Чтение онлайн

Хаяк не е толкова убеден:

– Ти имаш предположение, драги приятелю. Нямаш недвусмислено потвърждение и следователно това са само догадки, а не истинско знание.

– Може би си прав.

– Сигурен съм, че съм прав – самодоволно заявява Хаяк. – Тъй че Андреас, приемайки, че не знаеш истината, приемайки, че нямаш потвърдени сведения за случилото се, ти трябва да приемеш, че не притежаваш обоснована истинска вяра и следователно не притежаваш реално знание.

Папският съветник отпива глътка кафе и се замисля над тези философски разсъждения. Оставя бялата чашка и заявява:

– Ако ме попита, ще кажа на Светия отец, че не притежавам повече знание от това, което той самият знае или предполага. Ако поиска да споделя с него нещо повече от истинско знание, ще те предупредя.

Хаяк кимва одобрително. Това е най-доброто решение за него. Отхапва ново парче от сладкиша и се замисля колко още може да каже на гърка. До днес можеше да споделя с него доста подробности по тези деликатни въпроси. В светлината на дискусията от последните минути това може да се промени.

– Имаш познат в Лос Анджелис. Може би в бъдеще ще е по-добре аз да контактувам с него.

Патикос разбира какво означава това предложение. По този начин ще може да избегне всеки въпрос за бъдещото знание. Може да се дистанцира от проблема. Но това удобство идва на определена цена. Загуба на контрол. Гъркът съзнава, че остави ли юздите в ръцете на Хаяк, повече няма да може да си ги върне.

Двамата мъже прекарват следващите няколко минути в съзерцателно мълчание, подхранвано от глътки кафе. Всеки размишлява за възможните последствия от предложението на Хаяк не само за църковните им общности, а и за личния им живот.

След известно време Патикос иска сметката. Плаща и записва име и телефонен номер на една салфетка. Колебливо я подава на приятеля си.

– Нали съзнаваш, че повече не трябва да се срещаме. Поне в близките години. Може би никога.

Хаяк неохотно взема салфетката.

– Да, знам.

Двамата се изправят. Прегръщат се и се целуват по двете бузи, после излизат от кафенето и тръгват в различни посоки. Гъркът се връща в папския дворец, съзнавайки, че един ден ще трябва да поиска прошка за това, което току-що направи.

1 Благодаря (ит.) – б. пр.

2 Италиански десерт от маслено тесто с пълнеж – б. р.

38

ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици е със зачервени очи и толкова изтощена, че се изкушава да звънне в службата и да си вземе болничен.

Амбър и Джейд изплакват очите си по време на закуската. После започват да крещят и да я обвиняват. След това отново плачат. Накрая трите се прегръщат и започват да се извиняват, преди да замълчат и да потънат в мрачни размишления за живота в разбито семейство.

След известно време Мици успява да се мобилизира. Събира мислите си. Рязко се връща към нормалния живот.

– Хайде, момичета, животът продължава. Никой не е болен от рак. Никой не е умрял. Бъдещето е пред нас. А вие отивате на ски!

Подкупът върши работа. Но само засега. Цветните дрехи вдъхват кураж. Тя оставя ключовете на една съседка, за да отвори на ключаря, когато дойде да смени бравите, закарва децата на училище и отива на работа.

Опитва се да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Сякаш е просто един обикновен скучен ден. Обаче не е. Денят е ужасно различен. Първият ден като самотен родител. Първият ден като жена, която се готви да започне дело за развод. Обажда се на адвоката, чийто телефон е намерила в интернет, и си записва час за идната седмица. Би предпочела да говорят още днес, но той е зает. Жалко, би било добре да използва събраната инерция. Неволно докосва своя „Смит и Уесън“, пистолета, който държеше насочен към съпруга си снощи.

Дали беше готова да стреля по него?

И още как!

Да го убие, или да го рани?

Това е по-труден въпрос.

Докато се опитва да си отговори, осъзнава, че зад цялата омраза, белезите, синините и контузиите все още се крие ефирна нишка любов – тънка връзка към доброто старо време. Мици включва компютъра и отпива от голямата чаша кафе. Някой ден трябва да намали този наркотик, може би да се изчисти напълно и да започне да пие по една кофа чиста вода, както правят всички добри момичета. Но не и днес. Днес Мици напомпва организма си с кофеин и смята да поддържа високата му концентрация през целия ден.

Сега се иска да не беше изпращала Ник да издирва близките и приятелите на Тамара. Би предпочела да е до нея в този момент, да даде енергия, положителен тласък, който да помогне да продължи. Но пък, от друга страна, по-добре, че го няма. Ако му разкаже за Алфи, той вероятно ще побеснее и може да направи нещо, за което после ще съжалява.

Поглежда бъркотията върху бюрото си. Купища листа и папки. Нима тя го е оставила така? Обикновено не е толкова разхвърляна. Сигурно е забравила да го подреди или някой друг е търсил нещо и се е отказал по средата. Върху бюрото са натрупани криминални доклади, протоколи от разпити, банкови извлечения, разписки и архивни документи на Тамара Джейкъбс и съпруга Дилан. Плюс бонусите, които с много труд измъкна от Сара Кени: работните записки на Тамара и няколко флашки. Разпечатките от файловете са цяла планина – множество различни варианти, подредени по номера и дати: „Плащаницата“ – чернова 1, 10 януари; „Плащаницата“ – чернова 10, 26 юли...

Мици решава да започне от самото начало. Първият вариант сигурно е най-незавършен, но може да е най-ценен. В по-късните чернови може някои неща да са премахнати, обработени, замаскирани. Тя вдига краката си върху бюрото, обляга се удобно назад и започва да чете. Отдавна не е чела нещо различно от вестник или списание – това е още нещо, което трябва да промени в новия си живот. Мици разлиства страниците и се опитва да хване нишката на сюжета между указанията за заснемане на отделните сцени.

ПЛАЩАНИЦАТА

Тамара Джейкъбс

НАДПИСИ

Празен екран. (Трябва да създава усещане за продължителна и всеобхватна празнота.) Гледайки тази тъмнина, зрителят се чувства затворен, объркан, в безизходица.

От дълбините на нищото се чува вой на пустинен вятър.

Гръмотевица.

Тътенът прелива в звука от чук, който забива пирони в дърво. Воят на вятъра се засилва. После отслабва до звука от женски плач и стенания.

Екранът все още е тъмен.

Като фон започва постепенно усилваща се тягостна музика.

Изведнъж на екрана се появяват черно-бели образи. Позитивни и негативни снимки на лицето от Торинската плащаница.