Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
«Бикът на волското стадо, Великия, който живее в силата на червеното«.
Червеното за древните египтяни било означението за божества като Ра, Сетех или «Мин-Атум», което за разлика от зеленото (Озирис, Птах, Геб) не е свързано със Сириус, а с Алдебаран. Именно тази фреска от гроба на царица Нефертари по мое мнение е съответствието на стилизираната сцена от Кносос. Защото приликата в тях не е документирана единствено от броя на шарките и изображенията на кравите, но и от самите обекти. Египтологът Кристиян Лебланг коментира египетските храмови рисунки по следния начин:
«С това починалият изглежда, така да се каже, поставен в рамка между образа на Озирис и Ра отдясно, и от Атум и Озирис отляво. В тази връзка изображението на „Седемте небесни крави“ и „Седемте небесни гребла“ вещаят благоприятна съдба във вид на космическо обединение«.
Вследствие на това и в сцената от Кносос трябва също да съдържа митологично изражение на космическото обединение на нашите предшественици. Научнопопулярният журналист към археологическия институт в Италия Алберт Силиоти също пише, че:
«Бикът и кравата символизират намиращия се в основата ред на възникването на живота, чието по-нататъшно съществуване е изобразено чрез „Седемте крави“«.
В египетската митология тези «крави» се наричат също така и «Седемте хатори», вероятно, защото са били посветени на богините Хатор и Изида. И в мита за божественото раждане на царството «кравата-Хезат» кърми младия владетел, която като Хезат същевременно става майка на Бога на смъртта Анубис и на животното Апис. Като животно, което е ориентирано към небето, както и към подземното царство, кравата се превръща в символ на надеждата за отвъдния живот. Същевременно кравите са смятани за приносители на храна на умрелите в тяхното пътуване към отвъдното.
Дали това също не е само погрешна интерпретация в смисъла на непонятна технология?
В Кносос беше намерена една статуетка на минойска Богиня на змията, която също така би могла да представлява и една от нейните жени-прислужнички: тя вероятно произхожда от 16. век пр. Хр. По форма и външен вид напомня на божеството Сепа, последният Бог преди космическата катастрофа в «Аменти», което би могло да е идентично с Платоновата Атлантида. Същевременно тя прилича на други изображения на критски прабожества, които бяха открити в други критски светилища. Експертите все още не са наясно какво означават свързаните с пластиката фигури.
Също така и двете спретнати жени от фреската в Кносос все още не могат да бъдат идентифицирани от египтолозите. Според мен те символизират някакъв минойски вариант на Богините Изида (Сириус-А) и Нефтида (Сириус-В). Бикът символизира Зевс (Ра/Алдебаран), а скачача над бика Озирис (Орион). Отляво и отдясно на фреската в Кносос са представени по символичен начин «Седемте хатори», респ. «Седемте крави», които обаче трябва да бъдат проучени още по-внимателно. И така скачачът с бика от Кносос напомня и за мита за минотавъра, тоест за чудовището, за което жертвали млади мъже и девици.
Според легендата цар Минос бил женен за Пасифая, която била обзета от неестествено влечение по един бик. От тази връзка се пръкнал минотавърът, който бил затворен в един лабиринт. Всяка година жителите на Атина, които били поданици на Минос, трябвало да изпращат седем юноши и една девица, които били давани в жертва на минотавъра. В това култово действие седемте юноши биха могли да са свързани със седемте крави, а девицата — с бика.
Защо съвременните учени се правят, че не забелязват всички тези взаимовръзки?
Легендата по-нататък разказва, че Тезей, князът на Атина, заминал за остров Крит заедно с избраните за жертва хора. Той убил чудовището в лабиринта и с помощта на едно кълбо прежда, което дъщерята на Минос Ариадна тайно му дала, успял отново да излезе от лабиринта. След това Тезей избягал заедно с Ариадна от Кносос, но я изоставил на остров Наксос, където над нея се смилил Дионис.
Във връзка с тези предания специалистите издигнаха тезата, че тази история в митологична форма разказва как по онова време жителите на Атина отхвърлили Върховната власт на критяните и как са се освободили от техния гнет. Но всички изображения на бикове в Крит показват истински бикове, а не такива като минотавъра, които са плод на фантазията. Легендата no-скоро се отнася до един култ от миналото, който впоследствие потъва в забрава. Опорна точка за него предлага понятието «Минос», което по мое мнение би трябвало дословно да се преведе като «кръгла постройка», както и «минотавър» с «бика на кръглата постройка». По всяка вероятност кръглата форма има връзка с наблюденията на космоса и с елисовидните кръговрати на небесните тела, които са съществени при определяне на формите и при фараоните. Но кои наблюдавани космически тела са се опитвали да пресъздадат предшествениците на критяните изобщо?
Възможно ли ей тук отговорът да е Сириус?
Както отначало съобщих, през 1884 г. професор Фредерико Халбхер заедно с неколцина студенти и сътрудници започва изследванията си. Целта му била да определи най-старото селище на остров Крит и да открие надписи, които биха могли да дадат информация за историята на острова. Неговите открития се оказаха от изключително голямо значение. Той открива пещера в планината Ида, едно светилище, което ранните жители на Крит били посветили на култа към Зевс, както и прочутия голям надпис в Гортин — съхранил законите на града. До ден днешен това откритие си остава най-значимият и най-древният кодекс на гръцкото законодателство.
Доктор Антонио Тарамети в тази връзка проучва централната част на планинския масив Ида, а д-р Луцио Мариани — цялата източна част на острова. В намиращата се на юг местност Фаистос най-накрая откриват двореца на владетелско семейство, чийто родоначалник съгласно митичното предание трябва да е бил Радамантис, братът на Минос. Една след друга се появявали и страничните постройки на двореца, между впрочем и архива, където били запазени всички документи във връзка с управлението на замъка. Между руините на една къща д-р Луиджи Перниер, един от първите сътрудници на професор Халбхер, прави изключително важно откритие. През 1908 г. той намира диск, изрисуван с непозната писменост, която една година по-късно в статия на лондонския вестник Times сър Артър Дж. Еванс свързва с легендарната островна империя Атлантида.
Дискът се намирал в първата от множество тесни заринати с камъни камери в двореца, които напомнят на хранилищата в египетските пирамиди. Вероятно там са съхранявали само важни и ценни предмети. Той представлява кръгла шайба от теракота с диаметър 16 и дебелина 2 сантиметра. Дискът крие и една голяма изненада: както изглежда символните фигури от понятийни и образни знаци, които от двете му страни следват един след друг, образувайки спираловидна редица от изречения и строфи, са били отпечатани поотделно във влажната глина. Това означава, че дискът е бил притискан с подвижни щампи и то много хиляди години преди да бъде изобретено печатарското изкуство! Подобни щампи бяха открити и оповестени през 1998 г. и от професора по египтология Вилдунг в Наква.
Въпреки че на нас вече са ни известни някои писмени клейма или ролкови печати от северен Египет и от шумерите, тези, използвани за диска, са различни. Особеното в тях е броят на повтарящите се петлици или символи, които са вложени в по-дълъг цялостен текст. Френският археолог д-р Леон Померанс, изтъкнат познавач на минойската култура, впрочем изразява мнението, че дори не става дума за език, а за изобразяване на някаква история.
Той смята, че алегоричните знаци за констелациите на Зодиака и за други небесни тела образуват плетеница от намеци и значения, които дори можели да бъдат интерпретирани, но не и преведени. Ако се обяснели правилно освен това щяло да се получи някакъв химн или възвание, отправени към Слънцето.