Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
И още веднъж; д-р Гонейд:
«Или геометрията на пирамидата се отклонява от всички известни закони и това доведе до смущаващите резултати в нашите изследвания, или пък сме изправени пред необяснима загадка!»
Но какво се е случило?
Уредите отчели някакъв необичаен енергиен източник, чието действие било подобно на Слънцето, който обаче не се намирал над хоризонта, а под нивото на пирамидата. Дали изследователите са открили тайнствения «Раше»? Първоначално експериментът всъщност бил организиран така, че пропагандният ефект трябвало да подкрепи както египтологията, така и електронната индустрия, и то особено IBM. Идеята била — както по-късно в случая Гантенбринк — следователно не на всяка цена да бъде направено откритие, а само да се обърне внимание върху самия експеримент и така да се осигури медийният интерес. Но в действителност електронните уреди на IBM установиха наличието на още системи от тунели и помещения в пирамидата на Хефрен, които д-р Язолино коментира така:
«Винаги, когато неонът в радара се изразходеше, на телевизионния екран се появяваха тъмни петна, които приличаха на камери«.
Но по-късно професор Алварес се опита отново да се върне, преди нещата отново да потънат в забрава:
«Уредите бяха напълно изправни. В района на разположения на 35 градуса конус, който беше сканиран от радара, не показа никакви индикации за каквито и да било тунели или камери«.
Замерванията във всеки случай бяха проведени в ъглов периметър от три градуса, при което измервателното поле над един поставен на върха си конус с ъгъл от 70 градуса до главната камера на пирамидата достигнаха средно 84 мюонни удара. Доктор Гонейд отново беше малко объркан относно експериментите:
«Човек може да го нарече както си иска — окултизъм, проклятие на фараоните, вълшебство или магия, но във всеки случай в пирамидата действа сила, която изглежда, че не признава физическите закони«.
Но пък в Америка Алварес не само, че отхвърли всички описанията за случилото се, но още веднъж разказа за доверието си в научната способност на египтянина Амр Гонейд. После той обясни, че го канел за едногодишна съвместна работа в неговата лаборатория в Калифорния:
«Ако и за секунда бях допуснал безсмислиците, които му приписват, за истина, никога нямаше да го подтикна да работи за моя изследователски екип«.
Изгодното предложение просто накара лошо заплатеният египтянин да замълчи.
Дали този конспиративен начин на работа може да се нарече наука?
През март 1999 г. един читател ми съобщи за революционна статия, която била публикувана в булевардната преса под името «Шестте тайни на Хеопсовата пирамида». Моите разследвания обаче показаха, че в немскоговорящия регион не можеха да бъдат намерени нито отговорният редактор, нито репортерът на предполагаемия археолог. След безброй разговори с редакцията на Coupe госпожа Зерфас най-накрая ми съобщи, че статията била заимствана от американско списание и отговорният археолог, който съобщавал за Хеопсовата пирамида, бил използвал псевдоним още в американския оригинал, но той наистина работел там.
За какво изобщо става дума в статията?
Един археолог от университета в Саарбрюкен, д-р Хелмут Вернер, както се твърди, бил проучвал вътрешността на Голямата пирамида заедно с трима свои колеги през април 1998 г. Изследователите успели да извършат сеизмографски замервания и с помощта на уреди с инфрачервена светлина локализирали над 200 изкуствено създадени кухи помещения в тялото на пирамидата. Последвалите вълнови изследвания през август 1998 г., за които били използвани специално създадени за целта рентгенови апарати, потвърдили наличието на тези помещения. Интересното в историята е, че още през 1987 г. професор Закуджи Йошимура и неговият екип от университета в Уаседа съобщиха за подобен брой кухи помещения. Въпреки че откритията на японеца бяха публикувани в доклад от 60 страници, до днес официалната египтология не им обръща никакво внимание.
В относително фантастично звучащия изследователски доклад от февруари 1999 г. д-р Бернер заявява, че:
«Египтяните са се научили да пазят тайните си от чужденци. В лабиринта от проходи и камери те са поставили многобройни смъртоносни капани, които функционират перфектно и до днес«.
