Чтение онлайн

— Има и много други неща, които ще проверим — побърза да добави Праймър, — но данните на Лу са най-добрата ни следа. Също толкова важен е и фактът, че всичко, което „Ръдърфорд Риск“ прави в Шанхай, трябва да бъде вършено изключително дискретно. Така че докато търсим данните, събрани от Лу, в никакъв случай не трябва да даваме вид, че и ние сме замесени в това. Подобно нещо най-малкото би довело до излагане на заложниците на излишен риск. Похитителите искат полицията да не бъде замесвана, а това включва и нас. Нямаме и правната възможност да действаме законно на територията на Китай, а както знаете, китайските власти не са били уведомени за отвличането.

— Разбирам ви… — кимна Маргарт.

— Това, което ни е нужно, е някой с високо ниво на компетентност и по възможност с китайска националност, за да действа като лице за контакт с нашата „Бертолд Груп“ — продължи Праймър и накрая замълча за момент.

— Имаме някого предвид — намеси се Дулич.

Маргарт ги изгледа с любопитство.

— Този човек — допълни Праймър — по една случайност е същото лице, което препоръча услугите на господин Лу на вашата компания, което означава, че тя има лична връзка с господин Лу. Налага се да го знаете и да го одобрите, за да продължим. За нас това не представлява стандартна процедура, но в Китай се сблъскваме с определени трудности и ограничения…

— Знам, забранено ви е да осъществявате дейност тук, наясно съм с това — каза Маргарт.

— Забранено ни е въобще да присъстваме на територията на Народна република Китай — поясни Дулич.

— Дейвид ще събере екип от специалисти — хора, които не работят за някоя конкретна компания по сигурността, като ще включим и наши кадри. Те ще се опитат да открият сметките на господин Лу, да оставят откупа и да освободят двамата заложници. За вас нито е нужно, нито е добре да сте запознат с повече подробности. Важното е да ни вярвате и повече от всичко — да ни съдействате изцяло.

— Разбира се.

— С помощта на вашия отдел за подбор на персонал Дейвид е готов да внедри една жена още днес. Можете да се свържете с нея когато пожелаете, но само където и когато тя прецени, че е удобно.

— Разбирам. Коя е тя?

— Грейс Чу. Тя е китайска гражданка и е много подходяща за целите ни. Завършила е университет в Шанхай, има магистърска степен по икономика от Бъркли и втора по криминология от университета в Южна Калифорния. Работи тук, в Хонконг, като съдебен счетоводен одитор. Технически погледнато — поне що се касае за китайските власти — тя се занимава с частна практика и не е наш служител, така че не може да бъде свързана с нас, но в същото време тя е и един от най-добрите съдебни експерт-счетоводители, с които съм работил. Скоро ще се запознаете с нея.

Праймър направи знак на Дулич и той излезе от стаята. В „Ръдърфорд Риск“ малко неща се договаряха по телефона, а комуникацията в самия офис се осъществяваше само лично.

— Никога не сме подписвали трудов договор с госпожица Чу — продължи Праймър, — нито пък името й някога се е появявало в списъка на лицата, на които плащаме. Тя може да влезе в Китай като наскоро назначен служител на „Бертолд Груп“. Може да оглави търсенето на данните, събрани от господин Лу, както и да подпомогне счетоводния ви отдел с каквото е необходимо. Освен това може да направи съответните корекции, за да отстрани неточностите в счетоводната ви база и публичните финанси. Тя ще знае какво да направите с данните на господин Лу, когато ги намери.

— Звучиш толкова уверен… — каза Маргарт.

— Дейвид трябва да разполага с втори човек в Шанхай още утре. Госпожица Чу ще пристигне още тази вечер или най-късно до утре на обяд.

— Колкото по-рано, толкова по-добре — заяви Маргарт. — Така или иначе, имаме време само до…

— Осми — обади се нечий мелодичен женски глас.

