Чтение онлайн

— ФБР вече го прави — обади се Бетак.

— Ако аз съм похитителят — намеси се Мишел, — щях да си дам сметка за това и да пусна пратката на доста голямо разстояние от мястото, на което държа Уила.

— Долтън е в Северна Джорджия — добави Шон. — Дотам лесно може да се стигне от Тенеси, Алабама, Северна и Южна Каролина.

— Това затруднява разследването, но не го прави невъзможно — каза Бетак. — А и е една от малкото следи, по които можем да тръгнем.

Шон вдигна очи и видя, че Джейн гледа някаква снимка в ръцете си. Обърна я към тях, за да я видят и те. Беше на Уила, яхнала кон.

— Тъкмо беше навършила шест. Разбира се, поиска да има пони. Предполагам, че всички малки деца го искат. Тогава Дан още беше в Сената. Отведохме я в малка ферма близо до Пърсълвил, във Вирджиния. Веднага се качи на това животно и после едва я свалихме. Повечето деца биха се изплашили до смърт.

Остави снимката бавно.

— Смело момиче — отбеляза тихо Шон.

— Тя е смела и умна — отвърна Джейн, — но все още е малка.

— ФБР има ли някакви идеи за мотива? — попита Мишел.

— Не, доколкото знам.

Тя погледна Бетак, който само кимна.

— Говорихме с Тък и посетихме офиса му.

— Открихте ли нещо полезно?

Шон се раздвижи смутено на стола си, после погледна Бетак.

— Това е лично.

Бетак погледна първата дама.

— Мога да си тръгна, мисис Кокс.

Тя се замисли за миг.

— Добре, благодаря агент Бетак. С президента искаме да ни информирате незабавно за всяко ново развитие.

След като Бетак излезе, Джейн Кокс попита:

— Какво разбираш под „лично“, Шон?

— Пам говорила ли ти е някога за проблеми с брака си?

— Защо задаваш този въпрос? — попита Джейн рязко.

— Просто искам да проверя всички възможности — отговори Шон. — Е? Имаше ли нещо?

Джейн се облегна назад, опря длани една в друга и кимна замислено.

— На партито в Кемп Дейвид. Стана дума защо Тък не е там и че е заминал по работа, но…

— Какво?

— Стори ми се, че искаше да каже още нещо, но не го направи. Просто добави, че Тък си е Тък и ще се върне на следващия ден. — Погледна двамата пред себе си. — Какво има?

Шон и Мишел едновременно се наклониха напред.

— Тък е трябвало да се върне в деня след отвличането? — учуди се Шон.

— Да, струва ми се, че тя каза точно така — отвърна неуверено Джейн и също се наклони напред. — Той обаче е бил вкъщи, когато е станало. Какво значи това?

Шон погледна Мишел.

— Тък може би е имал извънбрачна връзка.

Джейн стана.

— Какво?

— Ти не подозираше ли нещо такова?

— Разбира се, че не, защото не е истина! Брат ми никога не би постъпил така! Какви доказателства имате?

— Достатъчно, за да ни накарат да продължаваме да разследваме в тази посока.

Джейн седна отново.

— Това е невероятно! — Вдигна очи. — Ако с имал връзка… нали не намеквате, че…

— Джейн, не мога да отговоря на този въпрос. Поне засега. В началото на разследването сме. Правим всичко, което можем.

— И приоритетът ни е да открием и спасим Уила — добави Мишел.

— Разбира се, че това е целта. И е единствената причина, поради която ви потърсих.

Джейн опря трепереща длан до челото си.

За Шон не беше трудно да отгатне мислите й.

— Когато започнеш разследване, никога не знаеш къде ще те отведе то. Понякога истината причинява болка, Джейн. Готова ли си за това?

Първата дама го погледна хладно и втренчено.

— Истината е, че на този етап в живота ми вече нищо не ме изненадва. Намерете Уила. На всяка цена.

Вратата се отвори внезапно и тримата се обърнаха. Шон и Мишел инстинктивно скочиха, защото влезе президентът Дан Кокс заедно с двама от по-старите агенти на Сикрет Сървис.

Президентът се усмихна и протегна ръка.

Кокс беше висок горе-долу колкото Мишел и няколко сантиметра по-нисък от Шон, но раменете му бяха широки и лицето му на петдесетгодишна възраст бе по-скоро младежко, отколкото белязано от пораженията на средната възраст. Това беше удивително предвид годините, прекарани под безмилостния поглед на целия свят.

Шон и Мишел се ръкуваха с него.

— Не те очаквах — каза Джейн.

— Отмених срещите си за днес — отвърна Кокс. — Хората ми не останаха очаровани, но президентът все пак има някои привилегии. След като според социологическите проучвания водя с двайсет и четири пункта и опонентът ми по-често е съгласен, отколкото несъгласен с мен, мога да си позволя свободен ден. Но дори и да бях назад в надпреварата, безопасността на Уила е по-важна.

Джейн му се усмихна с признателност.

— Знам, че винаги си гледал на нещата по този начин.

Кокс отиде при жена си, целуна я леко по бузата и я потупа по рамото, после се обърна към двамата бивши агенти на Сикрет Сървис. Вдигна за миг очи към хората от охраната си и едва забележимо кимна към вратата. След секунда те излязоха.

Шон, който долови какво става, се замисли колко ли пъти и него бяха отпращали така — само с помръдване на клепачите.

— Джейн ми каза с какво сте се заели вие двамата — заговори Кокс. — Доволен съм, че се включвате с опита и уменията си. Трябва да направим всичко възможно, за да спасим Уила и да я върнем у дома.

— Абсолютно, господин президент — каза Шон машинално.

Кокс седна на ъгъла на бюрото на жена си и кимна на двамата да седнат.

— По време на полета ме информираха за пакета. Моля се това да доведе до позитивно развитие. — Замълча за момент и добави: — Политиката не трябва да се намесва във всичко и ще направя каквото мога, за да не допусна политизиране. Въпреки всичко Конгресът е под контрола на опозицията, така че очевидно нямам абсолютна власт там. — Вгледа се в жена си и й се усмихна нежно. — Нямам такава власт дори и в собствения си дом, защото по-добрата ми половинка несъмнено е по-умна, отколкото изобщо мога да бъда аз. — Усмивката му изчезна. — Официално разследването е поверено на ФБР. Някои от съветниците ми са на мнение, че сега не мога да си позволя да се възползвам от властта, с която разполагам, но въпреки всичко наредих на директора на ФБР Мънсън случаят да получи висок приоритет. Ще се справям с политическите последици от това решение по-късно. Жена ми ви се доверява, значи ви се доверявам и аз. Така или иначе обаче, независимо че ще продължите да получавате достъп до материалите по разследването, статутът ви е на частни консултанти. Официално ФБР води разследването.

— Разбираме, господин президент.

— Те ни помагат много — добави Мишел без следа от иронията, която несъмнено напираше в нея.

— Отлично. Някакъв напредък?

Шон погледна бързо към Джейн Кокс. Лицето й беше невъзмутимо, но въпреки това той успя да разчете изражението й.

— Все още е рано, господин президент, но работим с всички сили и възможности. Изглежда, с получаването на този пакет ще има някакъв напредък. Да се надяваме, както казахте, че то ще доведе и до още нещо. Често се случва. Престъпниците допускат грешки.