Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Вероятно Плутарх описва астрофизичните свойства на системата Сириус, за които неговата съпруга — египетска магьосница — сигурно му е разказвала. Американският ориенталист Робърт К. Г. Темпъл коментира казаното от Плутарх по следния начин:
«Човек може да приеме описанието като описание на системата Сириус, но въпреки това тук се натъкваме и на опит да бъде изяснен символът на кучето, който винаги ни отвежда към Сириус, защото винаги се е казвал „кучешката звезда“. […] Когато в египетските текстове се заговори за Сириус почти без изключение става дума и за небето и дори за небесни пространства, които описват като водни и растителни: може би указания за водните планети на Сириус?»
Когато разглеждаме небесните пътища описани в древноегипетските книги за подземното царство, техните съответствия обикновено могат да бъдат намерени в земните пътища. Както Нил за египтяните представлявал основна транспортна артерия, по същия начин в млечния път те виждали «подземния световен поток», който ладията на Ра трябвало да премине, за да стигне до своето местоназначение. Най-точният път на ладията описва «Амдуат», който освен това е единствената книга за подземното царство, с оригинално заглавие: «Текст за скритото пространство». Освен това тя е първата изцяло илюстрирана книга, в която текст и картина образуват единство — текстовете навсякъде обясняват картините. За Амдуат проф. Е. Хорнунг пише:
«Изчерпателните уводни страници изтъкват „знанието“, което книгата предава, при което обещава „девет пъти“ (на египетски — „много пъти“) „знание“ за отвъдни феномени; така тя дава цялостна представа за съдържанието на Амдуат«.
Египтологията освен това предполага, че Амдуат всъщност описва пътуването на Бога на Слънцето през дванадесетте часа на нощта — от неговия залез до сутрешния изгрев. В него учените виждат единствено религиозен трактат, който въвлича починалия божествен цар в ежедневното движение на Слънцето, въпреки, че и в този случай Хорнунг признава:
«Времето се явява като безкрайно лъкатушещо, оцветено в синьо змийско тяло, заобиколено от дванайсетте часа на нощното пътуване, които тук са изобразени с женски фигури, но в текста се споменават и като 12 змии«.
За Озирис Хорнунг казва:
«Озирис е споменаван постоянно и многократно е рисуван, но той остава напълно пасивен и в целия Амдуат не взема думата«.
Целта на петия час от пътуването се нарича «Вернес», селение на Озирис, което се намира на 429 божествени мили от Земята в «скритото пространство» («подземния свят»).
По-нататък стиховете обръщат внимание, че по време на цялото пътуване се приема само вегетарианска храна и че екипажът на кораба от увити в черно мумии оживяват след «кацането»:
«Ра им извика: когато ви намерих бяхте за оплакване, и телата ви бяха се затворили над вас. Но ето, че вдъхнах дихание в ноздрите ви и отредих вашето преображение«.
Професор Хорнунг интерпретира това място от «Книгата на портите» в «Нощното пътуване на Слънцето» като «възкресяване на мъртви»!
Защо обаче мъртвите трябвало да вземат със себе си храна и преди всичко да възкръсват?
Отговорът е, че пътуващите персони, които Ра придружавал до Вернес, вероятно не са били никакви мъртъвци, а хора, опаковани в «Ах», които предприели една неразбираема за днешните египтолози космическа одисея! Въпреки предложението на Ерик Хорнунг, че «…„Ах“ е обвивката, в която мъртвецът можел да продължи да живее като цялостно същество, изхождайки от смисъла на думата — нещо като „светлинен дух“…», научният свят продължава да го интерпретира като «религиозна ерес». Но както древните египтяни под «долу» разбирали «горе», така с думата «Ах» те описват нещо друго: те означават някаква «обвивка», която за днешните астронавти би представлявала космическия екип. По време на пътуването през «небесния свод» въвеждали хората от ладията в сънно състояние. Вероятно оттук по-късно възниква култът за мумификация. Защото само «яру» («божествените гребци») — които отговаряли за правилния курс — си запазвали правото да останат будни по време на пътуването. Но накъде води тази космическа одисея? Понятието «джетру-нетер» («jtrw.ntrw»), превеждано от египтолозите като «божествени мили», преведено правилно всъщност означава дословно «светлинно отдалечаване». Подобно по смисъл е използваното днес от астрономите понятие за определяне на космическото пространство и при определяне на разстоянията между звездите — «светлинни години». Светлинната година е отсечката, която един светлинен лъч изминава за една година при скорост 300 000 км/сек. (9,46 билиона километра). Като мярка за отдалечаване днес, разбира се, е приет «парсекът» (паралакс-секунда), който е равен на 3,26 светлинни години. Но иззад древноегипетското обозначение «джетру-нетер» се крие астрономическа мярка, според която един «джетру-нетер» е равен на 189,2 милиарда километра. Сборът от 50 египетски «светлинни отдалечения» («джетру-нетер») следователно е равен на една светлинна година, което е точно 9,46 билиона километра. В тази връзка е интересно и това, че космическата стойност 189,2 разделена на един египетски лакът, равен на 0,525 сантиметра, дава точно 360° и 38 минути на хемисферата.
