Чтение онлайн

– Бъдете така любезна и ми позволете да довърша – измърморва Маевски, като я поглежда строго. – Липсата на документация не е нещо необичайно. През изминалите две хиляди години много неща са се загубили или са били унищожени. Жалко е наистина, но много документи и свидетелства, свързани с плащаницата и други важни религиозни реликви, са изчезнали през вековете.

– От личен опит, отче, знам, че важните документи се губят или биват унищожавани само тогава, когато някой го иска.

– Ние не сме дребни мошеници, които крият данъци, нито измамници, детективе – обидено изтъква Маевски.

Възмущението му не трогва Мици:

– Фалшификаторите са си фалшификатори, отче, дори да са президенти, политици или духовници.

Той въздъхва отегчено:

– Знаем от документирани източници, които притежаваме, че след пожара във Франция през 1532 г. четири монахини от Ордена на света Клара са възстановили значителна част от плащаницата. По същия начин можем да докажем, че подобна реставрация е извършена и през 1694 година.

– Не искам да ви притеснявам, отче, но това са шестнайсети и седемнайсети век, доста след тринайсети век, откогато е датирано платното.

Маевски се обръща настрана и дръпва горното чекмедже на бюрото си. Прокарва пръсти по подредените вътре зелени папки. Изважда една от средата.

– Виждали ли сте качествени снимки на плащаницата, детективе?

– Само тези, които са в Интернет.

– Те са с лошо качество. – Отецът отваря папката. – Ето. – Подава два листа. – Това са снимки с висока разделителна способност, направени с одобрението на Църквата. Отляво е предната страна на плащаницата, а отдясно – задната.

Мици ги разглежда както ако бяха снимки от местопрестъпление – първо поглежда всичките набързо, после се връща на първата и се взира внимателно във всички детайли.

Той се приближава със стола си и прокарва пръст по скръстените ръце на мъртвеца на лявата снимка.

– Това е отпечатък от мястото, където един от железните гвоздеи е бил забит в китката на Божия Син – не в дланта, както мнозина са считали, а между костиците в основата на китката. – Отецът премества пръста си върху торса. – Тези бледи кръстосани линии са следи от флагрумите на войниците...

– Флагруми?

– Камшици с метални шипове по дължината на кожения език.

Мици ясно вижда всичко, което описва Маевски. Детайлите са впечатляващи. Специалист по смъртта и мъртъвците като нея дори би могъл да различи посоката, в която е текла кръвта от раните.

Маевски забелязва стъписването пред това тайнство – пред чудото.

– Трудно е за обяснение, нали?

– Така е – съгласява се тя, като се вглежда в друга снимка – увеличено изображение на главата и лицето.

Изглежда смразяващо истинско. Тя напряга паметта си, но не си спомня да е виждала или дори чувала за труп, който да е оставил отпечатък върху какъвто и да е плат или тъкан.

Старият духовник се навежда към посетителката си. Тя усеща топлия му дъх, все още миришещ на супа.

– Детективе, нямам представа какво разследвате, но ви съветвам да бъдете много внимателна. – Той нежно погалва снимката в скута и добавя с наставническия тон на изповедник. – Сега гледате лицето на нашия Господ Бог. Помнете, че един ден Той ще гледа вас и Той, с цялата Си милост, ще ви съди така, както сега вие съдите Него.

3 Свещена плащаница (ит.), името, с което е известна Торинската плащаница – б. р.

41

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

Джей Джей не може да погледне жените, изнизващи се от цеха след края на работния ден. От гласовете им му се повдига. Повръща му се от тази кипяща, гъмжаща тълпа. Сред глупашкото им бърборене чува гласовете на Харисън и Бас, които не спират да сипят обиди по негов адрес.

Той се оттегля от машинното в кабинета си. Чувства се отново като гимназист. Спомня си как по-едрите, по-големите момчета го тормозеха, издевателстваха над него. Тези мисли карат стомаха му да се свива.

Джей Джей сяда зад бюрото си, затваря очи и навежда глава. Той знае какво се случва. Те са зли. Порочни Слуги на злото. Изпратени са като изпитание за решителността му. Пуснати на земята, за да му пречат, да унищожат всичко, което той защитава и което е призован да осъществи. Напразно – няма да успеят. Той няма да им позволи. Някой почуква по стъклото. Той вдига поглед. Вижда лицето на Харисън през стъклото. Зинала с мръсната си, скверна уста. Прави му обидни жестове с ръка. След като зяпа няколко секунди ужасеното му лице, тя се изкикотва и си тръгва. Той е като вцепенен. Тя отново го унижи. Харисън и Бас ще превърнат живота му в ад. Знае, че ще стане така.

Той става от бюрото вбесен, връща се в цеха. Тръгва по редовете, изключва машините. После проверява прозорците, чешмите в тоалетната, електрическите чайници и другите уреди в малкото кухненско отделение. Гаси лампите. Връща се в офиса и отваря стария метален шкаф под неработещия компютър и купчина листа в единия ъгъл на стаята. Преглежда личните досиета, докато открива двете, които търси – на Харисън и на Бас.

Добра новина – двете живеят в един и същи квартал. Недалеч от работата. Всъщност съвсем близо. Той си записва адресите и телефонните им номера и пак прибира досиетата. Гаси последните лампи и заключва. С приповдигнато настроение, потегля в мрака.

42

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

До края на работния ден основното занимание на Мици е да урежда пътуването на Ник и да избягва срещите с Матюс, който час по час получава досадни обаждания от кого ли не – от кмета до главния комисар. Горкият човек изглежда сякаш всеки момент ще му избият уплътненията.

Вечерта Мици смята да вземе за момичетата безалкохолно и хубав сладолед от някоя закусвалня. Да се утешат с нездравословна храна. Женска вечер вкъщи, преди да отидат на ски. Ще се отрази добре и на трите.

По пътя към къщи телефонира на Ник, като се подготвя да чуе куп ругатни.

– Ало – изпращява гласът му от слушалката на хендсфрито.

Тя увеличава звука.

– Не трябва ли да казваш „бонжур“ или нещо такова?

– Ха-ха, много смешно. Мисля, че на италиански се казва „бонджорно“.

– Съвсем скоро ще разбереш. Приготви ли си багажа?

– Тъкмо го натоварих в колата и се каня да тръгвам. Много ти благодаря, Миц. Само за това си мечтаех, преди да се уволня – да се кандилкам няколко хиляди километра, за да преследвам духове.