Чтение онлайн

Ренфрю застана на едно място и го погледна.

— Предполагам, дадох ясно да се разбере, че не го харесвам. Надявам се, че самият Питърсън не го е забелязал, защото в противен случай може да се настрои срещу експеримента.

Маркъм сви рамене.

— Сигурен съм, че той знае. На всеки му е ясно, че вие двамата сте коренно различни, а Питърсън не е глупав. Виж, мога да поговоря с него, ако искаш — всъщност, ще го направя. Що се отнася до това, че може да се настрои срещу експеримента — глупости. Сигурно е свикнал да не го харесват. Според мен, това изобщо не го притеснява. Не, мисля, че можеш да разчиташ на подкрепата му. Но само на частична подкрепа. Той се опитва да покрие всичките си обещания, а това означава, че парите ще се разпределят на много места по съвсем малко.

Ренфрю седна на въртящия се стол.

— Извинявай, ако съм малко нервен тази сутрин, Грег. — Той прокара дебелите си пръсти през косата си. — Работя денонощно — изкуствената светлина не ми пречи — и навярно съм уморен. Но съм предимно ядосан. Продължавам да получавам шум и той заглушава сигналите.

Внезапното унило раздвижване в лабораторията привлече вниманието им. Лаборантите, които допреди минута разсеяно бъбреха помежду си, сега изглеждаха сериозни и подготвени. По стълбите слизаше Питърсън. Той се приближи до вратата на кабинета на Ренфрю и отсечено кимна на двамата мъже.

— Извинете за закъснението ми, Доктор Ренфрю — без да дава обяснение каза той. — Можем да започваме незабавно.

Когато Питърсън отново се обърна към лабораторията, Маркъм с лека изненада забеляза спечената кал по елегантните му обувки, като че ли беше ходил из разорани ниви.

Беше 10:47 сутринта. Ренфрю започна бавно да почуква по сигналния ключ. Маркъм и Питърсън стояха зад него. Лаборантите наблюдаваха други резултати от експеримента и настройваха апаратурата.

— Толкова ли е лесно да се прати съобщение? — попита Питърсън.

— Обикновен Морз — отвърна Маркъм.

— Разбирам. За да се постигне максимална вероятност да бъде дешифриран.

— По дяволите! — внезапно изправи глава Ренфрю. — Равнището на шума пак се повиши.

Маркъм се наведе над него и погледна към датчика на осцилоскопа. Стрелката танцуваше и се люлееше в разпръснато случайностно поле.

— Как е възможно в една охладена индиева проба да има толкова много шум? — попита той.

— За Бога, не зная. През цялото време имаме такъв проблем.

— Може да е от термичен произход.

— Невъзможно ли е предаването при това положение? — намеси се Питърсън.

— Разбира се — раздразнено отвърна Ренфрю. — Шумът разширява тахионовия резонанс и заглушава сигнала.

— Значи експериментът няма да се получи?

— По дяволите, не съм казал това. Просто ще се наложи да почакаме. Сигурен съм, че ще успеем да открием проблема.

Някакъв лаборант извика от платформата горе:

— Господин Питърсън? Търсят ви по телефона, казват, че е спешно.

— А, добре.

Питърсън забързано се изкачи по металните стълби и изчезна. Ренфрю се консултира с няколко лаборанти, лично провери датчиците и известно време ядосано се суети наоколо. Маркъм стоеше и наблюдаваше стрелката на осцилоскопа.

— Имаш ли някаква идея какво може да е? — извика той на Ренфрю.

— Вероятно изтичане на топлина. Или пък пробата не е добре изолирана от сътресения.

— Искаш да кажеш, че й въздействат хората, като се движат из помещението ли?

Ренфрю сви рамене и се върна към работата си. Грег потри с пръст долната си устна и се загледа в жълтия шумов спектър на зеления екран на осцилоскопа. След миг попита:

— Имаш ли корелатор, който да използваш за този апарат?

Ренфрю спря за момент и се замисли.

— Не, тук нямам. Не ни е трябвал.

— Бих искал да видя дали от този шум не можем да извлечем някаква структура.

— Е, предполагам, че ще сме в състояние да го направим. Ще отмъкнем нещо подходящо.

Над главите им се появи Питърсън.

— Съжалявам, налага ми се да отида до секретен телефон. Има проблем.

Ренфрю се извърна, без да каже нищо. Маркъм се заизкачва по стълбите.

— Така или иначе, експериментът ще се забави, струва ми се.

— А, добре. Не искам да се връщам в Лондон, без да съм видял какво ще стане. Но трябва да разговарям с някои хора по секретна телефонна линия. Има една в Кеймбридж. Навярно ще ми отнеме около час.

— Толкова зле ли са нещата?

— Така изглежда. Онзи масов цъфтеж на диатомея край южноамериканския бряг в Атлантическия океан явно излиза извън контрол.

— Цъфтеж ли?

— Биологичен термин. Означава, че фитопланктонът влиза в контакт с хлорните въглеводороди, които използваме за изкуствени торове. Но освен това има и нещо друго. Специалистите се мъчат да открият по какво този случай се различава от предишните, по-ограничени ефекти върху океанската хранителна верига.

— Разбирам. Можем ли да направим нещо?

— Не зная. Американците провеждат някои експерименти в Индийския океан, но разбирам, че напредват бавно.

— Е, няма да ви задържам. Трябва да свърша нещо — имам идея, свързана с експеримента на Джон. Кажете, знаете ли заведението „Каприз“?

— Да, на Тринити стрийт. Близо до „Боус & Боус“.

— След около час сигурно ще имам нужда да пийна и да хапна нещо. Защо не се срещнем там?

— Добра идея. Ще се видим към обяд.

„Каприз“ беше пълен със студенти. Иън Питърсън си проби път през тълпата до вратата и спря за миг, за да се ориентира. Студентите до него си предаваха халби бира един на друг и някой го поля. Питърсън извади носна кърпичка и с погнуса се избърса. Младежите не забелязаха нищо. Беше краят на учебната година и духовете им се бяха развилнели. Неколцина вече бяха пияни. Високо разговаряха на лош латински — пародия на някаква официална церемония, на която току-що бяха присъствали.

— Eduardus, dona mihi plus beerus! — извика един от тях.

— Beerus? O, Deus, quid dicit? Ecce sanginus barbarus! — издекламира друг.

— Mea culpa, mea maxima culpa! — с подигравателна сериозност отвърна първият. — Но как е „бира“ на тъпия латински?

Отвърнаха му няколко гласа:

— Alum! Vinum barbaricum! Imbibius hopius! — Последва взрив от смях. Мислеха се за много остроумни. Един от тях с хълцане бавно се отпусна на земята и изгуби съзнание. Вторият събеседник вдигна ръка над него и тържествено произнесе:

— Requiescat in pace. Et lux perpetua и така нататък.