Чтение онлайн

— Защо толкова много?

— Нали искаше да е готова до три седмици?

— За хиляда лири бих могъл със сигурност да купя една пета част от клипер.

— Ако „Блу клауд“ не стигне до Лондон, ние ще закъсаме ужасно. Отново ще закъсаме.

— Ще стигне!

— Бих искал и аз да съм така сигурен — каза троснато Роб.

Струан седна на бюрото.

— Кажи точно какво е станало, братко.

— О, не знам. Крадците и просяците… и многото работа. И този постоянен проклет шум! Мисля, че съм уморен. Не, не е вярно. Две неща. Първо — Сара. Втора седмица как преносва бебето и нямаш представа колко е изнервена. Освен това втълпила си е, бедната, че ще умре. Има право да се безпокои. Нищо не мога да направя, освен да повтарям, че няма страшно. Дразни я моето оставане тук. Непрекъснато се караме ужасно. Тя е абсолютно решена да замине след около месец… след като отново бъде добре.

— Искаш ли да поговоря с нея?

— Не. Нищо няма да помогне. Тя е решила твърдо, а каквото каже Сара — това става. Разбира се, радва се, че сме богати, но все пак настоява да замине. Балът само я дразни, защото е бременна. Била „дебела“ и „грозна“. Нищо от това, което казвам, не стига до нея.

— Това е първото. Кое е второто?

— Кълъм. Ти и Кълъм.

Струан погледна през вратата на палатката към пристанището и към красиво наредените многобройни кораби.

— Мисля, че се чувства добре.

— Нямах предвид това.

— Хайде да не говорим сега, Роб.

— Много лоша ситуация. Лоша за вас двамата и за къщата.

— Да оставим този разговор за друг път.

— Моля те, прости му! Моля те!

— Дай ни време, Роб. — Струан се обърна отново към него. — Малко време.

— Добре, Дърк. — Роб пъхна ръце в джобовете си. — Какво се случи снощи в Абърдийн?

Струан му разказа, показа му документа и удостоверението за настойничество. Но не каза нищо за У Куок и Кемой, нито за нощта на Летния празник. Тази нощ щеше да настъпи, докато той беше тай-пан, така че сам щеше да вземе решение как да постъпи.

— Къде са момчетата? — позаинтересува се той.

— На борда на „Рестинг клауд“. Наредих на Волфганг да се занимава с тях. Останалите са на „Чайна клауд“.

— Най-добре е да закараме децата в Англия колкото може по-скоро. Ако стане общо достояние, че имаме вземане-даване с тази сган, ще си навлечем голяма беля.

— „Тъндър клауд“ е почти натоварен. Готов е да отпътува след четири или пет дни. Ще тръгнат с него.

— Днес ще ги изпратя в Уампоа.

— Не, брат. Аз лично ще ги съпроводя утре. По-безопасно е. Твърде много рискуваме в Кантон, така че най-добре е да се връщам обратно веднага. Ще искаш ли да дойдеш с мен?

— Не мога, Дърк. Сара скоро ще ражда. Защо не вземеш Кълъм?

— Тук има много работа.

— Ще трябва да научи много и за чая, коприната и корабоплаването. Остават му само четири месеца.

— Добре.

— Какво смяташ да правиш с хората?

— Първо Волфганг и Гордън ще ги научат да говорят английски. След три месеца ще ги пуснем да плават в клиперите. Само по един човек на кораб. Помисли си добре как можем да ги спечелим на наша страна.

— Ще се опитам. Чудя се каква ли дяволия са намислили У Куок и Скрагър. Нямам им никакво доверие.

„Да — помисли си Струан, — какво ли би направил, ако разбереш за нощта на Летния празник. Сигурно би изпратил фрегати. Или може би ще им устроиш капан. А аз? Още не знам.“

Роб погледна навън към кипящата строителна дейност.

— Ако Господ е на наша страна този сезон, ще изпреварим Брок.

— Да — съгласи се Струан. „Но какво ще правим със самия Брок? А с Горт?“ — помисли си той.

— Смятам да пресушим част от крайбрежната вода и да продължим пристаните навътре в морето — каза Роб. — Можем да опитаме още тази година, вместо да чакаме до другата.

— Добра идея, братко.

