Чтение онлайн

Лийша изпусна въздуха. Знаеше каква е Илона.

– Гаред обаче не е такъв – каза тя.

Бруна изсумтя.

– Ти бабувай на цяло село и после ми говори.

– Това нямаше да има никакво значение, ако вече бях разцъфтяла – каза Лийша. – Тогава аз и Гаред щяхме да сме женени и щях да правя за него всичко, което една съпруга би трябвало да прави!

– Нямаш търпение, а? – каза Бруна, ухилена страховито. – То не е неприятна работа, признавам. Мъжете имат повече предназначения от това да размахват секири и да носят тежки неща.

– Защо се бави толкова? – попита Лийша. – Сайра и Мейри почервениха чаршафите си на дванайстото си лято, а това за мен е тринайсто! Какво не ми е наред?

– Нищо – каза Бруна. – Всяко момиче прокървява, когато си `u дойде времето. Може да чакаш още година, че и повече.

– Година! – възкликна Лийша.

– Не бързай толкова да си загърбиш детството, момиче – каза Бруна. – Когато го изгубиш, ще разбереш, че ти липсва. Светът е много повече от това да лежиш под мъж и да му раждаш бебетата.

– Но какво друго би могло да се сравни с това? – попита Лийша.

Бруна посочи към лавицата.

– Избери си книга – каза тя. – Която и да е. Донеси я тук и ще ти покажа какво друго може да ти предложи светът.

319 СЗ

Лийша се сепна от сън, когато старият петел на Бруна извести с кукуригането си утрото. Тя потри лице и усети отпечатъка на книгата върху бузата си. Гаред и Бруна все още спяха непробудно. Билкарката се унесе доста рано, но въпреки собствената си умора, Лийша продължи да чете до късно през нощта. Преди си мислеше, че билкарството е само наместване на кости и израждане на бебета. Но то беше много повече. Билкарите изучаваха целият природен свят, като търсеха начини да комбинират многобройните дарове на Създателя в полза на Неговите деца.

Лийша взе панделката, която държеше косата `u назад, положи я върху страницата и затвори книгата точно толкова почтително, колкото ако затваряше Канона. Изправи се и се изтегна, сложи нови дърва в огъня и разбърка въглените докато получи пламък. Сложи котлето отгоре и отиде да разтърси Гаред.

– Събуди се, поспаланко – каза тя с тих глас. Гаред само изръмжа. Каквото и да му беше дала Бруна, със сигурност беше силно. Тя го разтресе още по-здраво и той замахна към нея, все още със затворени очи.

– Ставай или няма да има закуска за теб – каза през смях Лийша и го ритна.

Гаред изръмжа отново и клепачите му се открехнаха. Когато Лийша замахна с крак за втори път, той се пресегна, хвана я за крака и я дръпна върху себе си, а тя само леко изскимтя.

Той се претърколи върху нея, огради я със здравите си ръце и Лийша се разкиска от целувките му.

– Стига де – каза тя, докато го удряше на игра, – ще събудиш Бруна.

– И какво ако го направя? – попита Гаред. – Старицата е на сто години и е сляпа като къртица.

– Старицата все още се радва на остър слух – каза Бруна и отвори едно от млечно-белите си очи. Гаред изпищя и буквално изхвърча назад, колкото далеч от Лийша, толкова и от Бруна.

– В моя дом ще си държиш ръцете прилично, момченце, иначе ще ти забъркам такава отвара, че мъжествеността ти ще клюмне за цяла година – каза Бруна. Лийша видя как цветът се дръпна от лицето на Гаред и прехапа устна, за да не се разсмее. Поради някаква причина тя вече не се плашеше от Бруна, но с голяма наслада гледаше как старицата всява страх у всички останали.

– Разбрахме ли се? – попита Бруна.

– Да, г’спожо – изстреля Гаред.

– Добре тогава – отвърна Бруна. – Сега си поразкърши туловището и нацепи дърва за огнището.

Гаред излетя през вратата още преди тя да довърши. Лийша се разсмя, когато вратата се тръшна.

– Хареса ти това, а? – попита Бруна.

– Никога не съм виждала някой да юрка Гаред така – каза Лийша.

– Приближи се, да те видя по-добре – каза Бруна. Лийша пристъпи напред и Бруна продължи.

– Да си лечител на селото не означава, че само отвари знаеш да бъркаш. Една силна доза страх ще му дойде добре на най-едрото момче в околността. Може би ще го накара друг път да премисли, преди да нарани някого.

– Гаред никога не би наранил никого – каза Лийша.

– Както кажеш – отвърна Бруна, но въобще не звучеше убедена.

– Наистина ли можеше да направиш отвара, която да го лиши от мъжествеността му? – попита Лийша.

Бруна се изкикоти бурно.

– Не и за цяла година – каза тя. – Е, не и с една доза. Но за няколко дена, може би седмица? Точно толкова лесно, колкото му дозирах чая.

Физиономията на Лийша доби замислен вид.

– Какво има, момиче? – попита Бруна. – Да не би да се съмняваш, че твоето момче ще те остави недокосната до сватбата?

– Мислех по-скоро за Стийв – отвърна Лийша.

Бруна кимна.

– И би трябвало – посъветва я тя. – Но внимавай. Майка ти е вряла и кипяла в тия работи. На младини често идваше при мен за онези билкарски хитринки, от които спира да ти идва, защото не искаше да зачене докато си живее живота. Тогава още не я бях разбрала що за човек е и трябва да призная, че я научих на повече отколкото трябваше.

– Мама не е била девствена, когато татко я е пренесал през защитите? – попита изумена Лийша.

Бруна изсумтя.

– Половината град се потъркаля с нея, преди Стийв да разкара всички останали.

На Лийша `u падна ченето.

– Мама порица Клариса, когато тя забременя! – каза тя.

Бруна се изплю на пода.

– Всички се обърнаха срещу онова клето момиче. Лицемери, всичките! Смит говори за семейство, ама не си мръдна пръста, когато жена му поведе селяните срещу онова момиче като стадо огнени демони. Половината от тези жени, които сочеха към нея и крещяха „Грях!”, бяха виновни за същото нещо, но имаха или късмета да се омъжат бързо, или хитростта да вземат предпазни мерки.

– Предпазни мерки? – попита Лийша.

Бруна поклати глава.

– Илона така отчаяно иска внук, че те е държала в неведение за всичко, а? – попита тя. – Кажи ми, момиче, как се правят бебета?

Лийша се изчерви.

– Мъжът, имам предвид съпругът ти... Той...

– Изплюй го бе, момиче – сопна се Бруна. – Прекалено стара съм, за да чакам червенината да слезе от лицето ти.

– Той хвърля семето си в теб – каза Лийша, а лицето `u стана още по-червено отпреди.

Бруна се изкиска.