Чтение онлайн

Въоръжените войници на палубата и Нагрек не забелязаха нищо необичайно. Когато има мъгла и не се забелязват други кораби или бряг, по които човек да се ориентира, движението съвсем не може да се прецени по лекия ветрец, спокойното море и бавния прилив и отлив. „Уайт уич“ се носеше към брега.

Боцманът удари осем бела и Нагрек се ужаси от мисълта за риска, който му предстоеше да поеме. „Проклет глупак! — помисли си той. — Излагаш се на страшна опасност, като си определяш подобни срещи с Тес през нощта. Не отивай! Остани на палубата или върви да спиш! Но не при нея! Забрави я, забрави днешния ден и миналата нощ!“ Вече месеци, откакто Нагрек я забелязваше, но миналата нощ по време на вахта беше си позволил да надзърне през прозорчето в каютата, в която спяха тя и сестра й. Видя я по риза, коленичила до койката си като ангел да казва молитвите си. Ризата й беше разкопчана. Твърдата й гръд опъваше бялата коприна. След като свърши молитвите си, за миг му се стори, че го е видяла. Но тя извърна поглед от прозорчето, надипли нощничката около себе си, после прокара ръце по тялото си. Ласкаво. Мечтателно. По гърдите, бедрата, слабините. После свали ризката си и застана пред огледалото. По тялото й премина трепет, после отново се облече, въздъхна и като духна пламъка на фенера, се пъхна в леглото.

И после, когато я гледаше да тича по брега с развени поли и наблюдаваше краката й, му се прииска да бъде между тях. Тогава той реши, че трябва да я има. Този следобед на борда в безсилен ужас и копнеж й пошепна, видя я да се изчервява и чу ответен шепот: „Да, Нагрек, довечера в осем часа.“

Новата вахта го смени на палубата.

— Слизай долу, Нагрек! — каза Горт и стъпи на кърмата. Облекчи зад борда, после се прозя, зае мястото му на квартердека до компасната будка и се отърси като куче. Вятърът задуха на изток.

— Усетих това. — Горт раздразнен си наля малко ром. — Проклета мъгла!

Нагрек отиде в каютата си. Свали обувките си и седна на койката, облян в пот. Задушаван от глупостта си, но безсилен да се пребори със себе си, той се измъкна от каютата и безшумно тръгна на пръсти назад по коридора. Спря пред вратата й. С влажна от пот ръка опита дръжката. Затаил дъх, влезе в каютата и затвори след себе си вратата.

— Тес? — зашепна той, като почти се молеше тя да не го чуе.

— Шшшт — обади се тя, — ще събудиш Лилибет.

Страхът му се усилваше, чуваше в себе си вик: „Бягай!“ — но болката му го караше да остане.

— Много е опасно — продума той. Почувства ръката й в тъмнината. Тя хвана неговата и го потегли към койката.

— Пожела да говориш с мен. Какво искаш? — попита тя, пламнала от тъмнината, тайнството и присъствието на Нагрек, ужасена и същевременно очарована от този огън.

— Не е време сега, мила.

— Но ти искаше да поговорим тайно. Как иначе можеше да стане? — Тя седна на койката, още по-силно обтегната от дрехите около тялото си и остави влажните си пръсти в ръката му.

Той седна до нея, задавен от желание. Протегна ръка и докосна косата, после врата й.

— Недей! — промълви тя и потрепера, когато той погали гърдите й.

— Искам да се оженя за теб.

— О, да, да.

Устните им се докоснаха. Ръката на Нагрек я обгърна и се плъзна по тялото й. И от докосването в съзнанието му изплува жесток изпепеляващ ужас, който ставаше все по-остър.

Когато боцманът удари един бел, Горт се обърна с гръб към мъглата и тръгна към компасната будка. Огледа я на светлината на мъждукащ фенер и не повярва на очите си. Тръсна глава, за да прогони дрямката и отново погледна компаса.

— Невъзможно!

— Какво има, сър? — попита стреснато боцманът.

— Вятърът, по дяволите! Духа от запад! Запад!

Боцманът дотърча до будката, но Горт вече препускаше по палубата и вдигаше на крак моряците.

Наведе се над носа и забеляза прорязаното въже.