Отново случайност?
При всички дълги варианти на първата описана отсечка, измината от Ра, без изключение винаги се споменава числото 309 «джетру-нетер» (JN), докато късите варианти в гробницата на Сети I и Рамзес II се различават, съответно — 2 х 480 JN и 100 + 90 JN. Абсолютното преодоляване на отсечката от 429 «jtrw.ntrw» в стиховете се съпровожда от израза «hm.t sn.t psd», който може да се преведе като «светлинно отдалечаване без светлина и лъчи». Това означава, че в случая не става дума, както твърди египтологът Кристиян Лайц, за движението на Слънцето, а именно за онези «божествени мили», които по мое мнение могат да бъдат идентифицирани като «светлинни години» и с които древните Богове измервали разстоянията в пътуванията си през звездния космос. Разстоянието до местоназначението «Вернес» съответно възлиза на 429 «джетру-нетер», което е точно 8,54 светлинни години. Този резултат е приблизително равен на междинното пространство между Земята и системата Сириус, чиито стойности според нашите астрономи варира между 8,4 и 8,7 светлинни години. Вторият и третият час в Амдуат освен това говори за «хора-земеделци на Вернес» и за това как от Сириус се връщат отново на родната си планета: «След пребиваването във Вернес яру на Ра гребат в тези селения 309 + 120 джетру-нетер. По този начин картините на подземното се отразяват в скритото на Дуат. […] Началото на писанието принадлежи на Запада, жертви им се правят едва на Земята«.
Ако изтълкуваме един пасаж от Книга на мъртвите, според който дължината на подземния океан е 1000 «джетрунетер», странно, но получаваме положението на нашата Слънчева система по отношение на външната й граница с нашата галактика.
Според египтолога д-р Ян Асман египетските жреци-учени дори имали понятие за персонификация на времето:
«Понятието „нехех“ е обозначение за виртуалното време«.
Защо това древно знание просто се игнорира от по-голямата част египтолози?
На 10 и 11 април 1998 г. в Берлинския Residence & Congress Hotel ESTREL се състоя Първият международен конгрес по Забранена археология, в който взеха участие 23 специалисти от различни области на науката. Освен представителите на науката към отбрания кръг активни участници с интересните си доклади се включиха и известните популяризатори на науката Ерих фон Деникен и Йоханес фон Бутлар. Също така бяха поканени професор Дитрих Вилдунг, директор на Германския археологичен институт (египтология) в Берлин, както и неговият заместник Карл Хайнц Призе. Тези господа обаче имаха основателна причина да избягват неудобни въпроси и не можеха официално да вземат участие в научния обмен. При това трябва да се знае: има различни нива на археология. Първо, има такава, която с метла и лопата прави разкопки — т. е. полева; има и друга — вторична археология, настолната, която се занимава с оценяване на находките и работи по надписите. Съществува и една различно ниво, така наречената «забранена археология», която е толкова секретна, че дори и международните факултети и археологическите институти не знаят почти нищо за нея.
Някои от посветените в нея се срещат в сезонните ваканции на предварително уговорени места и обсъждат появилите се куриози и находки, на които търсят обяснение. На една такава среща през септември 1996 г., в която участвали единадесет археолози, се обсъждал странен случай от околностите на Мемфис.
Още през 40-те години при въздушни снимки беше локализирана особена находка на 1100 км югозападно от платото Саккара. До 1995 г. египтолозите проявяваха нищожен интерес към това място. Но при проучването на земята от Stanfort Research Institut (SRI) под ръководството на професор Марк Ленър беше открито второ плато с размери 800 х 400 метра. Археолозите можаха да докажат, че на това място някога трябва да е имало каменна постройка двойно по-голяма от пирамидата на Джосер и построена още преди нея от «камък». Въпреки че новооткритото плато за разлика от Саккара няма надземни постройки като пирамиди или храмове към него бе проявен особен интерес. Защото, както изглежда, там има само един ареал от 320 000 кв. м. площ и очертаното от него плато. Директорът на Саккара д-р Мохамед Хаграс нарича това място «Гизр ел-Мудир», което означава приблизително «голямата крепостна стена». Ако обаче човек разгледа тази местност с далекоглед, надлъж и нашир няма да забележи нищо друго освен пустинния пясък. Още по-странното е, че освен археолози, от това място се интересуват египетските военни и NASA. Първоначално д-р Ян Матюсън от Nationalen Museen Schottlands започна нови проучвания с техника, използвана при петролни сондажи. Но след 1997 г. на мястото повече не се забелязват археолози. Вместо тях — само войници, които освен това поеха управлението над местността.
Но с каква цел?
Въпреки че вече се бяхме споразумели за цената, сателитните снимки, които поръчах в началото на 1998 г. чрез бюрото на д-р Дех, до днес, без всякакво обяснение, липсват. А египетските власти отказаха да ми издадат пропуск с изследователска цел за месец август 1998 г. Обяснението простичко гласеше, че това било зона на военен периметър. Въпреки че египетските военни още в началото на 1996 г. официално освободиха забранените територии около Дашур и Саккара.