Освен това Бернер съобщава за хиляди останки от скелети, които изгнили във вътрешността на пирамидата през последните векове. Следователно не би могло да става дума за мумии на египетски фараони и техните умрели членове от семейството, а за труповете на крадци на гробове, авантюристи и изследователи, които станали жертва на хитрите изобретения на строителите на пирамидите. Освен това д-р Вернер разказва за използването на видеоробот, който абсолютно би могъл да се окаже същият, разработен от канадската фирма Amtex and Spar Aerospace:
«В една шахта, чиито диаметър е едва колкото кюнец и отвежда вертикално нагоре, изпратихме един управляван дистанционно и с вградена видеокамера миниробот. След като измина около 150 метра веригите му забуксуваха в някаква камера. Там ние заснехме планини от пергаментови свитъци с непознати писмени знаци«.
Дали това е откритата от Кинеман и Петри тайна камера?
За разлика от проведения от Рудолф Гантенбринк и Германския археологичен институт в Кайро Upuaut-проект, в проекта Daedalos трябваше да се изследват абсолютно нови участъци на пирамидата. Но тези описания звучат странно, а и фантастично:
«Надявахме се, че с хващащото си рамо роботът ще успее да извади на бял свят документите. Но се случи нещо непонятно: топлинните му датчици изведнъж показаха нагорещяване над 1000 градуса. Гледайки монитора станахме свидетели как роботът се превърна в буца разтопен метал. Видеовръзката се разпадна!»
И досега не е неизвестно какво би могло да предизвика такава горещина. Но съгласно записки от пътеписи от 10. век още преди 1000 години от върха на Хеопсовата пирамида трябва да са «…излизали зелени лъчи». Тайнственият д-р Хелмут Бернер също разказва особени неща:
«Преди няколко дни трима наши изследователи откриха стенна рисунка в един от тунелите на пирамидата, от която изпъкваше едно странно светещо око. Когато мъжете го докоснали внезапно се отворила една стена. Зад нея имаше стръмно стълбище, което водеше право надолу. Изследователите слязоха 123 стъпала и достигнаха врат от чисто злато! Досега не сме успели да отворим тази врата, единствено успяхме да разчетем йероглифите, които бяха издълбани в нея«.
По-нататък д-р Бернер съобщава за някои подстъпи, които трябвало да водят до непозната засега камера, която те проучили:
«Ние знаем единствено, че от външната стена на пирамидата към това помещение водят само незначителни, с дебелина на сламки канали. През тях душата на фараона трябва да е попадала направо на небето, за да се венчае там с Богинята на египтяните. Досега сме открили само три подобни шахти. Ако човек мислено ги удължи по продължение на тяхното движение, те посочват трите сини Слънца в небето на Орион, които са отдалечени на около 200 милиона светлинни години от Земята«.
Още през януари на 1972 г. египетският атомен физик д-р Фати ел-Бедеви от университета Ain-Shams в Кайро египтолога и специалистът по пирамиди д-р Аамед Факри внесоха нова идея. Атомният физик знаеше, че космическите лъчения на Слънцето действат като атомен реактор и превръщат въглерода от външната земна атмосфера в радиоактивния въглерод С-14. Преди това д-р Факри бил изследвал погребални дарове и мумии и се убедил, че с тях измервателните уреди полудявали. Внезапно мумиите се оказали с 500 години по-стари от саркофага, в който били положени, а житните семена били по-стари от съдовете, в които се намирали.
При датиране на възрастта до 5700 години науката винаги изтъква разликата от ± 150 години, използвайки метода С-14. Този метод наистина функционира само тогава, когато концентрацията на въглерод в атмосферата се е запазила константна през хилядолетията. Замервания, провеждани след атомна експлозия, показват на практика големи регионални отклонения в съдържанието на въглерод-14. Доктор Бернер също съобщава за налична радиация в Голямата пирамида:
«Ето, че ние вкарахме измервателни микроуреди в познатите ни до момента канали на външната стена. Стрелките веднага заподскачаха като луди. Наглият хай-тек компютър пресметна с вероятност 86,3 процента, че в центъра на Хеопсовата пирамида се крие радиоактивна енергия, отговаряща по сила на атомна бомба!»