Чтение онлайн

– Какво ти каза? – попита Лийша.

– Че Изрисувания скита в голата нощ и преследва демони – отвърна Роджър. – Избягва контакт с хората, появява се само когато има нужда от провизии и плаща със старинно злато. От време на време се чуват истории, как е спасил някого на пътя.

– Е, и ние можем да потвърдим това – каза Лийша. – Но щом може да убива демони, как така никой не се е опитал да научи тайните му?

Роджър сви рамене.

– Според историите, никой не смее. Дори херцозите треперят от него, особено след случката в Лактън.

– Какво се е случило? – попита Лийша.

– Според приказките, господари на докове от Лактън изпратили разузнавачи да откраднат бойните му защити – каза Роджър. – Дузина мъже, всичките въоръжени и бронирани. Тези, които не убил, останали сакати за цял живот.

– Създателю! – прошепна Лийша и сложи ръка на устата си. – С какво чудовище пътуваме?

– Някои казват, че самият той е отчасти демон – съгласи се Роджър, – издънка от ядрон, изнасилил жена на пътя.

Той изведнъж зяпна и като осъзна, какво е казал, лицето му поруменя, но необмислените му думи предизвикаха обратен ефект и разчупиха унеса на страха `u.

– Това е асбурдно – каза тя и поклати глава.

– Други говорят, че не е никакъв демон – настоятелно продължи Роджър, – а самия Избавител, дошъл да премахне Напастта. Духовни пастири са отправяли молитви към него и са искали благословията му.

– По-скоро ще повярвам, че е половин демон – каза Лийша, макар че не звучеше съвсем убедена.

Вървяха в неудобно мълчание. Само преди ден, Лийша не бе могла да получи и миг спокойствие от Роджър, тъй като той непрестанно се бе опитвал да я впечатли с разкази и музика, но сега беше свел мрачен поглед. Лийша знаеше, че страда, и част от нея искаше да го утеши, но по-голяма част от нея сама се нуждаеше от утеха. Нямаше какво да му даде.

Малко по-късно Изрисувания се върна с коня си.

– Вие двамата вървите прекалено бавно – каза той и слезе от коня. – Ако искаме да си спестим четвъртата нощ на пътя, ще трябва да изминем днес петдесет километра. Качвайте се на коня. Аз ще тичам с вас.

– Не бива да тичаш – каза Лийша. – Ще скъсаш шевовете, които ти направих на бедрото.

– Всичко е заздравяло – отвърна Изрисувания. – Нуждаеше се само от един сън.

– Глупости – каза Лийша, – раната ти беше два сантиметра дълбока.

Сякаш за да докаже тезата си, тя отиде при него, коленичи и повдигна робата от мускулестия му татуиран крак.

Когато махна превръзката, за да прегледа раната обаче, очите `u се ококориха от изумление. Нова розова плът вече беше израснала, за да свърже двете страни на разреза, а шевовете `u се подаваха от иначе здравата кожа.

– Това е невъзможно – каза тя.

– Беше само драскотина – отвърна Изрисувания, мина със злостно острие през шевовете и ги извади един по един. Лийша отвори уста, но Изрисувания стана и се върна при Здрачен танцьор. Пое юздите му и `u ги подаде.

– Благодаря ти – каза тя вцепенено и ги взе. За един миг всичко, което знаеше за заздравяването, се беше оказало под въпрос. Кой беше този човек? Какво беше той?

Здрачен танцьор препускаше в лек галоп по пътя, а Изрисувания тичаше край тях с дълги, неуморими крачки и без проблем поддържаше темпото на коня, докато километрите се топяха под защитените му крака. Когато спряха да си починат, това беше по желание на Лийша и Роджър, а не по негово. Лийша го поглеждаше крадешком, за да открие признаци на умора, но без резултат. Когато най-накрая си устроиха лагер, дишането му беше спокойно и равномерно, докато хранеше и поеше коня си, а Лийша и Роджър пъшкаха и разтриваха болките в крайниците си.

***

Около огъня витаеше неудобно мълчание. Отдавна се беше смрачило, но Изрисувания се разхождаше свободно из лагера, събра дърва за подпалки, свали бронята на Здрачен танцьор и го изчетка. Премина от кръга на коня в техния, без дори да се замисли за спотаените ядрони наоколо. Един се хвърли към него от скривалището си в храсталака, но Изрисувания не му обърна внимание, дори когато демонът се удари в защитите едва на сантиметри от гърба му.

Докато Лийша приготвяше вечерята, Роджър куцукаше криво около огъня, опитвайки се да раздвижи скования си от тежкото целодневно яздене крак.

– Мисля, че топките ми са смазани от цялото това подскачане – изпъшка той.

– Мога да погледна, ако искаш – каза Лийша.

Изрисувания се изсмя. Роджър я погледна унило.

– Ще се оправя – успя да каже той и продължи да крачи. Миг по-късно спря на място и се загледа надолу по пътя.

Всички вдигнаха поглед и видяха зловещата оранжева светлина, която струеше от устата и очите на огнения демон, дълго преди да се появи самият ядрон. Той пищеше и тичаше на четири крака.

– Как така огнените демони не успяват да изгорят цялата гора? – зачуди се Роджър, докато наблюдаваше малките пламъчета, които създанието оставяше след себе си.

– Ей сега ще видиш – каза Изрисувания.

Роджър сметна оживлението в гласа му за още по-обезпокоително от обичайния му монотонен говор.

Едва изрече думите, когато ревове известиха задаващата се глутница дървесни демони, цели трима, които тъпчеха пътя след огнения. От челюстта на единия висеше отпуснато друг огнен демон, от който изтичаше черна сукървица.

Огненият демон беше толкова съсредоточен в желанието си да надбяга своите преследвачи, че не забеляза другите дървесни демони, които се събираха в шубраците край пътя, докато един от тях не скочи и не прикова на земята злощастното същество, като го изкорми с ноктите на задните си крака. Ядронът нададе кошмарен писък и Лийша запуши ушите си.

– Дървеняците мразят огнени демони – обясни Изрисувания, когато всичко свърши, а очите му блестяха с удоволствие от убийството.

– Защо? – попита Роджър.

– Защото демонският огън може да ги рани – отвърна Лийша.

Изрисувания погледна към нея с изненада и кимна.

– Тогава защо огнените демони не ги подпалват? – попита Роджър.

Изрисувания се разсмя.

– Понякога го правят – каза той, – но колкото и да са запалими, няма огнен демон на света, който да е достоен противник в боя с дървесния. Дървеняците са втори по сила след каменните и са почти невидими сред дървета.

– Великият Замисъл на Създателя – каза Лийша. – Власт власт възпира.

– Глупости – възрази Изрисувания. – Ако огнените демони опожарят всичко, нали и те няма да имат какво да ловуват вече? Природата е намерила начин да разреши проблема.

– Не вярваш в Създателя? – попита Роджър.

– И така си имаме достатъчно грижи – отвърна Изрисувания и по намръщената му физиономия стана ясно, че няма желание да продължи темата.

– Някои те наричат Избавителя – осмели се да каже Роджър.