Чтение онлайн

На места текстовете биха могли да ни изглеждат неясни, но за египтяните те са били от огромно значение! Ако за сравнение вземем храма на Сети в Абидос и го разгледаме в подробности, в първата колонада ще забележим особени йероглифи, които напомнят за модерните технологии на 20. век. Своеобразните йероглифни знаци очертават обекти, които приличат на хеликоптер, танк и подводница. Дори някои интерпретатори се опитаха да обяснят изображенията като насложени йероглифни кръпки, които случайно оформили тези конкретни изображения. Но в действителност тези символи са уникални и не се повтарят никъде другаде в храма на Сети. При едно случайно наслагване на текстове би трябвало поне още някъде да има подобни образи. Обаче такова нещо няма! Забележителна е също така и позицията на носещите колони в колонадата, които несъмнено имат връзка със седемте параклиса на Бога в задната част.

Втората особеност в постройката е «Озирейона», в който според една египетска легенда, би трябвало тялото на Бог Озирис до ден днешен да се намира там.

Още през 1914 г. проф. Едуард Х. Невил от Egypt Explorations Fund стигна до извода, че Озирейона трябва да се е появил в по-стара епоха, в която не била използвана никаква орнаментика, а създателите му са били в състояние да вложат в строежа тежащи над 100 тона каменни блокове. Невил дори заявява, че Озирейона може да се смята изобщо за най-старото строително произведение.

Но тогава кой наистина е построил храма на Сети?

Под третия водопад на Нил (в Етиопия) се намира античната местност Наури, която може да прибави още една особеност по въпроса за строителите на храма на Сети. По времето на управлението на фараона Сети I е изсечена паметна плоча в една скала, която се издига на почти 100 метра височина. Дълго време тя беше неизвестна, преди да бъде открита чак през 1924 година и нейните писмени знаци да бъдат преписани с големи усилия. Разчетените писмени знаци откриха литературно произведение от много части, които — подобно на другите папирусни текстове, авторът е подредил непосредствено една след друга. Освен писанията за доброто отношение на царя към Боговете и другите похвални излияния авторът дава информация (от петия ред нататък) за храма на Сети в Абидос, в който се намират технически интерпретираните йероглифи и Озирейона.

Информацията е толкова необичайна — доколкото е записана през четвъртата година от управлението на Сети I, защото вече говори за завършен храм, но който според египтолозите не е възможно да е бил построен по онова време. Както видяхме науката е на мнение, че храмът на Сети в Абидос е построен чак от Рамзес II, след като баща му преждевременно починал. Но паметната плоча всъщност е документирано доказателство, че въпросният храм не е строен нито от Сети I, нито от Рамзес II, което значи, че можем да се опрем на първоначалното мнение на проф. Е. Х. Невил, който разви теорията, че храмът (Озирейонът) е най-старата египетска постройка. Напротив днешните египтолози са на мнение, че авторите на паметната плоча описват запланувани строителни действия, което според мен е глупост. Защото е нормално древните египтяни да говорят за «пер» (къща), когато имат предвид някой храм. А при храма на Сети става дума за «хет-нетер» което донякъде означава «Двора на Боговете», с което се визира Бог Озирис.

В никое от поясненията на храма (общо 45 на брой) не се казва, че действително Сети I е строителят на храма. Единственото, на което се опират египтолозите, е написаното на 13 ред:

Странно защо това многократно повтаряно щастие на царя египтолозите интерпретират като «неговата собственост». При това от шести и седми ред става ясно нещо съвсем друго:

От тези редове недвусмислено става ясно, че в храма вече е имало и други (телата на седемте мъдреци?) и цар Сети I отново трябва да пази това божествено място по време на своето царуване.

По-нататък в седми ред се казва «ти разхубавяваш Абидос» и «ти обновяваш храма на Озирис». Всъщност това означава, че Сети I е правил само реставрации на вече съществуваща храмова постройка, което дори и днес може да се види на местата около входа на храма.

Двадесет и седми ред отново категорично опровергава досегашната погрешна класификация на храма:

По мое мнение тази част от текста е категорично доказателство, че този храм е бил — от цар Сети I и по-късно от Рамзес II — единствено разхубавен, за да бъде запазен за идните поколения.

А какво казват днешните египтолози за това?

Само глупости!

Днес учените са на мнение, че хората от предисторическите времена, които вече живеели в малки общности, нямали нужда от писмени знаци, с които да съхраняват устните си знания за бъдещите поколения. Затова нашите предци трябвало да предават всички важни събития само устно. Но всеки, който познава принципа на «тихата поща», е разбрал още в детството си, че предадената новина винаги се изкривява в устата на другия. Към това се добавя и факта, че най-новите проучвания на френските езикови експерти противоречат на досегашната научна теория. Защото според лингвиста Денис Шан Бесо поне от края на 9. век пр. Хр. в целия Близък Изток се използвали определен вид «числови камъни», които възпроизвеждали парични стойности.

В началото на века в Египет също бяха намерени кръгли перли, изработени дори от метеоритно желязо, които бяха положени в един предисторически гроб в Гиза. По-нататък в книгата ще спомена и други находки от метеоритно или други видове желязо. Чак до 2. век пр. Хр. тези топчета били съхранявани в различни дворцови хранилища и — базирани на определена система — показвали актуалната собственост на съответните земевладелци в редица по тридесет. Може би затова най-старата форма на азбуката е съставена от тридесет букви. Следователно те от една страна са били повлияни от деня на месеца, а от друга — от повтарящите се констелации на знаците в Зодиака, както и от други небесни тела.

Без съмнение античните мореплаватели са зависели от начина, по който са записвали продължителността на своите странствания. Така те вероятно са отбелязвали цифрите с елементарни знаци, от които впоследствие се е развила азбуката. В юдейския например, един древен език, който продължава да съществува и днес, числата се отбелязват с имената на буквите в азбуката: алеф, бет, гимет, далет — едновременно са и едно, две, три, четири. Днес в Израел някои часовници още имат на циферблата си еврейски букви вместо римски или арабски цифри.

Д-р Ричард Медоус от американския университет в Харвард оповести през април 1999 г. сензационно откритие от Харапа (Пакистан) — 5500-годишна, непозната до момента писменост, напомняща минойското линеарно писмо.

Малко преди това директорът на Deutschen Archaologischen Institute in Kairo (DAIK) проф. Гюнтер Дрейър предостави на световния печат актуална египетска находка, която обърна досегашната картина за развитието на йероглифното писмо с главата надолу. В Горен Египет изследователи намерили 270 глинени плочки и съдове с образно писмо.