Чтение онлайн

— Сигурен бях, че ще се радвате!

Продължителната криза се дължеше на Дарданелите — пролива, който се контролираше от Османската империя. Той бе ключът към Средиземноморието и вечният casus belli сред великите сили — Британия, Франция, Русия, Австро-Унгария и Прусия, — защото Дарданелите скъсяваха пътя на руските кораби към жизнено важното Средиземно море, а също и на другите държави към Черно море, откъдето можеха да застрашават незащитените територии на Русия. Осем години преди това Русия бе заставила Турция да подпише договор, който даваше на Русия съвместно сюзеренно право над Дарданелите. Оттогава международното напрежение не спадаше. По-късно, преди три години, френското парвеню Мехмет Али, египетски военен паша, предприе нападение срещу Константинопол и се обяви за халиф на Османска Европа. Франция го поддържаше открито и радостно в опозицията му против султана. Но един съюз с Франция срещу Дарданелите накърняваше интересите на останалите Велики сили. Имаше опасност цяла Европа да бъде въвлечена в конфликт.

Британският секретар на външните работи лорд Кънингтън убеди Великите сили, без да се консултира с Франция и без нейно участие, да използват влиянието си и да подкрепят султана срещу Мехмет Али. Франция се вбеси и заплаши с война. Предложеното съглашение гласеше Мехмет Али да се оттегли в Египет, да получи сюзеренно право над Сирия, докато е жив, да плаща номинален годишен налог на Турция и най-важното — всички Велики сили да гарантират веднъж завинаги древното правило на Дарданелите — че докато Турция е в мир, протокът се затваря за всички военни кораби и за всички нации.

Сега Франция бе приела предлаганото съглашение и оттеглянето й от египетския съюз означаваше нови богатства за „Ноубъл хаус“. Сложните финансови операции, на които Струан и Роб толкова разчитаха, сега ставаха бетонни. Търговското им влияние щеше да пусне пипала чак в сърцата на Великите държави, като по този начин щеше да им създаде стабилност да устояват на продължителните международни кризи и да разкриват нови огромни пазари за чай и коприна. А ако британските интереси сега вземеха връх в Османска Европа, възможно беше производството на опиум да спре. Без турския опиум, който балансираше тяхното сребро, американските компании щяха да увеличат търговията си с Британия и Струан щеше да получи точно това, което искаше — по-тесни контакти с Америка. Учудваше се, че Лонгстаф бе получил официалната новина преди него. Информаторите на Струан в Парламента обикновено му изпращаха такива важни вести далеч по-рано.

— Това е чудесно! — възкликна той.

— Сега ще има продължителен мир, докато Франция не се опита отново да изиграе някой номер.

— Или Австро-Унгария, Русия, Прусия.

— Да. Което ни води до Сергеев. Защо му е на такава важна клечка да идва по това време в Азия? И защо не получихме официално съобщение, а? Когато ние контролираме всички водни пътища на изток от Африка?

— Може да е бил на официално посещение в Руска Аляска и е минал през нос Добра Надежда.

— Обзалагам се на сто гвинеи, че точно това ще каже и той — заяви Лонгстаф. Той се настани удобно на един стол и вдигна краката си на масата. — В Санкт Петербург името Сергеев е на почит. Живях там пет години като момче — баща ми беше дипломат в царския двор. Всички те са тирани. А сегашният цар — Николай I, е най-типичен пример.

— Защо е толкова важен Сергеев? — попита Струан, изненадан, че никога преди това Лонгстаф не бе споменавал за Санкт Петербург.

— Голям земевладелец. Роднина на царя. Сергееви притежават десетки хиляди крепостни селяни и стотици села, доколкото си спомням. Баща ми казваше, че принц Сергеев — вероятно от същата фамилия — е личен съветник вътре в царския двор и един от най-влиятелните хора в Русия. Наистина много странно, че изведнъж се явява тук.

— Смятате ли, че Русия ще се намеси в Азия?

— Този човек е много подходящо лице, така че едва ли може да става дума за случайност.

— Сега, когато е възстановено статуквото в Средния изток и е решен въпросът с Дарданелите, изведнъж изниква ерцхерцогът! Мислите ли, че има някаква политическа връзка?

Лонгстаф леко се засмя.

