Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Не става ли дума още тук за цивилизовано общество?
Думата «цивилизация» произхожда от латинското «civis» и означава не друго, а «граждани». Градове като Йерихон (Лунният град) в западна Йордания и Чатал Хююк в Анадола, където живеели «civis», no най-нови сведения са съществували още преди повече от 11000 години.
Разкопките на д-р Кристофър Идънс през 1994 г. превърнаха загадката за праисторическия град Йерихон направо в застрашителна за археологическата гилдия. Изкопните работи извадиха наяве още селища и градове от културата Натуфа, които дори преди 12500 години са разполагали със зърнохранилища. Отнасяйки това към период, когато предполагаемо предимство са имали ловната и събираческата традиция, наистина е съвсем невероятно, че откритите на това място артефакти доказват не само практиката на селското стопанство, но и че това засяга народ, водещ вече уседнал начин на живот.
Но тъкмо библейският град Йерихон е загадка за археолозите не само заради своята архаичност, но и поради характера на заварените там руини, за които археолозите не бяха подготвени. Навсякъде вратите с дървени напречни греди, стените и зидовете на къщите са боядисани с червена боя и отчасти изпъстрени с майсторски рисунки. Догмата категорично твърди, че писмеността не е била развита по онова време, но не може въпреки това да отрече изкусността на древния народ на Йерихон. Още тогава къщите били изграждани върху каменни фундаменти. Освен това улиците били павирани и украсени с шарки като на равни разстояния по краищата им строителите дори поставили огнища и водни пространства. От това можем да направим извода, че огнищата са представлявали един вид нощно осветление, а местата с вода са били първите социални инсталации за водоснабдяване. Освен това целият град — още преди повече от 11 000 години — бил ограден от масивна защитна стена срещу нападатели. Следователно трябва да е имало и други, вероятно военни цивилизации, които по онова време са били равностойни противници на жителите на Йерихон. Забележителната защитна стена се намирала по средата на окоп с ширина 10 метра и дължина 2 и половина метра, издялан в естествена скална маса, както изглежда, без помощта на метални инструменти.
Една италианска археологическа експедиция, организирана през 1929 г. от Папския библейски институт във Ватикана, работила не в Йерихон, а в отдалечените на 107 км руини на Талейлат Гасул. Още при първите разкопки през 1931 г. ръководителят на експедицията д-р Алексис Малоун се изумил от преобладаващата жилищна култура, която била категоризирана дори като още по-невероятна от тази в Йерихон. Предположили, че тук ставало дума за другата цивилизация, заради респекта към която жителите на Йерихон издигнали крепостната стена. И в Телейлат Гасул в естествените скали били направени необичайни издутини и дупки, които най-често били пробивани по двойки в масивната скала и имали цилиндрична форма. Този вид дупки (сякаш от свредел) освен в Месопотамия се срещат и в Египет, на гръцкият остров Крит, както и на остров Малта и в Южна Америка. Въпреки че не става дума за готварски огнища, около тях имало загадъчни «купчинки пепел», които били покрити с фин пясък, а отгоре с пръст.
Между предметите, открити от групата, имало малък, кръгъл диск, направен от изпечена глина. В центъра му имало надлъжна подпора, както и една дупка, които вероятно са били използвани за монтиране на някакъв технически уред. Техническата употреба на този диск остава неизяснена. Археологическият екип, провел разкопките до 1933 година, открива и няколко особени стенописа, на които освен битови сцени са изобразени и геометрични фигури. Между тях има звезда с осем лъча, изкусно изрисувана с черни, червени, бели и сиви бои и представляваща най-ранното изображение на посоките на света: север, североизток, изток, югоизток, юг, югозапад, запад и северозапад. По мнението на д-р Малоун осемлъчната звезда същевременно изобразява и богинята Ищар, която в история на митологията съответства на египетската богиня Изида. Но в Телейлат Гасул не бяха намерени култови предмети, доказващи религиозното значение на това изображение.
Възможно ли е това място да е било използвано от самите мистериозни богове?
Особен интерес в тази връзка предизвикват три изображения, които били наречени от вавилонците в една по-ранна епоха «Игиги» («igigi»), което може да бъде преведено като «провиждащите». Египетското съответствие на «игиги» в йероглифните тестове е наречено «Икеси» («ikesi») или «Исеки» («iseki»). Филолозите превеждат това понятие като «Бога в яйцето». Египетската «Книга на мъртвите» дава информация за «икеси»: «…неговият отвор е огън, неговият полъх е унищожителен за носа» — описание, категорично напомнящо ракетен двигател, който отравя въздуха. Всъщност картинните изображения напомнят по вид съоръженията на космическото ведомство NASA, моделирани според преданията от Стария завет преди 30 години. Въз основа на казаното от пророк Йезекил, NASA-инженерът Йозеф Ф. Блумрих конструира космически кораб във формата на яйце. Възможно е древните юдеи да са взаимствали легендата от древноегипетската традиция, което става още по-ясно от обозначенията за «Йезекил» и йероглифа за «Икеси».
