Чтение онлайн

Но откъде наистина произлиза той?

Немските египотолози д-р Райнер Ханинг и д-р Петра Фомберг предлагат безсмислената теория, че този трикомпонентен символ първоначално е произлязъл от «ремъците на сандалите». Какво е общото (освен един възможен «възел») на сандаловия ремък с египетския символ, е тайната на тези многообещаващи изследователи. Аз предлагам разумно решение и предпочитам една друга теория: не е ли възможно това да е най-ранното изображение на мъжка семенна клетка?

Бикоглавият Бог Хнум в древноегипетската митология е майстора на детските тела, които символично оформя на грънчарско колело и едва след това той влага произведеното семе в тялото на майката. Ако се абстрахираме от митологичната окраска на това предание, ще се окаже, че имаме работа с истинско медицинско съобщение за оплождане в епруветка. През 1977 г. британските биолози д-р Робърт Едуардс и д-р Патрик Стептоу, подобно на Бога Хнум хилядолетия преди тях, направиха същото: с изкуствено оплождане на яйцеклетка извън тялото на майката — англичанката Луис Браун, на 20 юли 1978 г. те създадоха първото в света «бебе в епруветка». Към това трябва да добавим и творческото прозвище на този Бог, което означава «ваятел, който съживява» и който както изглежда, е бил напълно наясно със свойствата на спермата още в зората на праисторическите времена. Египетската книга на мъртвите, стих 17, 80, ни съобщава броя на сперматозоидите: «Сперма от милиони«.

Дали това визира естественото количество сперматозоиди?

С думата «mt» древните египтяни обозначавали мъжките сперматозоиди. Отделният сперматозоид, който при естествения оплодителен процес преодолява разстояние от 7,5 метра, за да стигне до яйцеклетката в женското тяло и да я оплоди, е победителят в състезанието между 500 милиона конкурента. На практика това е количеството сперматозоиди, които мъжът отделя при едно изпразване. Но само няколко хиляди от тях оживяват и изобщо достигат близо до яйцепровода, където чрез проникването на един единствен сперматозоид в яйцеклетката се извършва оплождането. Изглежда, че и фараоните са били информирани за това състояние на нещата.

Как обаче фараоните са разбрали за наличието на сперматозоиди, когато те са невидими за невъоръженото око?

На нас са ни известни поименно повече от 100 жреци-лекари от Старото царство на фараоните, всички, от които са били пазители на една традиционна тайна. Египетски жрец от III династия (2644–2505 г. пр. Хр.) на име Имхотеп, който съответства на мъдрият лекар Асклепий от гръцката митология, по мнението на съвременните египтолози дори трябва някога да е получил своето образование при шумерите, преди да го приложи в Египет. Завърнал се в собствената си страна, той учудил египтяните с изумителните си лечебни методи, който обикновеният народ сметнал за магьосничество.

Имхотеп бил извикай в двора на фараона Хасехем за да спаси живота на царицата. Мъдрият Имхотеп установил, че след раждането на принц Джосер тя получила разкъсване на перинеума. С технична манипулация, въпреки риданията на царицата и нейните три акушерки, той предотвратил кървенето и зашил раната. След това Имхотеп се обърнал към онемелите акушерки и им наредил да слагат на раната компрес от прясно месо, който да сменят пет пъти на ден. Освен това болната трябвало да пие говежда жлъчка, смесена с краве мляко и в края на краищата тя оздравяла.

Един ден Апопи, съпругата на Имхотеп, пострадала от ужасно очно заболяване, което според Имхотеп било предизвикано «от малки невидими червейчета». Но неговите колеги-жреци били по-наясно за какво става дума и веднага му предложили рецепта, която да помогне: те разкъсали един торен бръмбар и го потопили в маслен разтвор. Тинктурата трябвало да се капе в очите на жена му, но това не дало резултат. Най-накрая Имхотеп си спомнил «не» за своето (предполагаемо от египтолозите) заточение в Месопотамия, а за рецепта, дадена му още преди 4500 години от Бог Тот. Съгласно рецептата той забъркал паста от зелена шиста върху палитра за грим. След като изчакал известно време нанесъл мехлема върху очите на Апопи и тогава благодарение на антибактериалния мехлем от тях изтекла гнойта на трихомонната зараза и жена му отново оздравяла.

Висшият жрец и лекар Имхотеп приложил знание отпреди 4500 години, до което ние достигнахме едва преди 400 години — това на «бактериологията». През 1618 г. първо трябваше да бъде изобретен микроскопът, за да бъдат изучени свойствата на бактериите и вирусите и чак тогава да се намери ефикасно средство срещу тях.

Разполагал ли е мъдрият Имхотеп с микроскоп, с който да е открил невидимите бактерии с форма на червеи?

