Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Вече в по-нови времена, базирайки се единствено на това древно знание, Питагор от Самос започнал да създава геометрична система и така на 51-годишна възраст основал братски съюз и собствена натурфилософска академия. «Питагорейският съюз» впрочем се занимавал с прераждането на душите и виждал същността на всички неща в числото като универсален принцип. Основната теорема на Питагор за геометрията гласи: в един правоъгълен триъгълник стойността на квадрата на хипотенузата c е равна на сбора от квадратите на катетите, a и b, което се означава така: c2 = a2 + b2. Опростено това не означава нищо друго освен, че в правоъгълния триъгълник сборът от квадратите се съотнася както 5:4:3. Но още през 440 пр. Хр. след кървави вътрешнополитически размирици академията на «Питагорейците» била унищожена чрез палеж. По образеца на Питагор през 387 година пр. Хр. Платон (427–347 пр. Хр.) също създава академия в антична Атина. Тя, между другото, съществувала повече от девет века. Целта на този научен институт също така била да подпомогне «припомнянето» на древните времена, когато Боговете още господствали на Земята.
А какво казват египтолозите?
Те доскоро бяха на мнение, че не са им извести математически текстове от времето на пирамидите в Гиза. Естествено ние познаваме прекопирания от времето на цар Аменемхет III (1861–1853 г. пр. Хр.) папирус Ринд, в който ъгълът на наклона на една египетска пирамида е обозначен като «seqed». Освен това Московският папирус съдържа изчисленията за обема на един квадратен пирамидален ствол, а Берлинският папирус подкрепя допускането, че древните египтяни са познавали най-малко релациите на квадратите на страните в равнобедрения правоъгълен триъгълник.
Въпреки че египтяните били смятани дори и от гърците за родоначалници на геометрията, египтолозите са на мнение, че едва гърците са развили една базираща се на доказателства геометрия, което както ще видим, е глупост.
Херодот, който няколко години след построяването на Великата пирамида, може би не е знаел нищо повече за нейните релации, записва в своята «История», том II, 124 една вероятно неразбрана от него особеност:
«Тя е четириъгълна и всяка стена е широка четири плетра [5] и също толкова висока«.
5
Антична мярка за повърхнина, един кв. плетър е равен на 1000 стъпки или около 70 кв. м. — бел. прев.
Мимоходом тази бележка може да се интерпретира, че повърхността на всяка от страните на Великата пирамида била толкова голяма, колкото квадрат, имащ за страна височината на пирамидата. Това приложение може да бъде разгледано и във връзка с Камерата на царя.
Много от изследователите на пирамидите, търсили целта на петте така наречени «освобождаващи шахти» в камерата на царя, винаги твърдели, че те са построени единствено, за да понасят част от тежестта на тази камера. Но ето, че в камерата на кралицата в пирамидата на Хефрен няма освобождаващи камери, въпреки че тежестта на каменната маса върху нея е още по-голяма. Така вече през 19. век изследователите на пирамидите забелязали, че хоризонталната проекция на Камерата на царя може да бъде определена с цели числови стойности, но не и нейната височина. Д-р Хърибърт Айлиг споделя:
«Дори и египтолози като Райнер Щаделман да отричат, тази крива мярка не е нито случайност, нито немарливост от страна на египетските строители. Било е напълно премислено решение на архитекта, който е искал да постигне напълно прави ъгли дори и в затворената камера. За целта той е избрал цели стойности от 15 лакти не за височината, а за диагонала на тясната страна, при което се получава триъгълник с определени градуси, който може прецизно да бъде контролиран и гарантира перпендикулярни ръбове«.
Следователно и целта на освобождаващите камери трябва да намери логично обяснение! С казаното дотук обаче категорично се установява, че древноегипетското знание не се е опирало на прости релации на отсечки, а че повърхностите напълно могат да се преоформят една в друга. Зад сравнението на лицата на триъгълника и квадрата се крие отново гръцкият учен Питагор. Той казва:
«Квадратът на височината на страничната повърхност минус квадрата на половината от основата е равно на квадрата на височината на пирамидата«.
Но какво е предназначението на Камерата на царя?
Възможно е тя да представлява изключителното постижение на математиката, както твърдят и коптите. Във всеки случай египтологът Адам Франсоа Жомар още през 1824 г. е заявил, че:
«…трябва да разглеждаме Камерата на царя и нейният саркофаг не като погребално ложе, а като място за съхранение на измервателни уреди«.
