Чтение онлайн

Сайра и Мейри затаиха дъх, а Лийша ококори очи и лицето `u почервеня.

– Не е имал нищо подобно! – извика тя. – Кой ти каза това?

– Евин – усмихна се Бриана. – Каза, че Гаред се хвалил цял ден.

– Значи Гаред е пълен лъжец! – изкрещя Лийша. – Аз да не съм някоя уличница, която ходи нагоре-надолу да...

Лицето на Бриана помръкна, Лийша се сепна и покри уста.

– О, Бриана – каза я. – Извинявай много! Нямах предвид...

– Напротив, мисля, че го имаше – отвърна Бриана. – Мисля, че това беше единственото искрено нещо, което си казала днес.

Тя се изправи и изтупа полите си, а от обичайното `u добро настроение не бе останала ни следа.

– Хайде, момичета – каза тя. – Да отидем няккъде, където въздухът е по-чист.

Сайра и Мейри се спогледаха, след това погледнаха и Лийша, но Бриана вече вървеше и те бързо се изправиха, за да я последват. Лийша отвори уста, но така и не се сети какво да им каже.

– Лийша! – повика я Бруна.

Обърна се и видя как старата жена, подпряна на бастуна си, се мъчи да се изправи. Лийша хвърли огорчен поглед към своите отдалечаващи се приятелки и се втурна да помага на старицата.

Лийша чакаше, когато Гаред и Стийв се зададоха с небрежна крачка към къщата на баща `u. Шегуваха се и се смееха, и веселото им настроение даде на Лийша смелостта, от която се нуждаеше. Тя подхвана полите си в стегнати до бяло юмруци и тръгна към тях.

– Лийша! – приветства я Стийв с подигравателна усмивка. – Как е моята бъдеща дъщеря днес?

Той разпери широко ръце, сякаш готов да я помете с прегръдка. Лийша го игнорира, отиде право при Гаред и го зашлеви.

– Хей! – извика Гаред.

– Охо! – изсмя се Сийв.

Лийша го прикова с най-добрия кръвнишки поглед на майка си и той вдигна ръце в знак на помирение.

– Гле’ам, че имате нешо да си говорите – каза той – тъй че ви оставям.

Погледна Гаред и му смигна.

– Удоволствието си има цена – посъветва го той на тръгване.

Лийша се извърна рязко към Гаред и отново замахна към него. Той `u хвана китката и я стисна здраво.

– Лийша, спри! – настоя той.

Лийша игнорира болката в ръката си и го фрасна с коляно между краката. Дебелите `u поли омекотиха удара, но той се оказа достатъчен, за да прекъсне хватката на Гаред и да го събори на земята, докато стиска чатала си. Лийша го ритна, но Гаред беше покрит с дебел слой здрави мускули, а ръцете му защитаваха единственото място, което силата `u можеше да уязви.

– Лийша, какво по ядроните ти става? – попита задъхано Гаред, но беше прекъснат от ритник в устата му.

Гаред изрева и когато тя отново понечи да го ритне, той сграбчи крака `u и го бутна назад, при което и тя политна. Падна по гръб, въздухът `u излезе и още преди да се съвземе Гаред се хвърли върху нея, хвана ръцете `u и я прикова на земята.

– Да не си полудяла? – извика той, докато тя продължаваше да се мята под него. Лицето му беше полилавяло, а очите му сълзяха.

– Как можа? – изпищя Лийша. – Ядронски син такъв, как можа да постъпиш така жестоко?

– Нощите да ме вземат, Лийша, за какво говориш? – изхриптя Гаред, притискайки я още по-силно надолу.

– Как можа? – попита тя отново. – Как можа да излъжеш и да кажеш на всички, че снощи си ме отворил?

Гаред изглеждаше искрено изненадан.

– Кой ти каза това? – настоя да узнае той и Лийша се осмели да се надява, че лъжата не е негова.

– Евин е казал на Бриана – отвърна тя.

– Ще убия този ядронски син – изръмжа Гаред, като отмести тежестта си назад. – Обеща да си държи устата затворена.

– Значи е истина? – изпищя Лийша. Здраво изнесе коляното си нагоре, Гаред изрева и се претърколи настрана. Тя се изправи и изплъзна от обсега му, преди той да се съвземе достатъчно, за да я хване.

– Защо? – попита тя настоятелно. – Защо ще разправяш такива лъжи?

– Ами нали знаеш, дърварски приказки – изстена той, – к’во толкова.

Лийша никога в живота си не беше плюла, но сега заплю Гаред.

– Какво толкова? – изкрещя тя. – Съсипа живота ми заради “какво толкова”?

Гаред се изправи и Лийша се отрдъпна. Той протегна ръце напред, но остана на разстояние.

– Животът ти не е съсипан – каза той.

– Бриана знае! – възрази Лийша. – И Сайра, и Мейри! До утре цялото село ще знае!

– Лийша... – започна Гаред.

– На колко други? – прекъсна го тя.

– Какво?

– На колко други разказа, идиот такъв? – извика тя.

Той мушна ръце в джобовете си и сведе поглед.

– Само на останалите дървари.

– Нощите да ме вземат! На всичките ли? – Лийша се затича към него и задра лицето му с нокти, но той хвана ръцете `u.

– Успокой се! – извика той. Ръцете му, като два бута шунка, стиснаха нейните и острата болка я накара да се осъзнае.

– Боли! – каза тя с цялото спокойствие, което успя да насъбере.

– Така и трябва – каза той, като поразхлаби захвата си без да я пуска. – Съмня’ам се да боли повече от ритник в шишарките.

– Заслужи си го – каза Лийша.

– Може и така да е – каза Гаред. – С’а ще можем ли да поговорим кат’ цивилизовани хора?

– Ако ме пуснеш – каза тя.

Гаред се намръщи, после бързо я пусна и отскочи извън обхвата на ритниците `u.

– Ще кажеш ли на всички, че си излъгал? – попита Лийша.

Гаред поклати глава.

– Не мога да направя това, Лийш. Ше ме вземат за идиот.

– По-добре мен да ме вземат за курва, нали? – отвърна Лийша.

– Ти не си ник’ва курва, Лийш, ние сме обещани. Не е кат’ при твойта Бриана.

– Хубаво – каза Лийша. – Може и аз да разкажа някоя и друга лъжа. Ако приятелите ти са те закачали преди, какво ли ще кажат, ако им споделя, че не си бил достатъчно твърд, за да свършиш работата?

Гаред сви един от огромните си юмруци и леко го вдигна.

– По-добре да не го правиш т’ва, Лийш. Аз съм търпелив с теб, но ако тръгнеш да разправяш такива лъжи, заклевам се...

– Но няма проблем ти да лъжеш за мен? – попита Лийша.

– Няма да има значение, щом се оженим – каза Гаред. – Всички ще забравят.

– Аз няма да се омъжа за теб – отвърна Лийша и изведнъж усети как огромен товар падна от плещите `u.

Гаред се навъси.

– Не е като да имаш избор – каза той. – Дори някой да поиска да те вземе сега, като оня книжен плъх Джона или некъв друг от сорта, ще го пребия. Никой в Хралупата на дърваря няма да ми вземе т’ва, дето си е мое.