Чтение онлайн

• Палците са извити навътре като при увреждане на срединния нерв.

• Ясно различима рана в гърдите между петото и шестото ребро – съответства на пробождане с копие.

Ейми пак преглежда отделните точки. За нея вече няма съмнение какво означават отпечатъците. Жертвата е била безмилостно бичувана, върху главата е бил нахлузен обръч с множество остри краища и е била разпъната на кръст. Но нищо не дава отговор на най-важния въпрос.

Кой е бил този човек?

111

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Джени Харисън се събужда със страшно главоболие. Едва когато отваря очи и поглежда напукания и покрит с паяжини таван, споменът за събитията от изминалата нощ бавно се възстановява в главата . Това не е нейната квартира. И не е сама в леглото. До нея лежи гол мъж. Тя се извърта на една страна и разпознава в косматото туловище един тип, с когото беше пила в бара. Дръпнаха два джойнта, той плати сметката и в крайна сметка отидоха у тях да си допият с долнокачествено бяло вино и да пушат кокаин.

Сега Джени се пита каква цена е платила за неговата щедрост и компания. Един поглед към пода е достатъчен. Дрехите са разхвърляни навсякъде. Тя се надига от увисналия матрак и се довлича до банята точно преди да повърне. От опръскания с драйфано умивалник си личи, че странният креватен партньор все още е извън строя. Пуска водата и се замисля за душ. Много се иска, но така рискува да събуди онзи кит, а няма да понесе, ако трябва да говори с него. Затова поднася устни към крана и оплаква устата си от чудати остатъци храна, наплисква лицето си и изтрива следите от грима с кърпата на домакина.

Пет минути по-късно е пред блока и се чуди къде, по дяволите, се намира. Отначало не разпознава мястото, но после си спомня. Беше дошла пак да тропа по вратата на Ким. Потисната и раздразнена, мина през един бар близо до парка „Холенбек“, тя и момичетата често ходеха там, ако нямат много работа и имат нужда да заработят малко.

Джени тръгва пеша. Минава по друг маршрут, така че да мине пак покрай Ким като последен опит да я намери. Когато се качва по стълбите до етажа на приятелката си, вече се чувства изтощена. Решава, че няма смисъл да тропа, затова вдига капака на процепа за писма и изкрещява с все сила през него. После опира гръб до стената и се свлича на пода. През главата минават всякакви неща. Ким може да е предозирала. Може да е повърнала и да се е задушила в собствената си гадост. Да е паднала и да си е разбила главата. Може да се е случило всичко.

Тя се обръща и отново изкрещява през процепа. Две от трите врати на етажа се отварят.

– Стига си крещяла! – изревава Холи Каниф, яка съседка, която се показва по комбинезон.

Джени отново се свлича на земята.

– Тя е вътре, знам, че е там и се е случило нещо.

– Тая курва сигурно пак се е надрусала и кърти – изръмжава Каниф. – Я се омитай и ни остави да почиваме. Цяла нощ съм работила.

– Да го духаш! – наругава я Джени и показва среден пръст.

Мъжът на Каниф, Кийган, също се показва на вратата, по мръсносив потник и боксерки.

– Какво става?

– Ким ми е приятелка. Тревожа се за нея.

– И к’во?

– Мисля, че е вътре, и е пострадала.

– Дръпни се. – Кийган Каниф оглежда вратата. – Направи място.

Джени се измъква настрани. Кийган се прицелва в ключалката и я изритва със засилка. Тя удържа и той почти се пльосва по задник.

– Мамка му.

– Откажи се, мечо. Сигурно се е запила някъде. – Холи Каниф махва към Джени. – Тая смахната кучка само си въобразява.

Кийган обаче не смята да се отказва. Гордостта му е наранена, пък и не се случва всеки ден да разбиеш нечия врата, без ченгетата да те окошарят. Този път той се засилва по-отдалеч и с по-голяма скорост. Блъска вратата с рамо и тя се отваря. Кийган се сгромолясва в стаята. Пльосва се по очи върху мръсния килим. Жена му влиза след него, следвана от Джени и стария Добс, който също е излязъл да види каква е тази гюрултия.

– Как смърди! – възкликва Холи Каниф, закривайки нос с ръка, докато помага на мъжа си да се изправи.

Джени минава покрай тях и влиза в дневната. Ким я няма. Проверява в малката кухня и къта за хранене. Тъпата кучка може да е заспала пияна на пода. Нищо. Джени започва да се чувства неловко. Тая крава Холи май е права. Ким е отишла да купонясва с някой тип.

Отваря спалнята. На пода има тяло. Труп. Увит от глава до пети с белия чаршаф от леглото на Ким.

112

ТОРИНО

Двама карабинери вкарват Фабио Гория в стаята за разпити и го оставят да се поти вътре.

Не е арестуван, но той знае, че това лесно би могло да се промени. Влизане с взлом, незаконно притежание на оръжие, укриване на улики, замърсяване на местопрестъплението – всеки дилетант може да намери основание за задържането му.

След близо трийсет минути тягостната тишина е нарушена от изщракването на металната ключалка. Карлота Капелини влиза и го поглежда със смразяващ поглед. Мълчаливо се настанява на черния пластмасов стол срещу него и поставя бележник и химикалка върху закованата за пода маса.

– Къде е Ник Каракандес?

Гория се опира с лакти на масата и се вглежда в лицето , докато разсъждава над въпроса. Странно, че започва точно с това. Не с Какво правехте в къщата на Марио Сакони? Не дори с Какво знаете за двата трупа на горния етаж?.

Ник.

Острието на карабинерите се интересува най-много от местонахождението на американското ченге.

Защо? Какво се опасяват, че ще направи или каже?

Гория се обляга назад.

– Не знам. Поиска ключовете от колата ми, аз му ги дадох и той тръгна нанякъде.

– Защо?

– Какво защо?

Тя го поглежда раздразнено:

– Защо му дадохте ключовете и защо тръгна толкова бързо?

– Дадох му ги, защото е приятел на един мой приятел. А тръгна, предполагам, защото не е искал да остане.

– Ако продължавате така, ще ме принудите да...

– Какво? – Той я поглежда насмешливо. – Да ми повдигнете обвинения? – Свива рамене. – И двамата знаем, че вече сте решили дали да го направите. Нищо от това, което ще кажа, няма да промени този факт.

От вратата се чува гласът на капитан Фуско:

– Ами ако отнемем разрешителното ти за частен детектив, Фабио?

Гория запазва спокойно изражение:

– Хората, които използват услугите ми, не се интересуват дали имам разрешително или не, Джорджо. – Усмихва се. – Дори може би ще ми плащат повече, ако научат, че съм запазил професионална тайна пред карабинерите.

– Имаш право – с усмивка признава Фуско. Сяда на ръба на масата и поглежда частния детектив. – Но ако те обвиня в убийство, в двойно убийство, това би било съвсем друга работа.