Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Ако човек влезе в Голямата пирамида от днешния й вход, след около 15 метра дългият 106 метра, слизащ надолу под ъгъл 26,5° тунел води под постройката. Тук има една издялана в естествената скала незавършена камера. Тя е дълга 14,08 метра, широка е 8,36 метра и най-високото й място достига 5,08 метра. От тази камера до югоизточния й ъгъл отвежда една допълнителна шахта, дълга 16,41 метра, която след една чупка надясно привидно завършва в задънена улица. Още през 40-те години на 19. век в центъра на тази камера британският изследовател на пирамидите Ричард У. Х. Вайс успя да открие една 10,40 метра дълбока, подобна на кладенец шахта. Тъй като краят й не се виждал и работническата група отказала да продължи с разкопките, изследователските дейности просто били изоставени и до преди няколко години никога повече не били продължавани. Френският археолог д-р Анри Похан пресметна, че след още 27 метра под постройката преминава река Нил, както твърди и гръцкият историк Херодот. Въз основа на геометрични разсъждения датският архитект Хуберт Паулсен също стигна до извода, че всяка следваща камера, намерена в Хеопсовата пирамида, по всяка вероятност лежи под шахтата-кладенец.
Френският строителен инженер професор Жан Керисел успя да посочи освен подлезът между сфинкса и пирамидата, дълъг 700 метра, и още една аномалия в постройката:
«Под пода на слизащия тунел ние открихме една строителна особеност, която би могла да представлява тунел, ориентиран на югоизток-северозапад, чиито таван се намира на такава дълбочина, която слизащият тунел би достигнал, ако беше по-дълъг«.
Това обаче съвсем не било всичко! На западната страна на слизащия тунел, на около шест метра преди входа към незавършената камера, минава друга вертикална шахта с напречен разрез 1,20 х 1,40 метра под ъгъл от 30 градуса надолу.
Преди египетските власти през юли 1999 г. да предоставят достъп на ограничен брой туристи до Хеопсовата пирамида, там се работеше в секретност. До средата на март 1998 г. на западната страна на постройката имаше голямо бяло платнище, с което пирамидата беше покрита. Казват, че уж ремонтирали пукнатините, които били резултат още от взривовете на Вайс.
Защо тогава в района на пирамидата, абсолютно бяха забранени фотографските снимки?
При това западната страна на пирамидата изобщо не е тази, която е била взривена през 1837 г. от хората на Вайс търсещи откриването на евентуален вход, а напротив — южната!
Доколкото ми е известно в работата освен сътрудниците на SRI участвала и NASA. Освен това в екипа участваше и една японска делегация от университета в Уаседа, както и археолози и техници на Френската академия. Германия също беше представена от членове на университета в Саарбрюкен, на които бяха поверени дейностите по пирамидата и сфинкса. При работата в пирамидата многократно бяха изнасяни тонове камънаци от вътрешността на постройката, които бяха откарвани от множество тежкотоварни камиони с тегло 3500 кг. В допълнение египетските учени вкараха в пирамидите две хидравлични помпи, чиято цел не беше обяснена по никакъв начин.
В един разговор между Рудолф Гантенбринк и д-р Захи Хауас, проведен през март 1998 г., ставало дума за всички тези странни процеси. Както ми разказа Рудолф Гантенбринк, според официалното египетско становище естествено нямало нищо, което да можело да се нарече «особено». Хауас му обяснил, че камънака дошъл от разчистванията на въздушните камери в Камерата на царя и че помпите били, за да създават високо налягане, с което отстранявали графитите на неразумните туристи от стените на камерите. Дори и хващащото рамо на фирмата Amtex не било необходимо за работата по сфинкса, а било използвано при проучванията на шахтите в пирамидата. Били заснети дори видеофилми, които обаче засега не можели да бъдат предоставени на Гантенбринк.
Но във всичко това няма никакъв смисъл! Хауас вече знаеше, благодарение на проучванията на Гантенбринк, че шахтите са много по-дълги в сравнение с участъците, които биха могли да се достигнат с дългото само девет метра хващащо рамо на Amtex. Рудолф Гантенбринк може и да се е убедил от приказките на Хауас — аз обаче не!