— Спри кораба! Течението ни отнася! — изкрещя той, обзет от внезапна паника, и вълна от ужас заля палубата.

— Спусни задната котва! Бързайте, да ви вземат дяволите!

Точно когато моряците се втурнаха към задната котва, корабът застърга по скалното дъно, потрепера и изскърца.

Писъкът се предаде на дъските в разгорещената каюта и Нагрек и момичето замръзнаха от ужас. В следващия момент той бе вън в коридора, оставил топлата прегръдка, и препускаше към палубата. Брок отвори бързо вратата на своята каюта и видя Нагрек да тича по мостика. За миг зърна разтворената врата на каютата на момичетата, но забрави това и сам препусна лудо нагоре. Лайза бързо излезе от главната каюта, прекоси коридора и влезе в отворената врата.

Когато Брок излезе на квартердека, котвата вече беше спусната, но твърде късно. „Уайт уич“ нададе последен вик, наклони се леко вляво и тежко заседна. В този момент от мъглата изплаваха рояци сампани, забиха куки в него, а по корпуса се закатериха пирати.

Бяха въоръжени с мускети, ножове и ками. Пръв се изкачи Скрагър. В следващия миг моряците на „Уайт уич“ се биеха на живот и смърт.

Един китаец се спусна към Горт. Той стъпи встрани, после сграбчи някакъв човек за гърлото и му счупи врата. Нагрек вдигна едно желязо и замахна към настъпващата китайска орда, сред която забеляза Скрагър и други европейци. Осакати един от нападателите и се втурна към Брок, който прикриваше мостика към долните помещения. И към среброто в трюма.

Скрагър съсече един моряк, отстъпи и огледа своите хора, които атакуваха.

— Долу, по дяволите! — изкрещя той и поведе атаката срещу Брок. Още хора полетяха напред и покосиха първите от моряците, които прииждаха от долните палуби.

Брок стреля и изстрелът отнесе лицето на един европеец, после мушна празния пищов в слабините на друг и заби камата си в изкривена от злоба небръсната физиономия. Спусна се към Скрагър, който отстъпи, дръпна спусъка на насочения си пистолет, но в същия момент Нагрек се блъсна в него и куршумът отлетя безобидно в мъглата. Скрагър се завъртя, изръмжа, замахна с камата си и леко го одраска, после се хвърли в ръкопашната схватка и отново се втурна към Брок. Заби камата си в един моряк, после Брок го сграбчи за врата и те паднаха, като се счепкаха с юмруци и колене. Брок ахна, когато камата на Скрагър изхрущя в лицето му. Той се изправи, отхвърли противника си и замахна към него. Скрагър навреме се претърколи и камата се счупи, като се заби в палубата. Брок намушка със счупения нож един китаец, който го бе стиснал за гърлото, а Скрагър изтича и се скри зад хората си.

Горт нападаше китайците на горната палуба, режеше, сечеше, докато в хълбока му потъна нож, той изпъшка и падна. Брок видя това, но остана на мостика да се бие и да убива.

Долу Лайза Брок заведе Тес и Лилибет в главната каюта.

— Не се страхувайте, момичета — каза тя и затръшва вратата от външната страна.

Застана на коридора с пищов във всяка ръка и още два в джоба. Ако на мостика се появеше враг преди края на боя, това щеше да означава, че мъжът й е мъртъв или в безсъзнание. Но още четирима пирати щяха да загинат, преди да стигнат до нея.

Предвождани от Скрагър, пиратите се сблъскаха с моряците на Брок и отново бяха отблъснати. Нови моряци се изсипаха на палубата с бой. Трима от тях се присъединиха към Брок близо до мостика и се нахвърлиха върху пиратите, като ги отблъснаха назад.

Една жегла удари Скрагър по гърба и той разбра, че битката е загубена. Веднага извика нещо на китайски, хората му прекратиха боя, изсипаха се като мишки в сампаните и изчезнаха. Скрагър скочи от носа и изчезна във водата. Брок сграбчи мускета на един от своите моряци и изтича до края на кораба. Стреля в главата на Скрагър, която изплува за миг на повърхността, но не улучи и тя изчезна отново. Брок изруга, после хвърли празния мускет в тъмнината.