— Извинете, сър — каза Кудахи, който бе влезнал забързано, — но искахте да рапортувам незабавно.

— Влезте, мистър Кудахи — каза Роб. — Как мина всичко?

— Като по вода, сър. Пристигна пощата, както казахте. Взех списъка на пътниците, както поискахте. Засякохме кораба близо до Поклю Чай. Ще пристигне в пристанището след три часа. — Кудахи се засмя и постави на масата малък пощенски чувал. — Извинете, сър, но откъде разбрахте, че пристига пощата? Корабът подрани с един ден.

— Предчувствие, мистър Кудахи — каза Роб. — Почакайте навън, ако обичате!

Роб заразглежда пощата. Кудахи докосна челото си и излезе.

— Великолепна идея, Дърк — да поставим пост в планината.

— Кълъм не е забравил, нали? — каза Струан и доволно заразглежда информацията, още по-радостен, че Кълъм и Роб бяха запазили плана в тайна. — Как получихте сигнала?

— Наредихме на един от чиновниците — племенник на стария Варгас. Жесус де Варгас, да наблюдава върха на планината всеки четвърт час. То се знае, че с телескоп и тайно. Кълъм разработи система от сигнализация с флагчета. Сега можем да разберем дали корабът е пощенски, дали е един от нашите, от Броковите или е на „Купър — Тилмън“.

Прегледаха пощата. Вестниците и периодичните списания от едно тримесечие оставиха настрана, за да им се насладят в свободното време. Книги, нотни листа, пиеси, модни списания за Сара, документация за корабостроенето, изпратена до Струан, финансови издания за Роб.

Първо работата.

Пазарните цени в Лондон на подправките — джинджифил, индийско орехче, черен пипер, канела — бяха значително повишени. Меласата беше спаднала. Изкупната цена на чая в зависимост от бързината на доставката бе пораснала с петдесет процента, което означаваше, че ако „Блу клауд“ пристигнеше пръв, печалбата им ще е повече от двеста и четирийсет хиляди лири. Сериозни чартистки размирици бяха навредили на производството на памук в Ланкашир и на въглища в уелските мини, което означаваше, че цената на газта за лампите ще скочи, а цената на памучните тъкани ще е по-висока от очакваната. Цената на опиума в Калкута бе спаднала, защото реколтата бе много висока. И така Струан промени назначението на един от клиперите — „Сий клауд“, обслужващ хонконгските пътища, и го изпрати спешно да товари подправки в Манила, вместо чай в Уампоа, след което да се завърне в Англия колкото може по-бързо през нос Добра надежда. Роб инструктира Варгас да купи всичката налична памучна прежда, платно и памучни конци, да разтовари всичката меласа, да ускори заявката за опиум, който трябваше да се купи в Калкута, и да разтовари наличните, си стоки колкото може по-бързо.

И преди пощенската пратка да пристигне официално в пристанището, „Сий клауд“ отпътува за Манила и тричасовата сделка ги направи потенциално с четирийсет хиляди гвинеи по-богати. За три часа те изкупиха от пазара всичките налични вносни доставки от газ за горене, памучни стоки, прежда, памучни конци и подправки и предварително ангажираха цялата налична товарна площ на всички американски и английски кораби с изключение на „Брок и синове“. Знаеха, че щом пощата слезе на брега и новината се разчуе, търговците ще се втурнат навън да купуват памук и подправки и да експедират спешно корабите си за Англия. Никой друг освен братята нямаше да разбере, че „Сий клауд“ е стиснал здраво кокала и ги е изпреварил с един ден, за да обере каймака на лондонския пазар.

— Жалко, че ще са ни необходими най-малко два дни да изпълним всички поръчки на нашите клиенти и да изгоним всички манилски кораби — извика радостно Роб.

— Колко тъжно, Роб, колко тъжно!

— Бих казал, че свършихме добра работа тази сутрин.

Стояха на вратата на палатката и наблюдаваха как пощенският кораб хвърля котва. Заобиколиха го рояк от катери, пълни с развълнувани хора, които чакаха пощата си.

— Господи, погледни това! — Струан подаде вестника на брат си. Очите на Роб пробягаха по списъка от имена. После замръзнаха — Негово царско височество ерцхерцог Сергеев.