Чтение онлайн

— Ще трябва да импровизираш! — Чейс погледна напред и видя една висока, нова сграда, която се извисяваше над жилищните блокове. Уличните лампи осветяваха скелета на висок строителен кран, който стърчеше до нея — там се строеше друга кула. — Онзи кран! Спусни ме на върха му!

— Какво?

— Това е единствения начин да се отървем от тях! Действай! — Чейс се спусна отново върху шината и затвори вратата, пресичайки протестите на Мичъл.

Алигаторът продължаваше да ги преследва, дори беше скъсил разстоянието, за да може да види какво прави Чейс. Той се зачуди какви ли изводи ще си направи пилота от това, че нарочно беше останал навън.

Реши да му остави още нещо, върху което да размишлява.

— Хей! — изкрещя той и размаха меча към хеликоптера, който отново се издигаше. — Това ли искаш? Тогава ела и си го вземи, задник такъв!

На носа на бойния хеликоптер светна прожектор и лъчът се фокусира върху Чейс. Мечът проблесна на ярката синкава светлина.

Боядисаното в оранжево рамо на крана премина край тях, малкият MD-500 се опитваше да се задържи успоредно на него. Чейс погледна надолу. Намираше се поне на 200 фута височина, земята в основата на крана беше покрита с греди, бетонени блокове и всякакви други подобни неща, които въобще не гарантираха меко приземяване.

— Какво правя тук, по дяволите? — запита се той, докато се навеждаше напред…

И скочи.

Хеликоптерът се намираше само на пет фута над стрелата на крана, но силата на удара в тръбната метална рамка можеше да се сравни с удара на бейзболна бухалка в гърдите. Единият му крак се подхлъзна. Чейс започна да се плъзга надолу като пожарникар по стълба, докато не се спря с болезнен удар в по-ниската хоризонтална греда.

С изкривено от болка лице той се издърпа нагоре. Хеликоптерът на Мичъл се беше отдалечил, но Алигаторът беше забелязал скока на Чейс и сега правеше остър въздушен пирует, за да се върне обратно при него.

Той застана изправен върху хоризонталната греда и се хвана здраво за горната. Върхът на високата отвесна кула се намираше на около трийсет фута. Той започна да се изкачва нагоре, а Екскалибур се удряше в оранжевия метал.

Духаше топъл вятър, с мирис на изгорял бензин. Алигаторът се появи от другата страна на крановата греда и заслепяващия му лъч освети лицето на Чейс. Той наведе глава и продължи да се изкачва. Въпреки силната светлина той успя да види пилота в кабината — и картечницата, монтирана върху късото дясно крило. Един изстрел щеше да бъде достатъчен.

До върха оставаха само още десет фута, но мерникът на картечницата беше насочен към гърдите му и пилотът се усмихваше триумфално…

В този миг Мичъл изскочи над Алигатора, зависна над ротора му и буквално натисна малкия хеликоптер надолу. Шините му докоснаха свистящия кръг и мигновено се разхвърчаха на парчета в облак от искри, но перките на големия хеликоптер също се натрошиха и парче от тях профуча като бойна брадва край главата на Чейс. Изгубил баланса си, армейският хеликоптер започна да се върти и опашката му застрашително започна да се приближава към крана.

Чейс ужасено се вкопчи в гредата на крана и изпусна Екскалибур, който полетя надолу. Но той веднага забрави за него и се хвърли към кулата…

Хеликоптерът се удари в крана.

Той се разтресе от сблъсъка с деветте тона метал и стрелата му се завъртя около оста си много по-бързо, отколкото скърцащите зъбни колела можеха да понесат. От двигателя на хеликоптера блъвнаха пламъци, последвани след по-малко от секунда от мощен взрив. Пилотът катапултира, оставяйки след себе си следа от ракетното гориво.

Хеликоптерът полетя към земята, въртеливото му движение го отдалечаваше от основата на крана, докато най-накрая се разби в купчина греди и избухна в пламъци. Дори увисналият на ръба на кулата Чейс усети горещината от експлозията.

Целият кран се разтресе от удара. Стълбата за изкачване стигаше до основата на крана, която беше обвита в дима от горящия хеликоптер. Чейс се опита да намери нещо по-стабилно, върху което да стъпи, след което се промуши през рамката и стъпи върху стълбата. Дишането на пушека едва ли беше здравословно, но това беше единствения начин да стигне до земята…

Над него се разнесе гръм като от ловджийска пушка. Той вдигна глава и видя, че един от напречните пръти в гредата се е отчупил в единия край, заварката просто не беше издържала на напрежението.

След миг се отчупи още един прът, после още един. Цялата греда затрепери и се огъна под собствената си тежест. Последва верижна реакция, всеки отчупен прът засилваше тежестта върху останалите.

Чейс ги наблюдаваше ужасено, след което издърпа ръкавите на коженото яке върху дланите си и се вкопчи в рамката на стълбата. Кранът щеше да поддаде всеки момент…

С оглушителното скърцане на разкъсващ се метал, гредата се прегъна като хартия на мястото, където хеликоптерът се беше блъснал в нея и се устреми към земята. Кулата се наклони, масивните бетонени тежести, прикрепени към кабината на оператора, я теглеха към земята.

Като гигантска секвоя, отсечена от дървосекач, масивният кран бавно, но неумолимо започна да пада.

Покрил дланите си с кожените ръкави, Чейс стисна здраво рамката, отстъпи от стъпалата и се плъзна надолу.

Използвайки краката си за спирачки върху вертикалните оси, той летеше надолу по тресящия се кран.

Падащата кула започна да се накланя все по-бързо. Той вече не се плъзгаше вертикално — кранът се наклони на пет градуса, след това на десет, хоризонтът се издигаше над нивото на погледа му, а земята неумолимо се приближаваше.

Кожата, която защитаваше ръцете му, вече започваше да се прокъсва, но той не можеше да си позволи да се пусне — намираше се твърде високо и нямаше да оцелее след падането.

Двайсет градуса, трийсет, металът край него се кривеше и се разкъсваше…

С оглушителния трясък на разцепващ се бетон, кулата се откъсна от основата си.

Чейс все още се плъзгаше надолу по стълбата. Навлезе в мазния пушек, отвори парещите си очи и видя калната земя да се приближава към него с нарастваща скорост. Стисна релсите с всички сили. Усещаше горещината от триенето да прониква през кожата, която се накъсваше и прогаряше, но все пак успя да забави падането си. Но дали не беше твърде късно…

Кранът рухна.

Първи паднаха бетонните тежести и разтърсиха сриващата се конструкция из основи. Чейс отскочи от стълбата и се блъсна в рамката за гърба си, после отново бе запратен срещу стъпалата, след което разбитият кран утихна.