Грейс Чу влезе в стаята, придружена от Дулич, който затвори вратата след нея. Небесносиньото й ципао 7 , изчистен модел на традиционната китайска рокля, изшумоля, докато жената се приближаваше до свободния стол вляво от Праймър. Маргарт се изправи и двамата се здрависаха.

Лицето й беше широко и излъчваше спокойствие. Имаше стегнато и тренирано тяло. Кожата й изглеждаше леко румена, но това, което поразяваше, бяха красивите й очи с прям поглед.

— Простете, господин Маргарт — започна тя, — но направих цялостно проучване на счетоводната документация на компанията ви за последното тримесечие. Договорът на Едуард Лу и парите за поощренията са били заведени като плащания в главната ви счетоводна книга. Засега разходът възлиза средно на сто седемдесет и две хиляди долара на месец. Ще трябва да погледна и останалата част от счетоводството ви, както и годишния баланс, за да мога да ви кажа как по-добре да прикриете тези разходи, понеже в момента счетоводството ви буди много подозрителни въпроси… И то такива, на които хората ви трудно могат да дадат отговор. Нахвърляла съм някои препоръки, както ме помоли господин Праймър — каза тя и подаде прилежно подвързана пластмасова папка на Маргарт.

— Благодаря ти, Грейс — каза Праймър.

Тя прие думите му като сигнал, че срещата е приключила, и се изправи.

— Моля… — побърза да я спре Маргарт. — Разбрах, че сте познавали господин Лу.

— Познавам господин Лу — поправи го тя. Грейс бързо погледна Праймър, който й кимна едва забележимо. — Той е по-малкият брат на един много близък мой приятел — продължи тя. — Аз го препоръчах, когато разбрах, че се нуждаете от човек, който да заплаща поощренията от ваше име.

— Имате ли някаква представа къде можем да намерим записките му? — попита Маргарт. — Доколкото разбрах, те могат да се окажат ключови за оцеляването му, както и за това на господин Данър.

— Представа ли? Аз се занимавам с проследяването на пари — такива, които искат да бъдат проследени, и такива, които не искат. Ще започна с най-очевидното, ще продължа с най-вероятното и ще изследвам всички възможности. Проверката е просто процес на елиминиране на вероятности.

— Двамата навярно ще обсъдите това по-подробно, когато се върнете в Шанхай. Сега трябва да решим как да нагласим нещата, така че всичко да изглежда нормално. Грейс, имаш ли някакви идеи? — намеси се Дулич.

— Поправете ме, ако греша — отвърна тя, — но в Китай при всички случаи служител с ранга на обикновен счетоводител няма пряк контакт с изпълнителния директор. Така че ще трябва да намерим достоверно обяснение за характера на срещите ни, което да не буди подозрения. Извинете неуместния ми въпрос, но бихте ли си хванали любовница?

— Какво? — изчерви се Маргарт.

— Ако секретарката или асистентката ви е запозната с факта, че очаквате такава компания, то това би улеснило нещата. Бих ви предложила да играем тази роля… Като всичко ще бъде изцяло платоническо, разбира се.

— Не. Женен съм — заяви Маргарт и завъртя брачната си халка. Сетне добави: — Щастливо при това. А колкото до китайските ни служители…

— Всички те са под ниво вицепрезидент на компанията — допълни Грейс.

Маргарт млъкна и Дулич побърза да се намеси:

— Истината е, че китайските ви служители са невидими в компанията, нали? Американското образование на Грейс ни помага до известна степен, но все пак не е достатъчно добро извинение за това, че ще ви виждат заедно, освен ако двамата нямате и романтични интереси. Това е — заключи той.

— Не може да е чак толкова трудно — мрачно заяви Маргарт.

— По-трудно е, отколкото си представяте — възрази Дулич. — Много е вероятно вече да сте наблюдаван от няколко места с различни интереси — от полицията, похитители, а може би и от пресата. Със сигурност има очи и уши, внедрени и в компанията ви. Вашето евентуално похищение дебне иззад ъгъла.