Тайната на Ескалибур
Шрифт:
Мечът се удари в шината. Чейс се протегна, за да се хване за стълбичката на пилота — така щеше да му е по-лесно да се издърпа. С няколко резки движения успя да седне върху шината, прегърна здраво стълбичката и въздъхна с облекчение…
В този миг ножът на Дина се заби в мишницата му.
Чейс се изпусна, вятърът заподмята ранената му дясна ръка. Той погледна към Дина. Тя се държеше за тръбата, която свързваше шината с корпуса, и замахваше с ръка, за да го прободе отново. Той се отмести встрани и ножът леко порна якето на рамото му. Последва ново замахване, което го пропусна на милиметри.
Тя съсредоточи вниманието си върху меча. Чейс едва успяваше да запази равновесие и не смееше да прави по-резки движения, докато не се хване отново за стълбичката с дясната си ръка. Което нямаше как да стане, докато ножът беше у Дина.
И тя беше наясно с това. Върху напрегнатото й лице за пръв път се изписа някакво подобие на усмивка. Тя замахна с ножа към меча, метал се сблъска с метала и лявата ръка на Чейс изтръпна.
Звън. Нов удар. Последван от още един. Дръжката започна да се изплъзва от дланта му.
Ако изпуснеше меча, бойният хеликоптер сигурно щеше да го последва. Ако Дина успееше да го грабне, Васюкович пак щеше да получи своята плячка. И в двата случая Чейс щеше да падне.
Звън… Звън… Мечът подскачаше в ръката му. В един миг усети, че малкият му пръст вече се свива в нищото. Дина разхлаби захвата на краката си, за да успее да се протегне още по-напред. Звън. Чейс усети как дръжката му се изплъзва.
Рускинята замахна, за да нанесе последния удар…
А Чейс измъкна резервния пълнител от кобура и го запрати в лицето й.
При все че в него имаше само седем патрона, петдесеткалибровият пълнител тежеше повече от двеста грама. Металната кутия с остри ръбове се заби в основата на носа й.
От ноздрите й шурна кръв. Дина се сви от болка и краката й се изплъзнаха от шината. Тя изпищя и политна назад, като инстинктивно протегна ръка и успя да се хване. Вятърът я блъскаше силно, и тъй като беше по-лека от Чейс, тя се справяше доста по-трудно. Докато се опитваше да достигне до шината с лявата си ръка, тя изпусна ножа и той полетя към земята.
Чейс протегна дясната си ръка и се вкопчи в стълбичката. Издърпа се нагоре и най-после успя да намери стабилност. Погледна към Дина.
Тя продължаваше да виси на една ръка, като отчаяно се опитваше да достигне до шината с другата…
Звън…
Блестящото острие на Екскалибур стърчеше на сантиметри от пръстите й.
Тя обърна глава към Чейс. Той се навеждаше също като нея преди, но неговото острие беше много по-дълго от нейното. Очите й се изпълниха със страх щом осъзна, какво се кани да направи той.
— Нет! НЕТ!
Той я изгледа със студен, безмилостен поглед, докато плавно издигаше меча нагоре. Наведе се по-близко към нея, за да може да го чуе.
— Това е за Мици!
Острието проблесна.
Отрязаните пръсти на Дина полетяха надолу, последвани от крещящата си собственичка, която се пръсна върху безмилостния асфалт на московските улици.
Но това не сложи край на проблемите на Чейс.
След миг го засипа дъжд от куршуми — военният хеликоптер го обстрелваше с 30 милиметровата си картечница. След като Дина вече не беше между живите, нямаше какво да възпира пилота.
Но той не се опитваше да свали малкия MD-500. Ако това беше целта му, досега да го беше направил. Той се целеше само в Чейс.
— Мамка му! — изпъшка той. Досега го беше спасявало единствено криволиченето на хеликоптера. Достатъчно беше куршумите да улучат която и да е част от тялото му — тя щеше да се превърне в кървава пихтия и Екскалибур щеше да падне.
Хеликоптерът рязко залитна встрани, като едва не изхвърли Чейс от шината. Мичъл беше видял трасиращите куршуми и беше опитал отбягваща маневра, спускайки се рязко надолу.
Бойният хеликоптер го последва. Малкият MD-500 беше много подвижен — но много по-големият Алигатор успяваше да следва всяко негово движение.
Чейс знаеше много добре какво възнамерява да направи Мичъл: ако успееше да се снижи ниско над улицата, той можеше да лети между блоковете и да ги използва за прикритие. Това щеше да накара и пилота на Алигатора да свали пръста си от спусъка, стига да не беше някой психопат.
Но първо трябваше да стигнат блоковете…
Хеликоптерът продължи да се спуска бързо, обсипван с дъжд от куршуми. Чейс се опитваше да се задържи върху шината, обвил здраво с ръце свързващата подпора. Изведнъж осъзна, че се намира точно под вратата на кабината, дръжката й го изкушаваше да се протегне…
В този миг хеликоптерът рязко се наклони напред, гравитацията притисна Чейс към шината. Прелетяха край един жилищен блок, който се извисяваше над тях. Мичъл вече летеше над една улица, криволичейки наляво и надясно, за да затрудни преследвача си, като едва успяваше да избегне стълбовете на уличното осветление. Бойният хеликоптер продължаваше да го преследва, но на по-голяма височина, готов за нападение.
Чейс се придърпа нагоре и успя да надникне през големия прозорец на овалната врата. Мичъл седеше на отсрещната седалка, бедрото му беше подгизнало в кръв, а очите — вперени напред.
Пилотът на алигатора се беше отказал да стреля, но продължаваше да ги следва неотстъпно. Ако решаха да се снижат, за да може Чейс да скочи на земята, той щеше да ги атакува.
Мичъл рязко зави в съседната улица. Движението запрати Чейс към вратата. Мичъл обърна глава, привлечен от неочаквания шум, и разшири очи от изненада, щом го забеляза. Алигаторът продължаваше да ги преследва, въпреки рязката промяна в курса на мишената му.
Мичъл можеше да се протегне и да отвори вратата, но за да лети, му трябваха и двете ръце. Чейс прехвърли Екскалибур в дясната си ръка. Борейки се с вятъра, той протегна лявата към дръжката на вратата…
И се вкопчи в нея. Вратата зейна широко и вятърът я блъсна в рамката. Чейс се хвана за седалката и вкара главата и раменете си в кабината.
— Еди! — извика Мичъл. — Къде е мечът?
— В мен!
— Скачай вътре тогава!
— Не! Първо трябва да свалим тоя хеликоптер!
— Да не си полудял? — изкрещя Мичъл, като направи поредния остър завой. Вратата отново се отвори, след което рязко се върна назад, нанасяйки болезнен удар върху раменете на Чейс. — Онова е боен хеликоптер! А това нещо не е!