да съществува и до самия край на Земята, ако безбройните съперничещи си религии не бяха се занимавали толкова една с друга. Но те не са могли да направят това, защото всяка твърдяла, че притежава единствената истина. Затова трябвало да унищожат своите съперници, което означава впоследствие не само всяка друга религия, а и сектантите от собствената им вяра.