Чтение онлайн

Вилърс чакаше още.

Харди продължи:

— Ваша светлост, това поне са факти, а не предположения. Симпсън Крейн е убит със собственото му оръжие. Лари Уит също. Между двамата съществува връзка — медицинския център, независимо, че е трудно да се установи с точност за какво става дума. Помежду им са Джоди Бакмън и огромна сума долари. Разследването по случая Крейн е прекратено. Годеницата на адвоката на медицинския център „Йерба Буена“ упражнява известен контрол над Келсо. Искам съдебните заседатели да чуят всичко това. Може би ще започнат да си задават въпроси. Не е само теория. Фактите са налице.

Вилърс остана замислена.

— Но това е конструкция от карти — отбеляза тя накрая.

— Ваша светлост… — започна Харди, но не успя да продължи.

— Позволете на мен, ваша светлост. — Вилърс кимна и Пауъл се изправи. — Вчера проявих твърдост към вас, господин Харди, но каквото и да си мислите, аз не съм кръвожаден звяр, който на всяка цена иска да постигне смъртно наказание. След като излязохме от залата вчера, аз си направих труда да се обадя в Лос Анджелес и да поговоря с шефа на отдел „Убийства“ и шефа на полицията. В отдела, цитирам, са твърдо убедени, че Симпсън Крейн е ликвидиран от човек, нает от профсъюзите, край на цитата. Случаят не е приключен, макар че въпросният Рестофър наистина е отстранен. С разследването са се заели хора от ФБР. Няма никакви подозрения, пак цитирам, че убиецът е свързан с медицинския център „Йерба Буена“, край на цитата.

— Но Рестофър е отстранен, така или иначе.

Вилърс слушаше внимателно, дори си записа нещо.

Пауъл въздъхна.

— Очевидно инспекторът се е подразнил заради намесата на федералните агенти. Когато е решил да рови отново, най-грубо е започнал да си пъха носа в неща, които не го касаят… Да не забравяме, че става дума за влиятелни хора. Махнат е, защото е досаждал и защото се е показал като лош полицай.

Вилърс се изправи. Без съдийската тога би могла да мине за нечия мила баба. И в гласа й нямаше раздразнение.

— Господин Харди, изслушах ви и този път. Сега аз искам да ви кажа нещо и се надявам вие да ме изслушате. Това, което казахте, може и да е истина. В Лос Анджелес може да се вихрят какви ли не финансови игри, но те нямат нищо общо с нашето дело. Това, което според вас е връзка, спокойно може да е и съвпадение. Лари Уит просто не е бил замесен във всичко това или ако е бил, нямаме доказателства.

— Обадил се е на „Крейн и Крейн“.

— За какво? Лично с Крейн ли е разговарял? Или с Бакмън? За какво? Можем ли да установим? — Тя поклати глава. — Съжалявам, господин Харди. Искрено съжалявам. Виждам, че полагате всички възможни усилия, за да смекчите присъдата, така и трябва, но няма да допусна в залата да се излагат с нищо неподкрепени хипотези. Това е положението.

Тя отиде до вратата, отвори я и зачака.

— А сега, моля да ме извините. За четирийсет и пет минути трябва да прегледам документи, за които са нужни два часа.

48

Явно мнозина в съдебната зала бяха чели сутрешните вестници или бяха гледали новините по телевизията. Когато Харди призова Нанси Дистефано, реакцията бе осезаема.

Седеше на първия ред, до доктор Лайтнър, точно зад Харди и Дженифър. Изправи се с усилие — очевидно изпитваше силна болка. Носът й все още беше с превръзката, синините се виждаха отдалеч.

Докато се придвижваше към свидетелската банка, проблеснаха няколко фотосветкавици. Вилърс нямаше намерение да го допусне — досега не беше забранила да се снима в залата, но при условие, че няма да се вижда. Търпението й се изчерпи и тя удари с чукчето.

— Достатъчно. Всички да седнат. От този момент нататък забранявам в залата да се внасят фотоапарати. Който има такъв, да напусне. Пристав, погрижете се за това.

В последвалата суматоха, докато фоторепортерите излизаха или предаваха апаратите си на своите сътрудници, за да ги изнесат, Нанси Дистефано застана за миг пред масата на защитата и стисна ръцете на Дженифър, без да каже дума. После зае свидетелската банка и положи клетва.

Харди застана на около пет метра от нея и започна:

— Госпожа Дистефано, каква е връзката ви с обвиняемата?

— Аз съм нейна майка.

Явно в залата имаше и хора, които не бяха чели пресата, защото се разнесе приглушен шепот. Вилърс не реагира, така че се наложи Харди да изчака, докато всичко утихне.

— Госпожа Дистефано, имате ли нещо против да ви наричам Нанси?

— Не.

Харди смяташе, че е най-добре да говори направо.

— Нанси, ще разкажете ли на съдебните заседатели за нараняванията си?

Пауъл скочи.

— Възразявам, ваша светлост. Не е по същество.

За всеобща изненада, преди да вземе решение, този път Вилърс поиска контрааргумент.

— Господин Харди?

— Ваша светлост, Дженифър Уит е израсла в дома на майка си. Характерът й се е оформил там. Съдебните заседатели би трябвало да добият представа за условията, при които това е станало.

Вилърс му позволи да продължи. Харди й благодари. Струваше му се, че между него и съдията се е установило някакво съгласие. Може би се дължеше на по-леките критерии в тази фаза на делото, но нещо се бе променило.

Приближи се до Нанси и продължи:

— Наскоро бяхте в болница, нали?

— Да.

— Ще ни кажете ли защо?

Нанси изреди счупените ребра, счупения нос, увредените бъбреци, синините по гръдния кош, бедрата.

— Как получихте тези наранявания?

— Съпругът ми ми нанесе побой.

Залата слушаше мълчаливо.

— Съпругът ви, Фил Дистефано, бащата на обвиняемата, нали?

— Да.

— За първи път ли ви нанася побой?

Когато чу това, Нанси сякаш се отдръпна — както правеше Дженифър. Или може би Дженифър правеше като нея? Тя поклати глава и се наложи Вилърс да й напомни, че трябва да отговаря с думи.

— Не — каза Нанси. — Не беше за първи път.

За да й даде време, Харди се приближи до съдебните заседатели и погледна към Дженифър. Мръщеше се. Очевидно въпросите не й харесваха. Харди се приближи до свидетелката.

— Често ли ви биеше съпругът ви?

Нанси пак поклати глава, спомни си и каза гласно:

— Да.

— Преди колко години дъщеря ви, обвиняемата по това дело, напусна дома ви?

— Около десет.

— Съпругът ви, нейният баща, удрял ли ви е, преди тя да напусне?

— Да, непрекъснато. Фил се напиваше, ядосваше се за нещо и се нахвърляше върху мен.

— Дженифър ставала ли е свидетел на тези сцени?

— Да.

— Някога удрял ли е нея?

Нанси поклати глава.

— Не. Заплаши я няколко пъти, но не бих му позволила да направи такова нещо. Винаги заставах между тях. Той я обичаше. — На очите й се появиха сълзи. — Просто излизаше от кожата си.

— Излизаше от кожата си — повтори Харди. Направи няколко крачки към съдебните заседатели и продължи: — Според вас, Нанси, тези побоища оказали ли са някакво видимо влияние върху поведението на Дженифър?