Чтение онлайн

Мисълта за тази жестокост кара детектива да въздъхне. Той поглежда между бедрата на жената и под гърдите . Не изглежда да е била сексуално насилена. Професионални убийства. Нито повече. Нито по-малко. Той слиза на долния етаж и отваря вратата.

Ник го поглежда изнервено:

– Защо се забави толкова?

– Сакони е мъртъв. Също и жената, с която е бил през нощта. Закъсняхме.

Ник пристъпва напред.

– Не. Не може да влизаш.

– Какво?

– Ще се обадя в полицията. Не можем да оставим труповете така и не можем да замърсяваме местопрестъплението повече, отколкото вече го направих.

– Обади им се тогава. Обаче аз ще вляза. Убиецът на тези хора може да е убил и Тамара Джейкъбс.

Гория неохотно го пуска да мине. Ник изтичва горе, вземайки по две стъпала наведнъж. Когато влиза, момичето сякаш го гледа. Долният чаршаф е наквасен с кръв. Той спира, изважда блекберито си и включва камерата. Бързо и професионално обикаля стаята и прави колкото може повече снимки. Качва се на един стол и заснема всичко отгоре. После се приближава и фотографира раните в близък план.

Чува Гория да говори по телефона на долния етаж и предполага, че полицията скоро ще дойде. Прибира блекберито в джоба си, влиза в банята и взема рулото тоалетна хартия от подставката.

Телата са близо едно до друго в леглото – убиецът сигурно е влязъл в пряк контакт, може би е опрял дрехите или кожата си в тях. На въжетата, стягащи китките на Сакони, намира два черни косъма, вероятно оставени от ръцете на убиеца, когато е връзвал възлите. Ник откъсва няколко парчета тоалетна хартия и с тях внимателно взема пробата.

Премества се при мъртвото момиче. Тиксото. Има макар и малка вероятност убиецът да е оставил отпечатъци върху тиксото, с което е залепил устата . Ник знае, че ако го махне, патологът ще разбере. Знае, че карабинерите ще побеснеят, ако бърника по телата.

Въпреки това го прави. Пресяга се над момичето, хваща края на тиксото и го отлепва. Кожата се вдига, бяла и гладка, и въпреки че е мъртва, той потреперва. Тиксото виси от ръката му като леплива лента против мухи. Не му се иска да залепва двата му края един за друг – може да заличи отпечатъците. Затова бързо, но внимателно го залепва върху огледало на тоалетката в стаята, и го заглажда.

– Ник, идвай!

Ник вдига столчето пред тоалетката и удря с него огледалото. Когато се навежда, чува стъпки по стълбите и бързо прибира парчето със залепеното тиксо.

Гория се показва на вратата с телефон в лявата ръка.

– Какво правиш?

– Няма значение. Дай ми ключовете от колата.

110

САНТА МОНИКА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Все още обхваната от мисли за зомбирания компютър, Ейми Чан завършва сутрешния си крос по белия калифорнийски пясък.

Кой проникна в машината и провали работата ? Часове усилен труд. Десетки файлове. Тя се моли на Господ поне някои от документите да бъдат спасени.

Взема си душ, после слага дънки и розово горнище на анцуг. Очертава се хубав ден и с чаша портокалов сок в ръка, тя отваря остъклената врата и сяда на огряната от слънцето тераса. Някой е вкарал вирус в компютъра , а последният човек, който изпрати нещо, беше британският професор Хейстинг-Смит. Не се връзва. Университетът в Кеймбридж не би допуснал изпращане на заразени файлове. Защитните им системи би трябвало да засекат подобно нещо. Но фактът си е факт – програмите се изтриха, след като той изпрати докладите си. В понеделник ще го сподели с охраната, за да провери дали не могат да направят нещо.

Ейми изпива сока и си спомня, че е обещала на Мици да даде професионално мнение за плащаницата. Влиза вътре и включва личния си лаптоп. Един час трябва, за да си спомни всичко, което бе написала в службата, преди компютърът да изгърми. После резюмира информацията за движението на плащаницата през последните няколко века – като най-достоверна е тази от тринайсети век до наши дни.

Тринайсети век

Рей сюр Сон, Франция. Съхранявана в замъка.

Русийон, Франция, 1287 г. Тамплиерите излагали на показ дълго ленено платно с отпечатан на него мъжки лик.

Четиринайсети век

Антон, Крюзей, Рюмийи и Морне, (Франция), Женева, 1358-1389 г. Плащаницата се съхранява в различни имения.

Петнайсети век

Монфор, Франция, 1418 г. За кратко престоява в замъка Монбар край Монфор.

Сен Иполит сюр Ду, Франция, между 1418 и 1453 г.

Шестнайсети век

Торино, Италия. От 1578 г. почти постоянно се съхранява в Торино (освен през Втората световна война, когато прекарва седем години в абатството Монтеверджине в Авелино).

Ейми преглежда списъка. Ако използваме полицейския термин, последователността на съхранение е, меко казано, нарушена. Вещественото доказателство – самата плащаница – би могло да бъде фалшифицирано и замърсено хиляди пъти. Най-голямо съмнение буди липсата на по-подробни сведения за времето преди тринайсети век. Никой съд в света – освен може би във Ватикана – не би я присъдил на Исус Христос.

Ейми изважда кафяв бележник „Молескин“ от чантата си. Вътре има залепена малка снимка на плащаницата. Отдолу са записките, които е направила въз основа на предположението, че отпечатъците върху плата са от кръв:

• Множество „кървави следи“ на главата, където според легендата е била надяната короната от тръни.

Забележка: От задната страна на главата също има следи, отговарящи на прободни рани от дълги бодли и съответстващите им линии от кървави струйки.

• Трудно е да се обясни от какво друго биха могли да са оставени тези прободни рани, освен от корона/венец от тръни.

• Вероятна фрактура на носа и увреждане на носния хрущял.

• Десетки белези по тялото и ръцете, вероятно нанесени от жестоко бичуване. Белезите са достатъчно големи, за да са от разкъсвания на кожата.

• Изразени „кървави следи“ на лявата китка, отговарящи на прободна рана от гвоздей през точката на Десто.