Чтение онлайн

— Ние отиваме на брега — каза Лайза. — Вземам Тес с мене, след това…

Кълъм я прекъсна.

— Никъде няма да вземате жена ми, мисис Брок. Що се отнася до слуховете за сифилиса, ние ще отидем веднага при вашия доктор и ще уредим този въпрос.

— Тайлър ще разтрогне тази женитба. Тя бе извършена без разрешение.

— Ние се оженихме пред Бога законно, това е всичко.

Кълъм казваше това, което той и Тес предварително бяха уточнили. Но смелостта му изглеждаше разколебана — заради Горт.

— Съжалявам, че заминахме… не, не съжалявам. Ние се оженихме и аз ще направя всичко, което зависи от мене, да бъда добър зет, но Тес ще бъде с мене и ще прави това, което аз кажа.

— Тайлър ще те пребие!

— О, не, мамо! О, не, мамо! — извика Тес и изтича при Кълъм. — Ние сме женени и това е. Кажете й, тай-пан, кажете й, че не е права.

— Сигурен съм, че баща ти ще бъде разярен, Тес. Така е. Но също съм сигурен, че ще прости и на двама ви. Лайза, не можете ли да им простите тук, веднага?

— Не аз трябва да простя, Дърк Струан.

— Хайде, мамо! — каза Тес. Нищо не може да се случи сега, помисли тя. Сега, когато сме мъж и жена и сме се любили, пак боли както преди, но по различен начин. Той е доволен, толкова внимателен, чудесен.

Тя завинаги бе отхвърлила Нагрек.

— Хайде да закусим заедно — добави Тес.

Лайза избърса изпотените си устни.

— Най-добре елате вкъщи. Аз ще съобщя на баща ти.

— Ние ще бъдем в английския хотел — каза Кълъм.

— Не е нужно това, Кълъм — каза Струан. — В нашата резиденция има апартамент за вас.

— Благодаря, но ние решихме, че така ще бъде най-добре. Смятаме да се върнем в Хонконг незабавно, за да видим мистър Брок и да му поискаме да ни прости. Моля ви, мисис Брок, нека останем приятели. Баща ми ми каза какво се е случило с Горт. Това не бе по негов избор.

— Аз мисля, че бе, момчето ми. А вие не можете да заминете веднага. Утре трябва да вземем ковчега.

— Какво? — попита Тес.

— Горт е убит, мила — каза Кълъм. — Вчера.

— Какво?

— Той бе жестоко заклан от убийци! — извика Лайза.

— О, Боже, не!

Струан й разказа всичко. Освен това, което Горт се опита да направи на Кълъм.

— Не можех да постъпя по друг начин, освен да му се противопоставя — завърши Струан. — Но ръцете ми не са изцапани с кръвта му. Мисля, че ще е най-добре всички да слезем на брега.

Тес плачеше тихо. Кълъм я прегръщаше.

— Хайде, мила, изтрий сълзите си. Това не е по наша вина, нито по вина на татко.

Той я изведе от каютата. Струан наруши тишината.

— Те са женени и щастливи, Лайза. Защо не приемеш този факт?

— Ако е до мене, бих казала да. Ако това, което казва Кълъм, е истина. Но Тайлър няма да се примири — ти го познаваш и той те познава. Аз знаех, че ти си планирал това, Дърк. И той ще го разбере. Той ще те убие… или ще се опита да те убие. Аз мисля, че ти планира това да стане по този начин. Тайлър и ти ще се самоунищожите, щом той се нахвърли върху тебе или ти върху него. Защо избърза, а не изчака три месеца? Не бе много време да се изчака. А сега — о, Боже!

Струан вдигна глава от писмата, когато Кълъм отчаяно влезе в кабинета му и седна.

— Всичко наред ли е?

— Да. Докторът каза, че съм чист.

— Обядва ли?

— Не. Никой от нас не бе гладен. О, господи, всичко вървеше толкова добре. Проклетият Горт и проклетата му лудост!

— Как е мисис Брок?

— Толкова добре, колкото може да се очаква — както биха писали вестниците. Получихте ли синкона?

— Да. Тя сега е много добре.

— О, това е чудесно!

— Да.

Ала независимо че се чувстваше добре, Струан бе смутен от смътно, но остро предчувствие. То не бе нещо, което той можеше точно да определи. Просто осъзнаваше, че го дебне някаква опасност. От писмата не можеше да разбере каква би могла да бъде тя. Гордън Чен пишеше, че той още се надява да намери синкона. А Скинър казваше, че ще му съобщи веднага и че го очаква днес.

Но това не може да стане днес. За бога, трябваше да бъда твърд и да кажа на Мей-мей, че ще остане тук.

— Утре се връщам в Хонконг. Най-добре и двамата да дойдете с мене.

— Мисля, че би било по-добре да отидем на „Уайт уич“ с мисис Брок и Лилибет — каза Кълъм. — Мисис Брок изпрати съобщение на Брок по една лорча тази сутрин. За нас и за Горт.

— Не се тревожи, момчето ми. Лайза Брок ще дойде и Тайлър също няма да ви смущава. Той се закле, не си ли спомняш?!

Кълъм погледна въпросително към баща си.

— Знаеше ли, че аз ще взема Тес на „Чайна клауд“?

— Е, добре, момчето ми, след като тя бе изчезнала, надявах се, че си я взел със себе си — каза Струан благоразумно.

Кълъм взе в ръцете си тежкия бял нефрит, който притискаше листата хартия на бюрото.

— Постъпих много глупаво.

— Не мисля така. Това бе най-доброто, което можеше да се на прави. Сега всичко е наред.

— Постъпих глупаво, защото се оказах една кукла.

— А?

— Мисля, че ти провокира у мен тази идея. Нарочно остави Орлов на мое подчинение, като си знаел, че аз ще му наредя да ни ожени. Мисля, че ти ме изпрати заедно с Тес, защото си знаел, че това ще разяри Горт, той ще те нападне публично и ще ти даде възможност открито да го убиеш. Така ли е?

Струан седеше неподвижно на стола си. Очите му не се отделяха от очите на Кълъм.

— Не зная какво да ти отговоря, Кълъм. Не съм сигурен, че искаш да ти отговоря. Истина е, че ти искаше да се ожениш за Тес колкото се може по-бързо и вие сте женени. Истина е, че Горт се опита да те убие по най-мръсния начин, който човек може да си представи. Истина е, че той е мъртъв. Наистина съжалявам, че нямах удоволствието аз да го убия, но също така факт е, че ръцете ми не са омърсени с неговата кръв. Понеже Горт е мъртъв, ти си жив — ти и Тес. Факт е, че каквото и да предприеме Брок във връзка с всичко това, той е дал свещена клетва да ти предостави безопасно място на кораба в безопасно пристанище. И последният факт е, че скоро и ти ще можеш да поемеш ръководството. Като тай-пан.

Кълъм остави нефрита на бюрото.

— Аз не съм готов да стана тай-пан.

— Зная. Но скоро ще бъдеш. Аз ще се завърна у дома след няколко месеца — каза Струан. — Ще върна обратно „Лотъс клауд“ следващата година и ще имам работа с У Куок. Но всичко друго ще бъде твой проблем.

Кълъм помисли за възможността да бъде тай-пан, да бъде независим. Но той знаеше, че в момента не е независим. Сега той имаше Тес.

— Мисля, че мога да се помиря с Брок — ако ти не се опиташ да го направиш вместо мен — каза той. — Планирал ли си всичко това? Мога ли да получа отговор „да“ или „не“?