Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Всяка страна на диска е изписана с по 30 строфи, които по мое мнение трябва да бъдат четени от центъра към периферията. На практика в строфи I.a-III.a той ни информира за някаква «цивилизация, която изникна от морето и търсеше друга цивилизация» и как тя имала успех. След това в строфа V.a-VI.a се разказва как разузнавачите били «последвани в летящите им къщи към новата земя» от останалите, и как те «взеха със себе си народа на новата цивилизация в старата си родина оттатък морето», така че един вид било сложено началото на една «обществена спогодба». Строфа XXVII.в съобщава, че след един дълъг период на съвместен живот избухнали войни и нашествениците поробили коренното население на Крит и след това взели пленници. В строфи XXIX.b-XXX.b родината на поробителите е наречена «планета», в която те отново се завърнали благодарение на своите «летящи къщи». Заключителните строфи в края разказват как по-късно чужденците с летящите си къщи взели на своята планета и критяни, които не били пленници.
Дали това е минойската легенда за Седемте мъдреци?
По външен вид чужденците напомнят на американските индианци Ирокези. Също така е очебийна изпъкналата форма на главата, което може да се асоциира с въведения от Ехнатон култ.
За разлика от д-р Померанс изследователят на Античността Фридхелм Е. Вил твърди, че този диск съдържа данни, които са повече от 10 000 г. Една от, постоянно повтарящите се фигури върху диска е изображение на глава на нашественик, който изглежда, че носи корона от пера, поради което някои учени са убедени в трансатлантическото влияние, а други предполагат, че има връзка с Атлантида.
Някои други образи от диска се откриват върху различни критски монументи, а също и върху двойните брадви. По островите на Егейско и Средиземно море също могат да бъдат открити тези писмени клейма. Забележителното е, че изображенията съществуват и в една друга по-голяма спирала от издълбани знаци на един кръгъл камък в Дендера. Да представим и да анализираме всички находки поотделно би надхвърлило обема на настоящата книга — но те са добре познати на научното съсловие!
Дали всичко казано дотук трябва да разбираме като указание за общия произход на египтяните и критяните?
През юни 1998 г. посетих изследователя на Античността Ф. Е. Вил и неговото семейство на остров Крит. Той ми разказа как е прекарал половината от живота си в изследване на диска и на данните, имащи връзка с него.
Съгласно изследователските резултати на учения дискът освен това е носител на азбуката за прочита на всички резбовани и издълбани камъни. Вил ми каза:
«Самият диск е една издълбана писменост, както и двойната брадва от Закро. При това резбите могат да бъдат прочетени както като система, така и самостоятелно. Същевременно той представлява глобус и астрономическа карта на човечеството«.
Противно на настоящото експертно мнение Вил е открил, че дискът съдържа надпис, който не само указва датата му на създаване, но съдържа информация и за някакво древно пътуване до Марс, за използване на атомни реактори още преди 7000 години, и за това, че времето, когато се е появило нашето цивилизовано прачовечество води към дълбоката древност преди 600 000 години. Трябва ли да приемем всичко това насериозно?
Глава 8
Радиоактивните фараони
Африка според научната теза е древната територия на първия човек, който преди около седем милиона години се научава да ходи изправен в континенталните савани, което пък трябва да е довело и до по-нататъшното развитие на мозъка. Може би точно затова с течение на последните десетилетия в различни области на южна Африка на бял свят излизат исторически трудно поддаващи се на класификация артефакти. Така например през 1948 г. при разкопна дейност в Малави група британски археолози откриха сечива от метал, чиято възраст беше определена на невероятните 56000 (!) години! По отношение на процеса на развитие на нашата собствена еволюционна история това е революционно и се нуждае от обяснение!
Определянето на тези огромни периоди става чрез метода на радио-карбоновото датиране, с помощта, на който се измерва наличният радиоактивен разпад на въглерода и водорода в нашата естествена среда. Чрез установяването на скоростта на разпад и като се взима предвид половината от засеченото време от 5700 години (± 150 години), от 1949 г. насам подобни определяния на възрастта започнаха да се извършват относително точно.
