Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
«В пирамидата съществуват доказателства, които са на 45000 години«.
Кинеман и Петри освен това разпечатали едно помещение в Голямата пирамида, известно още от 1925 г., чието съдържание накарало изследователите да помълчат доста време. Това помещение граничи с две други камери, които отвеждат в южна посока. В тях трябва да е имало планини от пергаментови свитъци с непозната писменост, както и непозната техника, «…непринадлежаща на този свят». Двамата изследователи имали възможността да влязат още четири пъти в камерите, преди У. М. Ф. Петри да почине.
Трябва ли наистина да приемаме сериозно тази информация?
По принцип това звучи не само съмнително, но и напомня за филм на Роланд Емерих. Защото освен пергаментовите свитъци в камерите трябва да е имало антигравитационни машини, които истинските строители на пирамидата трябва да са оставили на съхранение. На въпроса защо тогава във връзка с това сензационно разкритие няма публикувано нищо, отговаря Кинеман, който подобно на Петри, стига до убеждението, че човечеството все още не било готово за подобен род технология:
«Ние положихме клетва, да не съобщаваме нищо докато сме живи«.
За съжаление днес не е много ясно дали и професор Джеймс Х. Брестъд е посветен в това откритие. Във връзка с това, завършвайки проучванията си през 1997 г., Стивън Мелер изглежда малко объркан:
«Странно е, че в записките на Флиндърс Петри не може да се открие нито едно указание за срещите му с Кинеман. Индиректна връзка обаче съществува: по едно и също време те принадлежат на една и съща масонска ложа«.
Ако Джон О’Кинеман не беше постигнал толкова много през живота си, човек би могъл да го заподозре, че разказва за мечтите си.
Но така съвременните експерти — без да са проучили добре всичко — упрекват археолога в «старческа деменция», без никой повече да вземе насериозно този странен доклад и да го проучи.
Какво става тук? Или точно на това място, както в случая с Гантенбринк, абсолютно случайно беше разкрита още една част от Забранената египтология?
При проведените през 1993 г. от мюнхенския инженер Рудолф Гантенбринк проучвания на Голямата пирамида в южната шахта на царската камера беше открит преграждащ камък покрит с меден обков. Но въпреки че самото откритие трябваше да коригира валидните до момента теории за съществуването на една задънена, водеща само шест метра в тялото на пирамидата шахта, д-р Хауас като отговорен директор на Гиза каза пред международната преса:
«Аз не вярвам, че това е врата, и със сигурност зад нея няма нищо!», а професор Щаделман додаде още малко и заяви самоуверено:
«Да се предполага наличието на нещо зад преградата е глупост!»
Непосредствено след откритието си Рудолф Гантенбринк беше изключен от бъдещите проучвания на пирамидите (!), а през март 1996 г. Хауас даде объркващо интервю на Egyptian Gazette:
«През септември 1996 г. с подкрепата на NASA и с един международен екип, ръководен от д-р Фарук ел Баз ние ще отворим вратата«.
BBC London трябваше да получи правата за телевизионното излъчване и се говореше, че било планувано да има и живо предаване. Но както всички знаят, оповестеното телевизионно предаване не се излъчи, въпреки че канадският предприемач Amtex and Spar Aerospace разработи специално техническата апаратура за плануваната интервенция! Amtex не е каква да е фирма — още през 1986 г. тя създаде хващащото рамо на американската космическа совалка. Другото в случая е, че след работната 1997 г. тази фирма обяви банкрут и вече не съществува!
Защо тя беше затворена?
Посредник на Amtex за Египет беше немско-канадският бизнесмен Петер Цууринг, който във всеки случай калкулира планувания проект по отварянето на десет милиона долара (!). Цууринг също прави изявления, подобни на тези на д-р Захи Хауас:
«Аз работя с един частен египетски бизнесмен, който е личен приятел на д-р Захи Хауас. Какво ще излезе наяве от проекта, ще разберете на живо от телевизията«.
Египетският бизнесмен беше не някой друг, а племенникът на изследователя на NASA д-р Фарук ел Баз. Въпросът, който се налага почти от само себе си, е следният:
Защо след толкова труд, планове и подготовка опитът за отварянето не се състоя?
По данни на господин Ямал, който работи за Управлението по антично наследство в Египет, блокиращият камък вече е бил отместен през есента на 1996 г. с помощта на създаденото специално за този проект превозно средство-робот с името Daedalos. Според него шахтата не свършвала с камера, а под ъгъл 90° и във формата на «Т» (в дясно и ляво) водела още нататък в тялото на пирамидата. В новите изследвани участъци египтяните дори намерили помещение с размери четири метра на височина, два метра на ширина и пет метра на дължина. Това помещение от една страна има връзка с блокиращия камък на Гантенбринк, а от друга то преминава през гранитната плоча пред Камерата на царя. Тези данни очевидно не се потвърждават от Захи Хауас, тъй като в едно друго интервю от 14 февруари 1998 г. за Art-Bell-Radio-Show той съобщи за новата акция по отварянето в Голямата пирамида, която била насрочена за май 1998 г.
В тази връзка също така трябва да се отбележи, че след успешното радиопредаване (подобно на фирмата Amtex) през 1998 г. трябваше да преустанови своята дейност! Отново случайност?
Според д-р Хауас всичко обаче минало добре: «Подобно на мен и Марк Ленър египтолозите от целия свят имат една и съща цел: ние вярваме, че обществеността има право да научи истината. Ние наистина работим педантично с пирамидите и на целия свят казваме единствено истината«. Чия истина? В разрез с Хауас професор Дитрих Вилдунг всъщност признава нещо друго:
«Това, че египтологията е една за всички хора са празни приказки!»
Както по-нататък Хауас разяснява, целият район около пирамидите трябвало да се затвори за туристи единствено между февруари и май 1998 г. Плануваните три месеца в крайна сметка се оказаха 17. При това разговорите между Хауас и Рудолф Гантенбринк продължиха, в които германецът преживял «ориенталска закъсация». Въпреки че блокиращият камък отдавна беше отстранен, Хауас продължаваше да му прави предложения за проучване на евентуалните помещения зад преградата.
Но дали това щеше да е така, ако преградата вече е била отстранена?
Въпреки че Хауас разказва за нови видеозаписи и показа на Гантенбринк тези касети, археологът смята, че от март 1993 г. блокиращият камък се намира все в същото положение. Гантенбринк ми каза, че египтяните не разполагали с «ноу-хау» за практически проучвания. Но тогава отново възниква въпросът:
Върху какво тогава се работеше в продължение на 17 месеца и то при такава секретност?