Дали това са били уреди, които са служели на хората за наблюдение?
Както разбираме от Стария завет, Втора книга на царете 2:11–12, преди 2000 години свещеник на име Илия иска да прекоси река Йордан срещу Йерихон и Телейлат Гасул, за да се срещне с ученика си Елисей, когато изведнъж небето се отворило: «И ето, [внезапно дойде] огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг, и Илия възлезе с вихрушка на небето«. [8]
8
В българското издание историята се разказва не във Втора, а в Четвърта книга на царете. При превода, където се налага (заради понятните различия), е спазен оригиналът на автора — бел. прев.
Илия естествено не изчезва завинаги в небето, а отново се връща и изпълнява службата си още дълги години [9] .
Че в далечните времена на Първата епоха са съществували космически кораби и наблюдателни сателити, ще докажем по-нататък в книгата (Глава 5).
Нека обаче отново се концентрираме върху стенните рисунки от разкопките на антични селища. И така, химическите анализи на използваните бои доказват, че не са били използвани налични в природата субстанции, както е типично за неолита, а от 12 до 80 смесени минерала, които от своя страна биха могли да бъдат преработени единствено в химическа лаборатория. Изследванията на френската козметична фирма L’Oreal относно древноегипетските бои, изнесени през 1999 г. също доказаха ранно боравене с химически вещества като «лаурионит» и «фосгенит», които не се срещат в природата, а могат да бъдат произведени единствено с химически разтвори. Пресговорителката Патриция Пиньо от L’Oreal коментира резултатите от изследванията по следния начин:
9
След този последен пети епизод, разказан в Четвърта книга на царете, Илия не се появява повече; името му се споменава чак в края на последната глава на Стария завет (Малахия 4:5–6) и едва в Новия завет се «явява» заедно с Мойсей в деня на преображението на Христос (Марк 9:4) — бел. прев.
«Нашите лабораторни учени бяха наистина изненадани от постигнатите резултати. Учудващо е, че древните египтяни са можели да обработват минерали, да ги стриват и да произвеждат разтвори, от които успявали да произвеждат бои или да ги употребяват дори за терапевтични цели«.
Откъде древните египтяни, са разполагали толкова рано с подобни изумителни познания?
За всичко това британският археолог Джеймс Милърт казва:
«Става дума за сензационно развитие, чиито причини не са известни до момента«.
Освен това Дж. Милърт беше този, който през 1958 откри друг древен град в Анадола. Още след първоначалните разкопки от могилата изникнали остатъци на селище от каменната епоха. Находката се намира в днешна Турция и се нарича «Чатал Хююк» («Чаталното възвишение»). Днешните разкопки се провеждат от д-р Ян Худър и д-р Антъни Ледж от Чикагския университет и техните 1000 помощника. Компютърните графики на Университета по приложни изкуства в Карлсруе от януари 1999 г. възкресиха вида на метрополиса от неолита. Забележителни квадратни постройки са наредени близко една до друга, а между тях има тунели и улици. Особеното при къщите в Чатал Хююк е това, че те нямат врати. Затова хората, живели там, влизали в къщите си през малки капандури с помощта на стълба. Покривните плочи са носени от четири Т-образи подпори, домъкнати специално за къщите от каменоломна, отдалечена на 200 км. До момента най-голямата открита сграда е с 12 м дължина и стени, дебели 1,4 м. Големите средно около 25 кв. м жилища били задушни и некомфортни.
Освен рисунки на стените имало изпъкнали глинени биволски глави, които археолозите наричат «букрании». Археолозите все още не могат окончателно да обяснят защо в зората на всички земни цивилизации именно бикът играе толкова важна роля. Представата за свръхестествената сила, живееща в бика например се е съхранила дори и при египтяните, което накарало френският писател Гюстав Флобер на 15 януари 1850 г. да напише до своя приятел д-р Жул Кльоке следното:
«Известно ли Ви е, че още допреди няколко години този, който убиел бик, се наказвал със смърт, точно както е било по времето на Апис?»
Също и при британците, древните гърци, народите на Месопотамия и юдейския народ телецът вероятно е изобразявал връзката на царската власт с мистериозните Богове. Дори външния вид на централния юдейски Бог Яхве се сравнява с бика, Числа 23:22:
«Яхве ги изведе от Египет. Има рога като на див бик«.
Освен това в Чатал Хююк съществува един своеобразен подиум, който според Ян Худър е прототип на канапето. Заключението на археолога относно стойността на жилищната култура обаче отново ни изумява: