Чтение онлайн

Той лежеше без да мърда, проснат върху счупената стълба. Върху него се сипеше бетонен прах. Ехото от удара заглъхваше, за няколко секунди единственият звук, който се чуваше, беше пропукването на останките от горящия хеликоптер.

След това Чейс се разкашля.

— Мамка… му… и огън! — изхриптя той, като изпълзя изпод наклонената рамка и се просна в калта. Лежеше на не повече от двайсет фута от основата на крана. Падането му се беше забавило със срутването на кулата, но въпреки това той се беше стоварил на земята по лице от десет фута височина, а това не можеше да не му причини болка.

Но дори само фактът, че беше успял да изпълзи изпод крана, му подсказа, че няма нищо счупено, макар че в лявата си ръка, пострадала година по-рано, усещаше тежко, неприятно пулсиране. Главата също адски го болеше; той разтърка челото си и осъзна, че кърви. Към раната, която беше получил при изскачането през прозореца в къщата на Васюкович, се беше прибавила още една.

Мисълта за руснака си проби път в замъгленото му от болката съзнание. Чейс се надигна и седна. Нямаше представа какво се е случило с Нина. А колкото до Мичъл и Екскалибур…

След няколко секунди вече имаше отговор на втория си въпрос. Над главата му се разнесе бръмчене и малкият хеликоптер започна да се снижава, а парчетата от счупените му шини стърчаха като пречупени крака на насекомо. Докато наблюдаваше кацането на хеликоптера върху строителната площадка, той забеляза Екскалибур да стърчи от калта до основата на крана като блестящ надгробен кръст. В какъвто едва не се беше превърнал за Чейс.

Все още дишайки тежко, той закуцука към меча. Не му бяха нужни много усилия, за да го измъкне от земята.

Екскалибур беше в ръцете му.

Но болката беше твърде силна, за да ликува. Той се обърна изморено и видя хеликоптера, който кръжеше нестабилно над голяма купчина пясък. Преди Чейс да успее да си зададе въпроса какво, по дяволите, прави Мичъл, хеликоптерът рязко падна върху меката купчина. Перките му продължиха да се въртят и го заровиха още по-дълбоко в пясъка, но Мичъл вече беше изключил двигателя и изскочи от кабината, като хукна с всички сили към ранения Чейс. Зад гърба му хеликоптерът изхълца и най-после се спря окончателно да се върти, а перките му се забиха в пясъка.

— Дявол те взел, копеле откачено! — кресна Чейс. — Голям късмет извади, нали? Можеше да станеш на кайма!

— Не можех да чакам повече — каза мрачно Мичъл и извади телефона си. — Нямаше как иначе да се приземя, освен това полицията и пожарната пътуват насам, видях ги отгоре. Трябва да се махаме от тук, преди да са дошли. Цял ли си?

Чейс посочи разкъсаните си дрехи и окървавена кожа.

— В страхотна форма съм! Ами Нина?

— Не знам. Ти имаше предавател — аз изгубих контакт с нея в мига, когато излязохме извън обхват. Да вървим. — Докато излизаха през портала на строителната площадка, той се обади по телефона и бързо даде някакви заповеди. Чейс вървеше след него с меча в ръка.

Час по-късно вече бяха в тайната квартира, невзрачен апартамент в също толкова невзрачен жилищен блок на няколко мили от строителната площадка. Успяха да се махнат оттам тъкмо навреме, преди да се появи полицията — промъкнаха се през разни тъмни улички, докато най-накрая не ги прибра същият шофьор, който ги беше откарал до склада на Приковски, само че лъскавият му джип беше заменен от далеч по-дискретен старичък фолксваген голф.

— Знаеш ли как е Нина? — попита Чейс, след като Мичъл приключи поредния разговор. Самият той се беше обадил на Приковски и беше научил, че момичетата му са си тръгнали от имението, но Нина не е била с тях. Това би могло да означава, че някой друг я е откарал в Москва, но въпреки това тревогата му растеше.

— Още не — отвърна рязко Мичъл. — Но Васюкович е в движение — частният му самолет току-що е излетял от летището във Внуково. Обзалагам се, че и той е на борда му.

— Може би не иска да е наблизо, когато руснаците започнат да разпитват защо лъскавият им новичък боен хеликоптер се е разбил в центъра на Москва. На бас, че на онзи тип Мишин му се иска въобще да не е приемал длъжността. Доста трудничко ще му бъде да обясни случилото се.

Мичъл се накани да каже нещо, но телефонът му завибрира.

— Да — каза той и докато слушаше думите на човека отсреща, очите му се разшириха. — Да, дай му телефона. Обажда се Васюкович — каза той на Чейс.

— Пусни го през високоговорителя — отвърна Чейс. Мичъл се намръщи, но го направи.

Чу се щракване при прехвърлянето на връзката и след това от говорителя се разнесе глас. Васюкович.

— Там ли си, Джак?

— Тук съм, Леонид — отвърна Мичъл. Бученето, което се чуваше като фон подсказваше, че милионерът наистина се намира в самолета.

— Ти открадна нещо от мен. Ти и Чейс. Предполагам, че той е с теб сега.

— Да, тук съм — рече Чейс. — Ако се чудиш къде е Дина, да знаеш, че я изпуснах по пътя. Между другото, съжалявам, че ти развалих купона. Стори ми се доста забавен.

— Такъв си беше — отвърна Васюкович, като под привидно спокойния глас се усещаше гневът му. — Но това няма значение. Правя си ново парти, тук, на самолета. И имам един много специален гост.

Чейс беше обзет от страх. Знаеше кого има предвид Васюкович.

— Ако посмееш да я нараниш… — започна той, но Мичъл му даде знак да замълчи.

— Добре ли е тя, Леонид? — попита американецът.

— Засега. В теб има нещо, което искам, аз имам нещо, което ти искаш… или поне което Чейс иска.

— Дай да говоря с нея — поиска Чейс. Той погледна Мичъл предизвикателно, очаквайки от него знак да замълчи, но агентът на DARPA стоеше със замислено, почти пресметливо изражение на лицето.

Но Чейс въобще забрави за него и за мислите му в мига, когато чу гласа на Нина.

— Еди? Ох, слава богу, че си добре! Не знаех, какво се е случило, само чух нещо за катастрофа на хеликоптер.

— Да, просто обичайният работен ден за АСН. Ти добре ли си?

— Да. Съжалявам, заловиха ме, когато се опитвах да изляза от къщата.

— Това е причината истинските тайни агенти да не участват в токшоута — обади се саркастично Круглов някъде отзад.

— Разпознах я — каза Васюкович, — но не достатъчно бързо, за съжаление. Маскировката й беше много ефектна. Въпреки това — продължи той с твърд тон, — вече е в ръцете ми. Искам меча, Джак. Отнеси го в дома ми до един час и аз ще освободя доктор Уайлд. В противен случай ще се наложи да я… изпусна.