Чтение онлайн

— Е, все пак мисля, че трябва да тръгваме — каза Тилмън и стана.

— Отново се извинявам за неочакваното посещение.

— Няма защо.

— О, между другото, тай-пан — обади се Шиваун, — разбрах, че жените не са поканени да гледат борбата днес следобед. Бихте ли заложили на моряка от мое име?

— Божичко, Шиваун — извика Тилмън шокиран. — Не бива да говориш такива работи! Не е красиво да го прави една дама!

— Но и ти си много нелюбезен и старомоден, чичо. Вие, мъжете, обичате борбите, защо да не ги обичаме и ние? Обичате хазарта, защо не и ние?

— Чудесен въпрос, Шиваун! — Струан се развесели от смущение — то на Тилмън.

— Това е ориенталски обичай — каза тя и погледна невинно Струан. — Чувам, че китайците играят непрекъснато хазарт, особено жените.

Струан се направи, че не забелязва репликата.

— Хазартът е лош навик — каза Тилмън.

— Не съм съгласна, чичо. На колко се обзаложи ти?

— Това няма нищо общо!

Струан се засмя:

— С ваше позволение, Уилф, нека й угодим. Залагате една гвинея за флотата, така ли?

— Благодаря, тай-пан — побърза да каже тя, преди Тилмън да отвори уста, и подаде облечена в ръкавица ръка. — Това е въпрос на принцип. Много сте внимателен!

Той задържа ръката й малко по-дълго, отколкото бе необходимо, после я целуна, очарован от мисълта, че би могла да му принадлежи, и ги изпрати до вратата.

— Ще ви видя и двамата тази вечер.

— Ако не спечелите наградата, ще позеленея от яд. И ще се озова в затвора за длъжници.

— Не ти, Шиваун, а твоите многострадални баща и чичо — каза Тилмън.

Когато си отидоха, Струан се върна при Мей-мей. Тя го погледна студено.

— Какво има, Мей-мей?

— Тази префърцунена развратна кучка тича по тебе. Това има!

— Не бъди глупава и престани да ругаеш! Откъде пък я видя?

— Какво? Да не би да нямам очи? Нос? За какво трябва да разглеждам плановете на къща, час след час, а? Така направено, че аз да виждам кой влиза и кой излиза, без никой да забелязва мене. Ах! Тези гадни, червясали бюфети, пълни с тор! Казват, че развратница гони да се жени за тебе.

— Да се омъжи! — поправи я той.

— Целуваш ръка, а? За какво не целуваш моя ръка! — Тя тръсна чайника на масата. — И за какво остана толко дълго с кравешки очи, а? Айейа!

— Ти айейкай на себе си! Още една забележка и ще те натупам. Искаш ли да те натупам?

— Мъжки! — тръсна глава тя. — Такива са те!

— Мъже, не мъжки. Колко пъти трябва да повтарям?

— Мъже! — Мей-мей си наля от чая с разтреперани пръсти, после удари чашата в масата и стана. — „Чувам, че китайски мъжки играят много хазарт, особено женските“ — имитира тя Шиваун, изпъчила гърди, за да изглеждат по-надути и завъртя задник. — А ти през цяло време седял там и изяждал с поглед нейни гърди. За какво не гледаш така мои гърди, айейа?

Струан остави мълчаливо чашата си и стана. Мей-мей се оттегли в другия край на масата.

— Аз нищо не казвам, няма значение — избъбри тя.

— Така си и мислех — каза той и спокойно привърши чая си, а тя наблюдаваше, без да помръдне, готова да побегне. Той остави чашата си. — Ела насам.

— А, аз нямам доверие, кога твои очи говорят зелен огън.

— Ела насам! Моля те — повтори той нежно.

Очите й бяха се почти превъртели в орбитите от гняв и тя му заприлича на сиамска котка, от тези, които се срещаха в Банкок. Зла като тях.

Тя предпазливо се приближи до него, готова да се дръпне или па задраска с ноктите си. Той я погали леко по бузата и я обърна към вратата.

— Добро момиче.

— Тай-пан! — Мей-мей подаде повелително ръка за целувка.

Струан сдържа усмивката си, върна се обратно и галантно целуна ръката й. После я завъртя още веднъж и преди тя да разбере какво става, я шляпна силно по задника.

Тя зяпна от учудване и като се изтръгна от ръцете му, отскочи на безопасно място край масата. Щом се озова там, запрати към него една чаша. Тя се разби в стената до ухото му и тя вдигна още една чаша.

— Не я хвърляй!

Тя я постави обратно.

— Добро момиче. Една чаша е нормално, но две е разточително — каза той и тръгна към вратата.

— Аз само казвам, че ти трябва да пазиш себе — извика тя. — Да пазиш от разтурена, грозна, дърта развратница с голямо кравешко виме!

— Благодаря, Мей-мей — каза той, като затвори вратата след себе си. Престори се, че тръгва по коридора, после се вслуша в тишината на дома, като едва сдържаше смеха си. От другата страна на вратата се чу счупване на нова чаша. След това прозвуча поток от ругатни, името на А Сам и още ругатни.

Развеселен, Струан се отдалечи на пръсти.

Цялата долина кипеше от оживление и Струан се почувства немалко горд, когато закрачи по лекия склон надолу към брега. Бяха положени основите на много сгради. Най-огромни бяха триетажните фабрики на „Ноубъл хаус“ и „Брок и синове“, които очертаваха линията на Куинс роуд. Най-големите сгради помещаваха складове канцеларии и жилищни помещения, предпочитани от китайските търговци и подобни на тези в Кантон. Сега те още представляваха черупки от бамбуково скеле, извисяващо се към небето и гъмжащо от стотици китайски строители. Тези доминиращи в пейзажа конструкции бяха заобиколени от десетки други сгради, жилища и кейове.

В далечината на половин път разстояние до Глесинг пойнт Струан забеляза, че вече бе започнала работата по корабостроителницата. Безкраен поток от кулита изсипваха големи и малки камъни във водата които щяха да оформят първите дълбоководни пристани. Срещу малката къщичка на шефа на пристанището се издигаха каменните стени на затвора, три четвърти от който бе завършен. Липсваше и покрив.

Зад корабостроителницата се мъдреха първите армейски казарми, обвити в скелета.

Струан зави на запад към редицата от големи палатки, където временно се помещаваше щабът. Бяха разположени в околностите на долината. Строежът на черквата още не бе започнал, но на върха се забелязваха хора, които оглеждаха могилата.

— Добро утро, Роб — поздрави той, когато влезе в палатката.

— Добре дошъл. — Роб беше небръснат, а под очите му се бяха очертали тъмни кръгове. — Оправи ли работите в Абърдийн?

— Да. Как вървят нещата тук?

— И добре, и зле. Не може човек да мине по Куинс роуд, без да го нападне воняща банда просяци. Още по-лошо — от Макао продължават да пристигат сампани и джонки всеки ден, натоварени най-малко с десет хиляди тухли, от които две хиляди изчезват до сутринта. — Той размаха ръце. — И не само тухли — изчезват бюра, цимент, дървен материал, макари, хартия… с една дума всичко. Ако върви така, цената на строежа ще поскъпне двойно. — Той подхвърли на брат си списък с цифри. — На ти подарък — погледни цената на твоята къща… досега. Три пъти повече от прогнозираната цена на Варгас.