Чтение онлайн

Първото усещане на Харди беше, че има нужда от нещо за пиене. Стомахът му се бе свил на възел, дишаше учестено и неравномерно. Отправи се към бара на Лу, влезе, но изведнъж се отказа. Все още беше рано следобед и едно питие сега би сложило край на работата му за деня. Имаше нужда от всяка минута, с която разполагаше.

Седна на бюрото и се зае да обмисли възможностите.

Предложението на Лайтнър да призове свидетели на тормоза над Дженифър не беше лошо и би могло да предизвика известно съчувствие. Но се опасяваше, че в момента, в който тя схване накъде духа вятъра — а това нямаше да закъснее — или ще изпадне в криза в залата, или ще стане и ще заяви, че не е била малтретирана.

Какво щеше да прави следващия понеделник при това положение? Ако можеше да се съди по реакцията на Пауъл, Дженифър не бе спечелила на своя страна много симпатии. Дори не бе дала показания — още едно съмнително решение на Фримън. През цялото време не бе помръднала от мястото си, хладна и с безизразно лице, облечена не както се обличат обикновените хора.

Пристигна пликът, изпратен му от Дона Белоуз. Харди го отвори, доволен, че има повод да се отърве за малко от мрачните си мисли. Вътре намери писмо от Лари Уит до Дона Белоуз, писмо, придружаващо офертата за продажба на акции и самата оферта.

Скъпа Дона,

Бих желал да прегледаш приложената оферта. Както ще видиш, бордът на директорите на медицинския център „Йерба Буена“ предлага на всички свои лекари възможността да купят акции от новата, самофинансираща се организация. Цената на всяка акция е пет цента, а и тонът на придружаващото писмо никак не е окуражаващ — по всичко личи, че подобна „инвестиция“ е смешна.

Защо тогава са си направили труда да разпратят офертата?

Притеснява ме фактът, че бордът на директорите дава срок от три седмици и я изпраща ден преди Коледа, когато хората са заети с други неща или са заминали извън града.

Давам си сметка, че при максималното количество акции, които има право да купи всеки, 368, рискът е незначителен — само 18,40 долара, но…

Харди престана да чете.

Лари Уит, човекът, който държи на всяка цена да контролира положението, иска от адвокат, на когото плаща двеста долара на час, да се занимава с финансов риск, равняващ се на 18,40!?

Стори му се, че е прочел погрешно, че не е видял добре десетичната точка. Погледа листа пак. Не беше сгрешил. 18,40.

Харди поклати глава, изправи се и се замисли. Какъв идиот трябва да е бил този Лари Уит… Реши да приключи за деня и слезе в заседателната зала, за да гледа мача. Може би този път неговият отбор щеше да победи?

Франи седеше, вдигнала крака на канапето, със затворена книга в ръка. Гледаше Харди и полагаше усилия да не задреме.

— Слушай, това е интересно.

Тя поклати глава.

— Винаги, когато го кажеш, се оказва, че не е.

Харди остави вестника.

— Някога не беше толкова скучна.

Франи повдигна вежди.

— Слушай, нека се разберем. Седнал си във всекидневната в една спокойна октомврийска вечер, без дори да опиташ чудесната вечеря, която съм направила, без да изпиеш и глътка вино с нея, а през последните десет минути се опитваш и да ми четеш на глас някаква оферта за акции, която не струва пет пари, а след това заявяваш, че аз съм скучната?

Той кимна.

— Да. Не е възможно да съм аз.

Франи спусна краката си на пода и потупа мястото до себе си.

— Добре де. Ела тук.

Харди прекоси стаята и седна до нея.

— Какво ще правя, Фран? Тя продължава да упорства и да не ми дава да използвам единственото, което може да я спаси.

— Не мисля, че си прав. Не само това може да я спаси. Не са само побоищата. Животът на Дженифър със съпруга й е бил кошмарен, но тя не го е убила. Сигурна съм. Никога досега не ме е лъгала, дори не и за Нед. Тя _не отрече_ за него. Просто не ми каза, че го е убила. А за Лари Уит отрече категорично. Няма никаква причина да ме лъже. Избегна го и за Нед.

Харди можеше да назове поне една причина Дженифър да излъже Франи. Тя беше негова жена, той беше адвокат на Дженифър. Би било по-добре да мисли, че не е убила Лари и Мат.

— Това не е само инстинкт — продължи Франи. — Или пък женска интуиция, макар че на твое място не бих я пренебрегнал. Това, което ти, Дизмъс Харди, човекът, а не адвокатът, трябва да направиш, ако наистина искаш да я спасиш, е да престанеш да се съмняваш в нея, да престанеш дори да мислиш, че може да е виновна.

— Франи, съдът я призна за виновна. Този въпрос е решен.

Беше му приятно да чувства върховете на пръстите й в косата си.

— _Аз_ смятам, че не е.

— Аз пък не съм в състояние да го докажа. Убила е Нед…

— Онова е различно.

— Не чак толкова. Нед е мъртъв. Лари е мъртъв…

Франи стана и отиде до камината, където подреди малкото стадо месингови слонове, които обичаха да пасат там.

— Дизмъс, продължаваш да мислиш като адвокат. Търсиш аргументи.

— Това е професията ми, Фран.

Тя се обърна към него.

— Не те обвинявам. Просто ти казах, че тя не е убила никого. Това е реалността, а не закона. Каквото и да са решили съдебните заседатели.

— Това е твоята реалност, Фран.

— По дяволите, изслушай ме! Ако искаш да се караме за думи, продължавай. Само че забравяш нещо много съществено.

— Така ли? И какво е то?

— Чудесно. Побесней и се разкрещи. Тъкмо от това имаш нужда.

Харди наистина щеше да побеснее. Стана и стисна юмруци, затвори очи, пое дъх.

— Добре, извинявай. Кажи ми какво забравям.

— Щом като Дженифър не е убила Лари и Мат, значи го е направил някой друг. При това, защото е имал причина.

Харди поклати глава.

— Проверих всички възможности. С Теръл, с Глицки, с Фримън…

— Значи си пропуснал нещо.

— Възможността Дженифър да е виновна. Какво ще кажеш?

Франи не реагира.

— Не е. Сигурна съм и знам, че и ти си сигурен. Пауъл не е прав.

— Кой знае.

Франи тръгна към кухнята.

— Ще ми се да изпия чаша вино. Няколко чаши вино. Ако искаш, прави ми компания, все ми е едно.

— Наемен убиец?

Бяха се поуспокоили. Беше десет и половина, а бутилката шардоне бе почти празна. Харди беше изредил всички възможни хора с мотив да убият Лари Уит и най-накрая двамата стигнаха до извода, че някой от тях стои в дъното на всичко, че дори и да има алиби, този някой е наел убиец.