— Вижте какво, съглашението със Средния изток спъва движението на Русия на запад, но ние можем да поседим и да почакаме. Франция търси повод да се бие, а също и Прусия. Австроунгарският дявол Метерних среща трудности в управлението на своите италиански владения и не може да прости на Франция и Британия, задето са помогнали на белгийците да формират своя нация за сметка на холандците. Ще има големи търкания между Британия и Франция за престола на Испания — испанската кралица е на дванайсет години и скоро предстои да я омъжат. Луи Филип иска да й даде за съпруг свой пълномощник, но не дай боже да си позволи да слее френския и испанския трон. Прусия иска да разшири владенията си в Европа, които Франция е считала от векове, че й принадлежат по право. О, да — добави той с усмивка, — Русия може да почака. Когато се разпадне Османската империя, тя спокойно ще окупира Балканите — Румъния, България, Бесарабия, Сърбия и толкова от австро-унгарска Европа, колкото може да погълне. Разбира се, ние не можем да позволим това, така че ще има световна война, ако тя не приеме едно разумно съглашение. И така, от руска гледна точка Европа не е заплашена от война в настоящия момент. Русия е отстранена резултатно, но това е без значение. Историческата й роля винаги е била да завладява с измама — да подкупва лидерите на една страна и лидерите на нейните противници, ако има такива. Да разширява чрез „сфери на влияние“, а не чрез война, после да унищожи лидерите и да погълне народа. Когато от Запад няма опасност, смятам, че ще обърне очите си на Изток. Защото и тя вярва, че има изключителни позиции на тази земя и е убедена като Франция и Прусия, че божествената й мисия е да управлява света. На изток между нея и Тихия океан не стои нито една Велика сила.

— Освен Китай.

— Сега ние двамата с вас знаем, че Китай е слаб и безпомощен. Но това не е в наша полза. Нямаме полза Китай да е слаб, а Русия — достатъчно мощна, за да установи господство над него.

— Разбира се, че не. Тогава тя може да ни задуши когато пожелае. И нас, и Индия.

Двамата мъже замълчаха, всеки потънал в мислите си.

— Но защо им е да изпращат такъв важен човек тук? — попита Струан.

— За да ни изпитат. Отговорът е много лесен. Русия сее семена на недоволство и винаги ще прави това, докато не открие за себе си кои са естествените й граници. Тя граничи с Турция — ето ви неприятности в Турция. Граничи с Индия — неприятности и там. Граничи с Китай — тук също ще последват такива. Сергеев е тук, за да проучи нашите успехи. Колкото повече се убедят в слабостта на Китай, толкова повече ще побързат с експанзията си на изток. Така че ние трябва да се опитаме да ги неутрализираме, да ги заблудим, да ги накараме да смятат, че Китай е много силен. Нужна ми е цялата ваша помощ. Можем ли да го поканим на бала тази вечер?

— Разбира се.

— Ще трябва да посочим при удобен случай, че Китай е под влиянието лично на Нейно величество и че Правителството на Нейно величество няма да допусне никаква намеса тук.

Думите на Лонгстаф пришпориха мисълта на Струан. Колкото повече се намесваше Короната в Азия, толкова това помагаше на основния план — да въвлече Китай в групата на Великите сили. Колкото по-силен е Китай, с влиянието и помощта на Англия, толкова по-добре за целия свят. Да! И ние не можем да допуснем деспотичната намеса, когато сме на прага на успеха!

На вратата се почука и на прага застана Клайв Мънси. Беше слаб мъж на четирийсет и пет години, тих и скромен, с рядка коса и голям месест нос.

— Ваше превъзходителство — обърна се той към Лонгстаф, — позволете да представя Негово височество ерцхерцог Алексей Сергеев.

Лонгстаф и Струан станаха от местата си. Лонгстаф се приближи до ерцхерцога и заговори на чист руски език:

— Щастлив съм да ви приветствам с добре дошъл, Ваше височество. Моля заповядайте — седнете! Добре ли мина пътуването?

— Великолепно, Ваше превъзходителство! — отговори Сергеев, без да показва изненада, и пое протегнатата ръка, като се поклони леко със съвършена грация. — Беше много любезно от ваша страна да ме поканите на обяд, когато аз от своя страна не проявих приличие да ви уведомя, че съм пристигнал, особено след като посещението ми е неофициално и непланирано.

— Тогава ние имаме щастието, Ваше височество.

— Разбрах, че вие сте синът на почитаемия приятел на Русия — сър Робърт. Много приятна изненада!

— Да, разбира се — отвърна сухо Лонгстаф. — Как е принцът — вашият баща? — попита той наслуки.

— Благодаря, добре е. А вашият?

— Умря преди няколко години.

— О, съжалявам. А майка ви, лейди Лонгстаф?

— Здравето й е великолепно, благодаря.

Струан разглеждаше руснака. Сергеев беше изтънчен висок мъж, облечен безупречно и богато. Беше широкоплещ, с тесен ханш. Високи скули и любопитни, леко наклонени сини очи придаваха на лицето му екзотичен вид. Сабята под отворения сюртук сякаш бе прилепнала на кръста му. Около врата, под чисто бялото шалче, висеше дискретно декоративен орден с тънка алена панделка. „С него шега не бива — помисли си Струан. — Обзалагам се, че владее шпагата си дяволски добре. Тежко на този, който го настъпи.“