Чтение онлайн

— А! — отвърна тя компетентно. — Търговия, тай-пан.

— А?

— Мистър Куанс обича компаниите по всяко време и това са разноските за времето, през което той се ползва от нашите грижи. — Тя подсмъркна недоволно. — Ние водим съвсем точно нашите книги. Сметката е коректна до последната минута.

— Лъжи! — извика Куанс, възмутен. — Подправила е книгите, тай-пан. Това е изнудване!

— Изнудване? — запротестира мисис Фордъринджил. — Защо ти… ти… аз и моите момичета те спасихме от най-лошото, по-лошо от смъртта, за втори път на всичко отгоре!

— Но триста лири? — каза Струан.

— За бога, всичко е точно. Той обича да ги рисува, също така да… моята книга е най-добре водената в цяла Азия! Така е!

— Това е невъзможно! — настоя Струан.

Куанс се изправи в леглото, постави едната си ръка на сърцето, а с другата посочи към жената.

— Аз отказвам цялата тази сметка от твое име, тай-пан. — Беше се надул като паун. — Това е използвачество!

— О, така ли? Добре, аз ще ти го кажа направо в лицето, стар глупак и мръсен негодник, отивай си веднага! Аз ще се обадя на тази жена още тази нощ! Момичета! — извика дребната жена и нервно тръгна напред-назад из стаята.

— Добре, мисис Фордъринджил, не е нужно да се караме — каза нерешително.

Осем момичета дотичаха в стаята.

— Вземете ги веднага и ги занесете в моята стая — заповяда тя, Като сочеше боите, четките и картините. — Няма повече кредит. Те са мои, докато сметката не бъде платена напълно! — И тя изскочи навън от стаята.

Куанс скочи от леглото, както бе по нощница.

— Момичета! За бога, няма нищо да вземате!

— Бъди добро момче — каза Нели спокойно. — Щом мадам казва да ги вземем, даже и Бог да беше тука, пак трябва да ги вземем!

— О, да, сладур — обади се друго от момичетата. — Нели го каза съвсем точно.

— Един момент — каза Струан. — Мистър Куанс получи някаква сметка. Това е причината за тази разправия. Мис Нели, а-а… била си… била ли си с него?

Нели се обърна към Струан.

— Дали съм била с него, тай-пан? Нашият скъп мистър Куанс има такива силни желания, каквито и в библията не са описани.

— О, да, тай-пан! — обади се друго момиче. — Понякога обича да бъдем две заедно с него. О, той е много специален!

— За да ги рисувам, за бога! — извика Куанс.

— О, не си криви душата, мистър Куанс! — каза Нели. — Не бяхме само за рисуване!

— Той ни рисува само част от времето, което прекарваме с него — обади се трето момиче.

— Кога? — попита друго момиче. — Никога не ме е рисувал!

— За бога, това са лъжи! — запротестира Куанс и се обърна към Струан, но като видя изражението на лицето му, трепна и се сви в леглото. — Виж сега, тай-пан — умолително каза той. — Да не избързваме! Човек не може да се въздържи, ако е… популярен.

— Ако мислиш, че ще плащам за оргиите ти, не си с всичкия си!

— Какво е това „оргии“? — попита Нели с възмущение. — Ние сме уважавани момичета. Не обичам мръсни думи!

— Това не е мръсна дума. Означава „забавление“ — каза Куанс с пресипнал глас.

— О! — каза тя и се поклони. — Извини ме, тай-пан!

Куанс отново сложи ръка на сърцето си и завъртя очи.

— Тай-пан, ако ме изоставиш, с мене е свършено. Ще отида в затвора за дългове! Моля те… — Той слезе от леглото и падна умолително на колене. — Не обръщай гръб на стария си приятел!

— Ще уредя тази сметка и ще взема всичките ти картини като залог за този заем. Но е за последен път. Разбра ли, Аристотел? По вече няма да плащам!

— Бог да те благослови, тай-пан! Ти си истински принц!

— О, да! — каза Нели и боязливо се приближи до Струан. — Хайде, любов моя! Ще платиш на мадам, а това ще бъде за сметка на заведението.

— Не искаш ли да дойдеш с мене? — попита едно от момичетата. — Разбира се, Нели е по-опитна.

Всички погледнаха с очакване и надежда към Струан.

— Аз бих препоръчал… — започна Куанс, но строгият поглед на Струан го прекъсна. — Винаги, когато ме погледнеш така, тай-пан, имам чувството, че умирам. Отчаян. Загубен. Изоставен.

Въпреки раздразнението си, Струан се засмя.

— Дявол да те вземе!

И той се отправи към вратата. Но една внезапна мисъл го накара да се спре.

— Защо тази стая е наречена синя?

Нели се наведе и взе нощното гърне под леглото. То бе синьо.

— Мадам въведе тази мода, тай-пан. Всяка стая има различен цвят. Моята е зелена.

— Аз получих старата златиста стая — каза друго момиче. — Съвсем не подхожда на една лейди!

Струан поклати глава в недоумение и излезе.

— Внимание, госпожици! — прошепна Куанс развълнувано и всички го погледнаха с нетърпеливо очакване. — Понеже всички задължения са изчистени, предлагам ви скромно тържество след закуска.

— О, добре! — казаха момичетата и се скупчиха около леглото.

В полунощ лорчата се приближи до плажа на Абърдийн. Струан скочи в плитчината, последван от Фонг. По-рано той тайно бе разположил хората си около кладенеца в западния край на плажа. Тръгна към него и разклонението на пътеката. Фонг носеше фенер и много се безпокоеше.

Луната бе скрита зад нисък облак, но все пак слаба светлина проникваше през него. Въздухът бе влажен и тежък. Стотици сампани се промъкваха през тесния провлак като дървояди. Само фенерът на Фонг едва разкъсваше тъмнината. Тишината се нарушаваше от лай на кучета.

Селото също се спотайваше тревожно. Като стигна до кръстовището, Струан внимателно огледа околността и се ослуша. Имаше усещането, че от сампаните много очи го наблюдават. Той намести пистолетите в колана си, за да избегне светлините на фенера, който Фонг бе поставил на капака на кладенеца.

Тишината бе тягостна. Изведнъж Фонг се вцепени и посочи с трепереща ръка. Отвъд кръстовището, на пътеката, лежеше някакъв чувал. Изглеждаше като чувалите за ориз. Струан, с готови за стрелба пистолети, даде знак на Фонг да върви напред. Той не му се доверяваше напълно. Фонг тръгна ужасен. Когато стигнаха до чувала Струан подаде камата си на Фонг.