Чтение онлайн

— Какво стана с моята малка оптимистка?

Мишел погледна в огледалото за обратно виждане.

— Оптимизмът ми се изпари в тази къща. Децата са съсипани.

— Разбира се. Но ще се почувстват още по-зле, ако не намерим Уила.

Пред болничната стая на Тък имаше двама агенти на Сикрет Сървис, но те бяха уведомени за посещението на Шон и Мишел, така че ги пуснаха веднага. Тък седеше в леглото и изглеждаше съкрушен. До него имаше стойка за интравенозни вливания, на която беше окачена банка, свързана с вената на Тък.

Шон представи Мишел и сложи длан на рамото му.

— Съжалявам за Пам — каза той.

По лицето на Тък потекоха сълзи.

— Не мога да повярвам. Не мога да повярвам, че я няма!

— Току-що говорихме с Джон и Колийн.

— Как са те?

Тък се надигна тревожно.

— Добре, доколкото е възможно — отговори Шон дипломатично.

— А Уила? Нещо ново?

Шон погледна Мишел, дръпна стол и седна до леглото.

— Не. Какво можеш да ни кажеш за онази нощ?

Мишел се приближи.

— Спокойно. Не бързайте.

Оказа се, че Тък не може да им каже кой знае какво. Бил в стаята си, когато чул писък. Изтичал към вратата, но нещо го ударило по главата.

— Лекарите казват, че имам силно сътресение, което обаче няма да има последствия.

— Кога се случи?

— Бях се качил горе, за да се преоблека. Бях на среща извън града и се прибрах късно.

— В колко?

— Малко след единайсет.

— Ние бяхме там в единайсет и половина — каза Шон.

Тък го изгледа объркано.

— Били сте там?

Шон му обясни накратко.

— Откъде се върна?

— От Джаксънвил.

— Бил си с мерцедеса?

— Да. Откъде знаете?

— Прибрал си се направо у дома? Без да спираш никъде?

— Да, защо?

— Ако някой те е следил, би могъл да забележиш нещо, ако си спирал по пътя.

— Защо им е да ме следят?

— Шон искаше да каже, че който е нападнал семейството ви, може да ви е проследил до дома.

— Искате да кажете, че може да е било случайно нападение?

— Виждат последен модел мерцедес късно през нощта и решават да… Стават такива неща, Тък.

Той закри лицето си с длан.

— Боже, не мога да повярвам, че се случи!

— Мога ли да попитам за какво беше срещата ти?

Тък свали бавно ръката си.

— Нищо особено. Знаете, че изпълнявам поръчки по отбраната. Имаме малък офис в Джаксънвил. Фирмата ми е подизпълнител в екип, който работи в областта на биологичната защита за Министерството на вътрешната сигурност. Просто уточнявахме последните подробности по нашата част от работата.

— И се прибрахме у дома точно навреме, за да ви ударят по главата — обади се Мишел.

Тък заговори бавно:

— Казаха ми за Пам. Как е умряла.

— Кой? Полицията?

— Бяха с костюми. Май казаха, че са от ФБР. Главата ми още не работи както трябва, съжалявам.

Зададоха му същите въпроси, които бяха задали на децата, и получиха същите безполезни отговори. Тък се усмихна немощно.

— За Уила това е било голям ден. Празнувала с рождения си ден в Кемп Дейвид. Колко деца имат такава възможност?

— Не много — съгласи се Мишел. — Жалко, че се е наложило да го пропуснете.

— За първи път пропускам рождения й ден. А и Кемп Дейвид. Никога не съм ходил там.

— Нищо особено — отбеляза Шон. — Значи първата дама е играела важна роля в живота на Уила?

— О, да. Разбира се, доколкото имаше време. Понякога не ми се вярва, че е съпруга на президент, толкова много работи. По дяволите, дори не ми се вярва, че той е имал неблагоразумието да се ожени за сестра ми!

— Двамата обаче с него винаги сте си допадали, нали?

— Да, харесвам Дан. Дори гласувах за него. — Тък се усмихна вяло, после пак започна да преглъща сълзите си. — Шон, не разбирам как така човек може да извърши такова нещо.

— Има една много голяма причина, Тък — отговори Шон.

— Мислиш, че е свързано с Дан и Джейн?

— Едно семейство сте. Ти си много по-лесна мишена.

— Ако това е причината, какво искат? Ако искат пари, президентът не може просто да бръкне в хазната и да им плати откуп.

Шон и Мишел се спогледаха, а Тък погледна първо единия, после другия.

— Нали наистина не може? — попита той.

— Тък, нека се съсредоточим върху фактите. За предположения ще има предостатъчно време.

— Добре, Шон, наистина няма време. Какво ще стане с Уила? Държат Уила. Тя може да е…

Надигна се тревожно.

Шон го бутна леко обратно в леглото.

— Тък, слушай. ФБР се е заело сериозно със случая, а и ние ще направим всичко, което можем. Сега е необходимо да запазим спокойствие и да получим цялата информация по случая.

Шон извади листа с буквите от ръцете на Пам.

— Познаваш ли това?

— Не, защо?

— От ФБР не ти ли го показаха?

— Не. Какво е?

— Буквите бяха изписани по ръцете на Пам с черен маркер.

— Боже… Да не би някаква секта… — Изражението на Тък се промени. Гневът му се превърна в ужас. — Да не би да е някакъв психопат като Чарлс Мансън, който мрази правителството и иска да си отмъсти чрез Уила?

Влезе сестрата и ги изгледа строго.

— Трябва да ви помоля да си тръгнете незабавно. Определено го разстройвате.

Мишел понечи да възрази, но Шон я изпревари:

— Да, извинете ни. — Той хвана ръката на Тък. — Ти сега мисли за оздравяването си. Джон и Колийн имат нужда от теб, нали разбираш?

Тък кимна и се отпусна на леглото.

След няколко минути Шон и Мишел се качиха в джипа й.

— Имам един въпрос — каза тя.

— Само един ли? Впечатлен съм.

— Защо Тък не е присъствал на рождения ден на дъщеря си в Кемп Дейвид? Нима срещата в Джаксънвил за последните подробности, не е можела да почака до следващия ден? Или да направят видеоконференция? И… на мен ли ми се стори така, или той наистина иска да знае дали президентът може да плати откуп с пари от хазната?