Той установил, че без преобладаващия наплив от туристи по онова време, в помещенията на Великата пирамида нямало никакво колебание в температурата и влажността на въздуха. Затова направил заключението, че място би било идеално за съхранение на калибрирани чувствителни измервателни уреди. Въпреки че и през 1964 г. учените още не били склонни да изоставят теорията, че пирамидите са гробници, египтолозите д-р Вирджиния Траймбъл и д-р Аликзандър Бъдъуей поне изразили мнение, че е възможно т. нар. «въздушни шахти» в камерите на царете някога да са имали астрономическа функция, тъй като са подравнени на един градус от Полярната звезда. Без съмнение положението на шахтата трябва да е било предварително определено, и можем да мислим, че температурата в Камерата на царя остава винаги 20 градуса С, независимо от климата извън постройката.
Античното знание обаче дълго време беше потънало в забрава. Единствено от такива подбуди през 1977 г. беше създадена проектна група Плиний. Оттогава 40 филолози по Древни езици, археолози, историци, специалисти по естествени науки и инженери се опитват да преведат за първи път коректно и наистина да проумеят 37 томната «Historia Naturatis»10 на Плиний Стари (23–79 г. сл. Хр.). Доскоро впрочем с това се занимаваха единствено филолози, които не разбират нищо от техника и наука, или пък учени-инженери, които не знаят добре латински. Но ето че хората решиха да направят нещо грандиозно.
Но защо Плиний?
Защото този римски учен ни е завещал най-обемистия компендиум. Той не проучва, не проверява, а само страстно събира информация. Абсолютно безкритично цитира към 500 антични автора. Освен това говори за еднорози и описва коне с крила. Когато през 79 година сл. Хр. загива Помпей, задушен от серните изпарения на Везувий, дори и в пепелния дъжд той се опитва да води бележки. Едва в края на 14. век текстовете на Антични автори като Плиний започват силно да влияят върху света на учените и определят фундамента на днешното научно статукво. Освен това някои изследват текстовете на Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) и се занимават с философски въпроси — напр. Пико дела Мирандола (1463–1494). Италианският философ Марсилио Фичино (1433–1499), който е основният представител на Академията на Козимо ди Медичи, превежда текстове на Питагор, Платон и Плотин (205–269). В областта на науката по онова време се врязал и «универсалния гений» Леонардо да Винчи (1452–1519).
Така нареченият «гений» да Винчи започва кариерата си през 1482 година като художник във Флоренция. По онова време нито латинският, нито гръцкият били говорими езици. Да Винчи се запознава с Марсилио Фичино, който му доверил непопулярните древни текстове. Внезапно Леонардо да Винчи успял да конструира върху чертожната си дъска една относително годна за летене машина. В многобройните тефтери на да Винчи, които в голямата си част са изписани на прочутия огледален шрифт, съществуват дори и скици на задвижван с мускулна сила вертолет. Също така на универсалния гений се приписва и изобретяването на подводницата и водолазния звънец. Въпреки че той изучил човешката анатомия чрез дисекция на трупове, никога не успял на практика да построи своите технически апарати или пък да ги изпробва.
Защо Леонардо да Винчи не е успял да приложи откритията си на практика?
Може би, защото т. нар. гений изобщо не е бил истинският автор на техническите идеи, а само ги е преписвал от библиотеката на Козимо ди Медичи без да ги разбира. След като и други личности получили достъп до тези преводи и се добрали до новата библиотека, «Козимо ди Медичи» се разпаднала и към края на 15. век по модела на Платоновата академия била създадена «Akademica Platonica» във Флоренция. Отсега нататък наблюденията и измерванията на външния свят напредвали с големи крачки. Като от нищото през 1606 г. бил открит далекогледа, през 1618 г. — микроскопа, през 1622 г. — сметачната линийка, 1641 г. термометъра и 1644 г. — барометъра. Може би най-драматичните резултати били постигнати, когато с помощта на телескопа учените започнали да наблюдават небето. Прес 1610 г. Галилео Галилей (1564–1642), който по онова време бил професор към университета на Падуа, вече публикувал наблюденията си за Луната и планетите, от които направил неизбежният извод, че те, както и Земята, се въртят около Слънцето. Въпреки че още преди Галилей датския астроном Тихо Брахе (1546–1601) наблюдава орбитите без телескоп, теорията на Галилей официално била заклеймена от папата и текстовете на учения били забранени. Девет години по-рано съвременникът на Галилей Джордано Бруно (1548–1600) дори бил изгорен на клада, защото твърдял, че живот съществувал не само на Земята, но и в универсума, където също имало много подобни на нашата планети и там биха могли да живеят разумни същества.