Чтение онлайн

Роджър го удари.

Дори не беше осъзнал какво прави, докато не се оказа над майстора с изтръпнали, влажни кокалчета. Беше усетил крехкото хрущене, когато юмрукът му се сблъска с носа на Джейсън, и беше разбрал, че шансовете му да си изкара разрешително се бяха изпарили, но в този момент, това не го интересуваше.

Джейкъб го сграбчи и го издърпа, точно когато Джейсън скочи на крака и замаха бясно.

– Ще те убия за това, ти малък...!

Чолс застана между тях на секундата. Джейсън се замята в хватката му, но размерите на водача бяха повече от достатъчни, за да бъде озаптен.

– Достатъчно, Джейсън! – прогръмя той. – Няма да убиваш никого!

– Видя го какво напрафи! – извика Джейсън, докато кръвта се стичаше от носа му.

– И чух какво му каза! – изкрещя в отговор Чолс. – И аз самият бях готов да те фрасна!

– И сева как ще фея дофечера? – поиска да узнае Джейсън. Носът му вече беше започнал да се подува и с всяка изминала секунда думите му ставаха все по-неразбираеми.

Чолс се намръщи.

– Ще намеря някой да те замести – каза той. – Гилдията ще покрие щетите. Дейвид! – Писарят си подаде главата от вратата. – Заведи майстор Джейсън при някоя билкарка и `u кажи да изпрати сметката тук.

Дейвид кимна и посегна към Джейсън, за да му помогне. Майсторът го блъсна настрани.

– Тофа не е пвиключило – закани се той на Роджър и излезе.

Чолс въздъхна дълбоко, когато вратата се затвори.

– Е, момче, сега вече наистина оплеска работата. Такъв враг не бих пожелал на никого.

– Той вече ми беше враг – каза Роджър. – Чухте го какво каза.

Чолс кимна.

– Чух – отвърна той, – но все пак трябваше да се сдържиш. А какво ще направиш, ако следващия път те обиди някой меценат? Ами ако е херцогът? Членовете на гилдията не могат да ходят нагоре-надолу и да удрят всеки, който ги подразни.

Роджър провеси нос.

– Разбирам – каза той.

– Току-що ми коства една солидна сума, обаче – каза Чолс. – Сега ще трябва седмици наред да подхвърлям на Джейсън пари и важни изяви, та да кротне малко, а като те слушам как свириш, ще съм глупак да те пусна без да ми се издължиш.

Роджър вдигна обнадежден поглед.

– Разрешително с изпитателен срок – каза Чолс и взе лист хартия и перо. – Ще играеш само под надзора на майстор от гилдията, на когото ще плащаш със собствени пари, а половината от общия ви приход ще идва в този кабинет, докато не сметна дълга ти за изплатен. Разбрано?

– Напълно, господине! – каза Роджър с готовност.

– И да си сдържаш гнева – предупреди го Чолс, – че ще ти скъсам разрешителното и повече няма да видиш сцена в Анжие.

Роджър свиреше усилено с цигулката, но с крайчеца на окото си наблюдаваше Ейбръм, едрия чирак на Джейсън. Джейсън обикновено пращаше някой от чираците си да гледа представлението на Роджър. Това го смущаваше, защото беше наясно, че идват заради напълно злонамерения си господар, но от инцидента в кабинета на водача бяха изминали месеци и сякаш така и не се стигна до някакви последици. Майстор Джейсън бързо се беше въстановил и скоро отново се върна на сцената, като жънеше успехи на всяко елитно събитие в Анжие.

Роджър се осмели да се надява, че случката беше зад гърба им, само че чираците продължаваха да идват почти всеки ден. Понякога Ейбръм, дървесният демон, се спотайваше в тълпата, друг път пък Сали, каменният ядрон, отпиваше питие в дъното на някоя кръчма. Колкото и безвредни да изглеждаха обаче, присъствието им не беше случайност.

Роджър завърши шоуто си с размах, като хвърли лъка на цигулката си във въздуха, поклони се дълбоко и се изправи тъкмо навреме, за да го хване. Тълпата избухна в аплодисменти и острият слух на Роджър долови подрънкването на монети, докато Джейкъб вървеше из публиката с шапката. Роджър не можа да сдържи усмивката си. Старецът изглеждаше почти пъргав.

Докато прибираха съоръженията, Роджър хвърляше по едно око на разотиващата се тълпа, но Ейбръм се беше изпарил. И все пак, след като на бърза ръка опаковаха нещата, те поеха по заобиколен път до странноприемницата за да са сигурни, че няма да ги проследят лесно. Слънцето скоро щеше да залезе и улиците се опразваха с видима скорост. Зимата беше към края си, но по дъсчените улици все още на места имаше сняг и лед, и не бяха много хората, които стояха навън, освен ако нямаха някаква работа.

– Дори без дяла на Чолс, наемът ни е платен за дни наред – каза Джейкъб, докато потръскваше кесията със събраните пари. – Когато си изплатиш дълга, ще станеш богат!

– Ние ще станем богати – поправи го Роджър и Джейкъб се засмя, удари пети и плесна Роджър по гърба.

– Погледни се само – каза Роджър и поклати глава. – Какво се случи с търтрещия се полусляп старчок, който ми отвори вратата преди няколко месеца?

– Така стана, защото отново съм сред публиката – каза Джейкъб и се ухили беззъбо на Роджър. – Знам, че не пея и не мятам ножове, но дори минаването с шапката кара прашасалото ми сърце да затупти отново, както не му се е случвало от двайсет години. Чувствам че даже сякаш бих могъл да...

Той отмести поглед.

– Какво? – попита Роджър.

– Просто... – каза Джейкъб, – не знам, да разкажа някоя невероятна история, може би? Или да се правя на тъп, докато ме обстрелваш с остроумни реплики? Е, не нещо дето да те затъмни...

– Разбира се – каза Роджър. – Сам бих те помолил, ако не чувствах, че и без това искам прекалено много от теб, като те влача из целия град да ми наглеждаш представленията.

– Момче – каза Джейкъб, – не мога да си спомня последния път, когато съм бил толкова щастлив.

И двамата се бяха нахилили, когато свиха в един ъгъл и се озоваха право пред Ейбръм и Сали. Зад тях стоеше Джейсън с широката си усмивка.

– Как се радвам да те видя, приятелю! – каза Джейсън, когато Ейбръм плесна Роджър по рамото.

Въздухът избухна от стомаха на Роджър, удар с юмрук го накара да се превие на две и да се сниже върху замръзналите дъски. Преди да успее да се изправи, Сали го ритна здраво в челюстта.

– Оставете го на мира! – извика Джейкъб и се хвърли към Сали. Едрото сопрано само се изсмя, сграбчи го и го запрати със сила в стената на сградата.

– О, и за теб ще има достатъчно, старче! – каза Джейсън, докато Сали тежко налагаше тялото му. Роджър чу трошенето на крехък кокал и слабосилните, мокри пъшкания, които излизаха от устата на майстора му. Само стената го държеше изправен.

Дървените дъски под ръцете му се въртяха, но Роджър скочи на крака, хвана цигулката си за шийката с две ръце и бясно заразмахва импровизираната си бухалка.

– Това няма да ти се размине! – извика той.

Джейсън се изсмя.

– При кого ще идеш? – попита той. – Градските съдии ще повярват ли на очевидно лъжливите обвинения на някакъв дребен уличен палячо или ще предпочетат думата на племенника на Първия министър? Отиди при стражите и теб ще обесят.