Чтение онлайн

— Много подходящо време. Много подходящо. Радвам се, че…

— О, между другото, Уил. Защо не отмените заповедта за изпращане на флотилията на север?

Лонгстаф се намръщи.

— Но тези дяволи отхвърлиха нашия договор!

— Да, що се отнася до императора на Манджурия. Но по това време на годината има тайфуни. По-добре дръжте корабите на едно място. И подръка.

Лонгстаф пое дъх и оправи гънките на бляскавата си униформа.

— Адмиралът не се безпокои за времето. Но ако казвате — той кихна, — какво ще правим, ако не тръгнем на север, а?

— Хайде да поговорим за това утре.

— Много умно. Да го оставим за утре. Така трябва да направим, нали? Ще се радвам да мога отново да се посъветвам с вас. Е, изглежда, всичко е готово да започнем. Между другото, възхитен съм от другия ви жест. — Лонгстаф се отдалечи радостно.

— Какво искаше да каже с това? — попита Роб.

— Не зная. Сигурно говори за среброто. Слушай, Роб. Утре го посрещни ти. Кажи му какво да прави.

— Какво значи това? — усмихна се Роб.

— Ще завзема фортовете Боуг. После ще нанеса удар по Кантон. Веднага. Ще поискам откуп за Кантон. Шест милиона таела в сребро. После тръгвам на север с попътния вятър. Както преди.

— Но той иска да разговаря с тебе.

— Сега можеш да го въртиш на малкия си пръст. Той видя среброто.

— Няма да ми се довери като на теб.

— След пет месеца ще трябва да го направи. Как го прие Сара?

— Както очаквах. Решила е да замине. — Роб погледна към платформата, където бе настъпило оживление. Лонгстаф се качваш6по стъпалата. — Много си любезен с него, Дърк, независимо от обидното му поведение. И все пак ще знам, че ще му го върнеш нали?

— Той е първият губернатор в Хонконг. Губернаторите се назначават за четири години. Ще има време и за Лонгстаф.

— А какво ще стане с могилата?

— Това вече е решено.

— Не.

— Господа — обърна се Лонгстаф към насъбралите се търговци, преди да започнем, бих желал да потвърдя принципите за владеене и разпореждане със земята, препоръчани ми от правителството на Нейно величество. — Той зачете от един официален документ: — Цялата земя принадлежи по право на Нейно величество. Раздаването й става на публичен търг, като право да я владее има този, който предложи най-висока цена за годишна поземлена рента. Годишната рента също се определя с наддаване. Наем за срок от деветстотин деветдесет и девет години. В рамките на една година трябва да се построи сграда на минимална стойност сто долара, като цената се определя върху съотношение от четири шилинга и четири пенса към долара. В противен случай разпределението на земята се обезсилва. Половината сума от предлаганата цена се плаща предварително в брой. — Той вдигна глава от документа. — Първоначално възнамерявахме днес да предложим сто парцела, но не успяхме да огледаме всички. Предлагаме приблизително петдесет, а останалите, когато е възможно. Препоръчах купувачите да получат неограничено поземлено право над парцелите си. О, да, също тези, които купуват крайбрежни земи, да могат да избират парцели в периферията и във вътрешността на страната. Крайбрежните земи са сто фута широки и обърнати към Куинс роуд по протежение на морето. — Отново вдигна поглед и се усмихна любезно. — С раздаването на земята днес предполагаме, че полагаме основите на бъдещия град. Отделна земя е предназначена за съд, правителствени сгради, дом на губернатора, игрище за крикет, пазар и за ориенталците. Формално нарекох бъдещия град Куинс таун.

Чуха се приветствени възгласи.

— Това е първата възможност да ви приветствам. Бих казал, че ни предстоят тежки времена. Но нека не се предаваме. Да се стегнем, да впрегнем всичките си сили и тогава, с Божия помощ, ще победим езичниците за чест и слава на Нейно британско величество и за славата на колония Хонконг.

Чуха се три възгласа ура за кралицата, три възгласа ура за колонията и три за Лонгстаф. Китайските зяпачи бъбреха, гледаха и се смееха.