В действителност още преди хилядолетия фараоните разполагали и употребявали оптически уреди, които били изработени предимно от планински кристал. От една страна те използвали тези уреди за наблюдение на Космоса и звездите, а от друга страна — за локализиране на микрокосмоса, на което ще се върнем в 5 глава.

Това ранно познание се доказва и от сцена, нарисувана в храма на Рамзес VI (1149–1142 г. пр. Хр.), която по мое мнение изобразява един сперматозоид. Изображението показва създаване на хора, при което в лявата му част се вижда фигура на човек с еректирал фалос. От него излиза човече, което е съпроводено от сперматозоид. Според мен тук се крие корена на изображението на «символа-Анх» като знак за «живота».

Потвърждението откриваме в думата «инедж» («inedj»), изписвана също с приличащ на кръст йероглиф, който египтолозите все още не знаят с какво да го сравнят. Тази дума във формата на кръст се отнася до «божествена енергийна форма», както в определението «нини». Проф. Кристиян Жак казва:

Значи все пак става дума за «божествена мъдрост», която само малцина познавали!

Дали подобна наука изобщо е била възможна в онази ранна египетска епоха?

В средата на 19. век проф. сър Едуард Тейлър, създателят на модерната етнология, заяви, че развитието на човека от варварство към цивилизация било следствие от писмеността. Но винаги е било неразрешима загадка за науката как първоначално се е появила. Защото в крайна сметка писмеността не е нищо друго освен видимата форма на използвания език. Дори и днешните лингвисти единодушно да твърдят, че първата писменост е създадена преди 5000 години от шумерите и почти едновременно от древните египтяни, има достатъчно указания, които биха показали нещо друго. Например в селото Ел-Нош, което се намира на 30 километра южно от Едфу, от западната страна на Нил, съществува храм от каменната ера, известен от 1892 година, който според британския египтолог д-р Стенли Хендрикс е построен около 6690 година пр. Хр. Както показаха проведените между 1998 и 1999 г. проучвания, храмът се намира в местност с големина 12000 кв, м., която е обсипана с петроглифите на непознат засега праегипетски народ. Като цяло интензивно се проучват три области:

1) Campus Nr.: 57 553 — Абу Танкурах Бахари, 2;

2) Campus Nr.: 60 892 — Гебелет Юсеф, 7;

3) Campus Nr.: 60 893 — Абу Танкурах Бахари, 7.

От особен интерес за изследователите представляват многото мотиви с риби и жирафи, които са основна част и в изображенията на династически Египет. Прави впечатление, че освен абстрактни фигури има и човешки образи, рисунки на крокодили и отпечатъци от подметки. Стилистично изображенията напомнят тези на догоните, към които ще се върнем отново по-нататък в книгата. Но и VIII Германска изследователска експедиция във Вътрешна Африка (VIII. Deutsche Inner-Afrikanische Forschungsexpedition) от 1926 и 1937 г. под ръководството на д-р Робърд Монд веднъж вече спомена за тази местност с петроглифи, но тя потъна в забрава. През 1999 г. Хендрикс разпореди геохимическия и минералния анализ на тъмната патина на нубийския пясъчник от различни места на Абу Танкурах Бахари, при което успя да установи датата на образуването й на около 8000 години пр. Хр. Д-р Ерик Паулисен освен това успя да разчете текстове, които разказват за потопни бедствия, случили се веднъж: около 13000 година пр. Хр. и веднъж около 7000 година пр. Хр.

Що за потопни бедствия били това?

През 1998 г. малко на юг от Тоушка (област в долна Нубия) беше открит нов храм, който е приблизително на 38 км североизточно от Абу Симбел. След изследването на местността около храма от Lawrence Livermore National Laboratory американо-английския екип установи годината на построяване на сградата: около 8700 г. пр. Хр. Така храмът се оказва по-стар от официалната дата на построяване на пирамидите в Гиза. Интересното е, че откриването и на този храм не беше резултат на някакви специални археологически методи на търсене, а по-скоро беше намерен случайно от работници, които копаели напоителни канали в околните полета на Тоушка. Въпреки че храмът подобно на Озирейона в Абидос и храма в долината на Гиза — бил изграден от 100 тонни дялани мегалитни блокове, за разлика от споменатите постройки той съдържа йероглифни надписи, които съгласно днешните учени обаче би трябвало още да не са били изобретени. В тези записки обаче изследователите биха могли да открият детайли за условията по време на потопа в късния плейстоцен, чувствително влияние, върху които оказал и бурният Нил. Текстовете дават точна информация за отдавна отминали епохи и съществуване на много цивилизации, които обаче впоследствие били унищожени.