Чтение онлайн

Миг по-късно изпусна чашата си. Не забеляза и не чу как се пръсна керамичният съд. Стисна здраво хартията и избяга от стаята.

***

Лийша хлипаше тихо в затъмнената кухня, когато Роджър я намери.

– Добре ли си? – попита той тихо, подпрян на бастуна си.

– Роджър? – подсмръкна тя. – Защо не си си в леглото?

Роджър не отговори и седна до нея.

– Лоши новини от дома? – попита той.

Лийша го погледна за момент и кимна.

– Онази настинка, която баща ми беше хванал? – попита тя и изчака Роджър да кимне, че си е спомнил, преди да продължи. – Изглеждаше сякаш се оправя, но се върнала с усложнения. Оказва се, че е било чревна зараза, която се предала от единия край на Хралупата до другия. Повечето изглежда се справили с нея, но по-слабите...

Тя отново започна да плаче.

– Някой, когото познаваш? – попита Роджър и се наруга, че го е казал. Разбира се, че го е познавала. В селцата всички познават всички.

Лийша не забеляза неволната му грешка.

– Моята менторка, Бруна – каза тя, а едрите сълзи капеха по престилката `u. – И още няколко човека, както и две деца, с които така и не успях да се запозная. Повече от дванайсет са общо и половината село все още е на легло. А баща ми е най-зле от всички.

– Съжалявам – каза Роджър.

– Не съжалявай вместо мен. Вината е моя – каза Лийша.

– Какво? – попита Роджър.

– Трябваше да съм там – каза Лийша. – От години не съм чирачка на Джизел. Обещах да се върна в Хралупата на дърваря, когато приключа с обучението си. Ако си бях спазила обещанието, щях да съм там и може би...

– Веднъж видях как в Крайгорско чревна зараза уби няколко човека – каза Роджър. – И тях ли би желала да сложиш на съвестта си? А може би и всички останали, които умират в този град, просто защото не можеш да се погрижиш за тях?

– Много добре знаеш, че не е същото – отвърна Лийша.

– Не е ли? – попита Роджър. – Сама каза, че не помагаш на мъртвите, ако откажеш да живееш заради вината си.

Лийша го погледна, очите `u бяха обли и влажни.

– Та, какво ще правиш сега? – попита Роджър. – Ще прекараш нощта в плач или ще започнеш да си стягаш багажа?

– Да си стягам багажа ли? – попита Лийша.

– Имам вестоноски преносим кръг – каза Роджър. – Можем да тръгнем за Хралупата на дърваря утре сутринта.

– Роджър, та ти едва ходиш! – каза Лийша.

Роджър вдигна бастуна, сложи го на тезгяха и се изправи. Ходеше малко сковано, но без помощни средства.

– Да не си се преструвал, за да запазиш топлото легло и въздишащите жени за по-дългичко? – попита Лийша.

– Аз, никога! – изчерви се Роджър. – Аз просто... не съм готов да давам представления все още.

– Но си достатъчно здрав, за да извървиш целия път до Хралупата на дърваря? – попита Лийша. – Ще отнеме седмица без кон.

– Съмнявам се, че по пътя ще ми се наложи да правя задни салта – каза Роджър. – Ще се справя.

Лийша скръсти ръце и поклати глава.

– Не. Абсолютно забранявам.

– Аз не съм ти някоя чирачка, че да ми забраняваш – отвърна Роджър.

– Ти си мой пациент – сопна му се Лийша – и аз бих забранила всичко, което излага здравето ти на опасност. Ще наема вестоносец да ме заведе.

– Успех с откриването на такъв – отвърна Роджър. – Седмичният за на юг трябва да е потеглил днес, а по това време на годината повечето са ангажирани. Ще ти струва цяло състояние да накараш някой да си остави работата и да те заведе до Хралупата на дърваря. Пък и аз мога да пъдя демоните с цигулката си. Никакъв вестоносец не може да ти предложи това.

– Не се и съмнявам, че можеш – отвърна Лийша, а тонът `u ясно казваше, че се съмнява по-скоро в обратното, – но това, от което се нуждая е бърз вестоноски кон, а не магическа цигулка.

Тя пренебрегна възраженията му, пришпори го обратно към леглото му и се качи горе, за да си събере нещата.

***

– Значи, си сигурна, че го искаш? – попита я Джизел на сутринта.

– Трябва да отида – отвърна Лийша. – Твърде много работа се е струпала на Вика и Дарси.

Джизел кимна.

– Роджър изглежда смята, че той ще те води – каза тя.

– Е, това няма да стане – отвърна Лийша. – Ще наема вестоносец.

– Стяга си багажа цяла сутрин – каза Джизел.

– Едва е оздравял – каза Лийша.

– Ба! – разсмя се Джизел. – Минаха вече почти три месеца. Цяла сутрин не съм го видяла да ползва бастуна. Мисля, че просто си е търсил причина да се навърта около теб още малко.

Лийша се ококори.

– Мислиш, че Роджър...?

Джизел сви рамене.

– Просто казвам, че не всеки ден се среща мъж, който ще се изправи срещу ядроните заради теб.

– Джизел, аз съм достатъчно стара, за да му бъда майка! – отвърна Лийша.

– Брей! – подигра `u се Джизел. – Ти си само на двадесет и седем, а Роджър твърди, че е на двадесет.

– Роджър твърди много неща, които не са истина – каза Лийша.

Джизел отново сви рамене.

– Ти казваш, че нямаш нищо общо с майка ми – започна Лийша, – но и двете успявате да намерите начин да превърнете всяка трагедия в разискване на моя любовен живот.

Джизел понечи да отговори, но Лийша вдигна ръка, за да я спре.

– Моля да ме извиниш – каза тя. – Имам да си търся вестоносец.

Напусна стаята разгневена, а Роджър, който подслушваше на вратата, едва успя да се махне от пътя и погледа `u.

***

Благодарение на активите на баща си и на спечеленото от Джизел, Лийша успя да изтегли от Банката на херцога сто и петдесет мливарийски слънца. Подобна сума надхвърляше всякакви мечти на обикновения анжиерски селянин, но вестоносците не рискуваха живота си за клатове. Тя се надяваше, че ще `u стигнат, но думите на Роджър се оказаха пророчество или проклятие.

Пролетната търговия течеше на пълни обороти и дори най-некадърните вестоносци получаваха поръчки. Скот беше извън града, а секретарят на Гилдията на вестоносците направо отказа да `u помогне. Най-доброто, което можеха да `u предложат, беше човека за на юг другата седмица, което означаваше след цели шест дена.

– За това време мога да стигна и пеша до там! – извика тя на чиновника.

– В такъв случай по-добре тръгвайте – саркастично отвърна той.

Лийша преглътна гнева си и се отдалечи с тежки стъпки. Помисли си, че ще полудее, ако трябва да чака още една седмица. Ако баща `u умреше през тези шест дена...