— Сега, ако мистър Брок благоволи да отвлече мислите ви от странната промяна, която настъпи в „Ноубъл хаус“, ще обявим началото на търга.

Брок и Горт пламнаха, когато смехът на тълпата ги заля. Лонгстаф слезе от платформата и Глесинг се приближи до него.

— Трябва да повторя Ваше превъзходителство — каза той, — че не всички парцели бяха огледани внимателно поради липса на време.

— Това са подробности. Подробности, приятелю. Какво значение имат няколко фута? За всички ще има земя. Продължавай, Кълъм скъпо момче. Довиждане. — Лонгстаф тръгна към катера и когато мина покрай Струан, усмихна се и вдигна шапката си. — Утре по обяд, нали, Дърк?

Кълъм изтри потта от лицето си и погледна дребния човек, застанал до него.

— Мистър Хибс?

Хенри Харди Хибс се изпъна в целия си ръст — пет и половина фута — и се качи на платформата.

— Добър ден, господа! — поздрави той с мазна усмивка. — Енри Арди Ибс. Акционери и поземлени агенти. Официален акционер на Негово превъзходителство почитаемия Лонгстаф. На вашите услуги. — Беше мръсно противно джудже с плешива глава и раболепно поведение. — Парцел номер едно. Е, хайде, кой ще залага?

— Откъде, по дяволите, го намери, Кълъм? — попита Струан.

— Един от нашите търговци. — Кълъм чу гласа си да долита до слуха му и пожела денят да свърши по-скоро. — Работел е, за да плати превоза си от Сингапур. Там го обрали и му откраднали всички пари.

Струан слушаше как Хибс хитро и умело успяваше да покачва цената все по-високо и по-високо. После огледа тълпата и се намръщи.

— Какво има, Дърк? — попита го Роб.

— Търсех Гордън. Виждал ли си го?

— За последен път го видях да върви към Глесинг пойнт. Защо?

— Няма значение — каза Струан, като си мислеше колко странно, че Гордън не е тук. — Смятах, че той сам ще участва в наддаванията. Каква по-добра инвестиция?

Търгът вървеше бързо. Всички търговци знаеха, че една колония означаваше стабилност. Стабилността означаваше цените да хвръкнат до тавана. Особено след като на острова имаше недостиг на строителна земя. Земята означаваше сигурност — земята не може никога да се изгуби. Можеха да натрупат състояние.

Търгът продължаваше и Струан почувства, че напрежението нараства. Брок също чакаше притеснен в навалицата. Горт беше застанал наблизо и очите му стрелкаха ту Струан, ту хората, заобиколили среброто. Струан и Брок купиха парцелите, за които се бяха споразумели. Но цените бяха по-високи от очакваните, защото конкуренцията се беше изострила. После участваха един срещу друг в наддаванията за някакви дребни парцели. Струан купи няколко, от други се отказа. Напрежението сред купувачите растеше.

Бяха купени и последните от предложените крайбрежни парцели. После парцелите от покрайнините и вътрешността на острова бяха предложени и купени на високи цени. Остана единствено могилата. Беше най-голямото парче земя и най-хубавото.

— Е, господа, това е всичко — каза Хибс с прегракнал от викането глас. — Тези, които купиха земя, ще трябва да платят половината от цената веднага. Срещу квитанция от заместник-колониалния секретар. Моля, заповядайте!

Тълпата притихна изумена.

— Продажбата не е привършила! — Гласът на Струан преряза тишината.

— Да, по дяволите! — извика Брок.

— Как така, господа? — попита внимателно Хибс, почувствал нещо нередно.

— А могилата?

— Каква могила, уважаеми господа?

Струан посочи с пръст.

— Тази могила!

— Тя, ъъ, не е в списъка, господине. Аз нямам нищо общо с това, господине — побърза да каже Хибс, готов да побегне. Той погледна към Кълъм, който бе замръзнал на мястото си. — Така ли е, уважаеми господине?

— Така е. — Кълъм погледна уплашен баща си. Тишината го задавяше.