Значи ли, че всичко е станало по този начин?
Между 1946 г. и 1990 г. в рудните територии на източна Тюрингия работеше съветско-германското Акционерно дружество Бисмут, уж, за да търси единствено тежкия метал бисмут. През тези 44 години в планината бяха прокопани множество километрични тунели, както и шахти, дълбоки стотици метри. Но името на това акционерно дружество беше само камуфлаж:, защото реално то не търсеше бисмут, а вместо това разкриваше уранови находища, например с тубернит, за съветската атомна програма. Така фирмата от ГДР Бисмут за четиридесет години се издигна до третата по големина фирма-производителка на уран в света. Всичко това стана известно едва когато след обединението на Германия акционерното дружество беше закрито през 1991 г. Също така стана ясно, че под земята е останало голямо количество уранова луга с отровни, радиоактивни седименти, които сега застрашават подпочвените води на източна Тюрингия.
Учени от Научния център Росендорф (FZR) в Дрезден през ноември 1999 г. предложиха санираща концепция, с която да изчистят земята от всякакви радиоактивни седименти. Всъщност още през 1993 г. в заразените с радиация скални насипи бяха открити бактерии, които са резистентни към радиоактивността и токсичността. Доктор Соня Селенска-Побел обясни:
«Някои от тези щамове бактерии могат да свързват урана и да го отделят от останалите вещества. Друг един щам дори може да превърне смъртоносният уран-6 в уран-4«.
Но това, което може би има директна връзка със секретната работа в пирамидите, е едно изказване, направено през 1999 г. от временния директор на института FZR, д-р Герт Бернард:
«Ние разширяваме биотехнологичния метод с употребата на бактериални щамове за опити на NASA, които през последната година бяха използвани в Египет. Продължаваме да го развиваме и се надяваме, че новият метод ще доведе до инсталиране на филтри, които ще почистват замърсените с уран води, или до деконтаминация на радиационните области«.
Дали той има предвид проведените през 1998 е. изследвания на пирамидите?
Още през 1965 г. д-р Лаурен Язолино от университета в Бъркли подхвърли идеята в Хеопсовата пирамида да се сложи някакъв вид радар, за да се потърсят неоткрити досега проходи и помещения. Към тази идея го тласнал британецът Уилям Кингсленд с двутомното си произведение за Хеопсовата пирамида. В него последният предлага в Камерата на царя да се излъчат радиоимпулси с дължина на вълната пет метра и, установявайки силата им в приемника, да се намерят евентуалните неизвестни кухи пространства. Съвместно с професор Луис Уолтър Алварес от университета в Калифорния се създава своеобразен проект за проучване на камерите и въодушевено се търсят спонсори, които през следващите три години в крайна сметка били убедени, че:
«По-младите архитекти, така ми се струва, ще се откажат да осъществят идеите си за Хеопс. Може би това ще доведе до по-успешен резултат в бъдеще«.
Тоест не били спонсорирани експериментите за Хеопсовата пирамида, а тези за пирамидата на Хефрен. Това също изглеждало смислено, защото тогава се смятало, че камерите в Голямата пирамида вече били известни. Пирамидата на Хефрен обаче объркала експертите, защото винаги е било странно как такава огромна постройка разполага единствено с едно основно помещение. С радарите, поставени във вътрешността на монумента, Аварес имал намерение да измери мюонните частици и след това да запише импулсите на магнитен носител. Радарите били снабдени с много алуминиеви платки и освен това чувствителността им била редуцирана в такава степен, че да отчита единствено мюоните, които след преминаването си през камъка на пирамидата носят в себе си 10 милиарда електронни волта енергия.
Когато данните от измерванията в пирамидата на Хефрен станали известни, били пресметнати резултатите. Малко зашеметен египтологът д-р Арм Гонейд каза за тях следното:
«Това, което действа във вътрешността на пирамидата, противоречи на всички закони на физиката!»
Джон Тунстал, който трябвало да напише доклад за тези експерименти, също прави необичайно изявление:
«Но не беше ли объркана работата на тези модерни технически уреди от някаква превишаваща човешкото въображение сила?»