Друга една находка, чиято възраст също така е необичайно висока, е един сандал. Неговата възраст беше потвърдена дори на 63000 години. Дори ако тесногръдите археолози и теолози все още продължават да търсят «обяснения», за да не се налага да пренаписват наново човешката история, при търсене на диамантени мини през 1951 г. като доказателство бяха заварени стари миньорски мини, които веднъж вече са били експлоатирани преди хиляди години и потвърждават още веднъж казаното преди малко. В Зимбабве съществува меден рудник, чиято възраст беше датирана от германския геолог д-р Роберт Вирбел на 47000 години. Той е бил направен и разработен от нашия директен предшественик Homo sapiens (разумния човек), който все още не е класифициран към никоя културна група. Миньорското дело отново е свидетелство за това, че нашите предци изобщо не са били толкова примитивни, колкото на някой и друг учен би му се искало. Медният рудник изобщо не е изключение, защото и в Никарагуа беше намерен 43000 годишен железен рудник, който също така не може да бъде приписан на някой определен културен народ. Съществуват дори 100 000 годишни железни мини, за които в един разговор д-р Вирбел ми разказа следното:
«След като нашите предшественици още преди 100 000 години са добивали съдържащи желязо метали, историците сериозно трябва да се замислят дали днешното човечество като културна форма не се е появило няколко стотици хиляди години по-рано и вследствие на това още в съществено по-ранен земно-исторически период да е строило грандиозни градове, които са били унищожени от непредвидими катастрофи«.
Защо обаче нашите учебници не споменават за подобни разкрития?
Отговорът ще стане ясен, ако се насочим към още една куриозна история от Африка, която засега също не трябваше да става достояние на широката общественост. Става дума за откритието на британския археолог и туристически кореспондент професор Джеймс Уилърд, който в книгата си «Lost Worlds of Africa» («Изгубените африкански светове»), отпечатана през 1967 г., разказва за една изгубена и тайнствена култура, чиито последни останки днес все още се намират под пясъчните дюни на Сахара:
«В пустинната област в Себха, до днешната столица Фес, напряко на Сахара след оазиса Гат на алжирската граница, странникът пресича една грамадна подземна водоснабдителна система, която едва ли има равна на себе си в историята на Африка и касае изобретателския дух и усилията, засвидетелствани в това съоръжение«.
В своята разузнавателна екскурзия професор Уилърд се натъква на система от лабиринти в подземно тунелно съоръжение, което дотогава все още било неизследвано. Едната основна галерия под пустинната земя, в която странникът се спуснал, се оказала висока три и широка четири метра. По мнението на Уилърд тя била издялана с елементарни сечива направо във варовиковата скала, без при това строителите да са се опитвали да изгладят пода и стените на галерията. По-нататък той съобщава:
«Още не е определено колко подобни галерии съществуват. Във всеки случай видимите засега са към стотина. На места подземните тунелни системи дори се раздалечават на шест метра разстояние, и тяхната средна дължина от скалите, където започват, до оазиса, където завършват, възлиза на 4,8 километра. Ако изходим от това, че се виждат още 230 подобни съоръжения и ако оценим всичките в тази местност с около 300 такива, то — включително страничните галерии, ще получим обща дължина от приблизително 1600 километра тунелни отсечки, които са издялани в скалната основа под пустинята«.
Моля разгледайте вашия хол и си представете, как биха изглеждали нещата, ако към стаята бяха прибавени още 267000 други подобни помещения. Това би се равнявало на един проходен тунел — при движение по права линия — от Мюнхен до Москва — при това без някой да получи клаустрофобия! С оглед на факта, че подобна отсечка не може да бъде построена от днес за утре, Джеймс Милър също се заема с тази система. Той съобщава, че при пребиваването си, все още не било съвсем ясно как точно е функционирала водоснабдителната система. Милърд пише, че донякъде би могло да продължи и часове, докато човек намери съответните входове за тунелите: